в-к Лечител
в-к Лечител
 

СОЦИАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ – ПО-МАЛКОТО ЗЛО В УСЛОВИЯТА НА ПАНДЕМИЯ

Брой: 16, 16 април 2020 - ДЪЛГОЛЕТИЕТО
Във връзка с пандемията от коронавирус властите в много страни налагат стриктни мерки за социална изолация на гражданите, въвеждат карантина за хората, потенциално встъпващи в контакт с инфекцията, отправят настойчиви призиви за домашна самоизолация. В тази обстановка учени от отделението по психология на медицината при Кралския колеж в Лондон решили да проучат как подобна рязка изолация се отразява на психиката на хората и какво е нужно, за да бъдат минимизирани негативните последствия от нея.

За целта изследователите анализирали 24 публикации по темата, направени след епидемията от атипична пневмония през 2003 г., когато на карантина били подложени редица региони в Китай и Канада и епидемията от Ебола през 2014 г. в Западна Африка, където под карантина се оказали много селища.

Повечето изследвания говорят, че в началото карантината предизвиква у хората усещане за пълна дезориентация, хаос, объркване, а така силен гняв. След това се появяват лошо настроение и емоционален спад, страх, раздразнителност, нервност, безсъние, симптоми на депресия, тревожно и посттравматични стресови разстройства.

Колкото по-дълго продължава карантината, колкото по-силен е страхът от инфекцията, колкото по-силно изразено е чувството на тъга, скука, безизходност, пълна неопределеност за бъдещето и липса на контрол над ситуацията, толкова по-високо е нивото на стрес и по-лошо е психологическото състояние на хората.

Липсата на адекватна информация за случващото се, а така също дефицитът на необходими неща (храна, вода, лекарства, дрехи, маски, дезинфектанти, и т. н.), както и

финансовите загуби, свързани с карантината,

само задълбочават ситуацията.

Както отбелязали изследователите, особено негативно на психиката на хората, намиращи се под карантина, се отразяват скуката и липсата на общуване. Ето защо в условията на изолация е много важно наличието на добра мобилна връзка и интернет, за да могат хората да се свързват със своите приятели и роднини, да общуват в социалните мрежи, да работят дистанционно и т. н. Това помага да се намалят стреса и тревогата.

Освен за неудобствата, свързани с работата от дома и липсата на възможност за посещение на ресторанти или кинотеатри, експертите говорят и за влиянието на социалната изолация на физическото и психичното здраве. В дългосрочна перспектива „социалната рецесия” (по аналогия с икономическата рецесия, предизвикана от COVID-19) увеличава риска от преждевременна смърт.

„При хората, които имат повече социални връзки, по-рядко се проявяват възпалителни процеси, и обратно, хората, които са по-изолирани и самотни, демонстрират по-силно изразени хронични възпаления, които могат да бъдат свързани с много хронични заболявания, заявила Джулиана Холд-Лунстад, професор по психология и неврология в Университета Бригам Йънг в щата Юта. – Ние имаме доказателства, че този процес е свързан със сърдечно-съдовата функция: кръвното налягане, честотата на сърцебиене, циркулацията на хормоните на стреса. Това е свързано дори с клетъчното стареене”.

Изследванията на Холт-Лунстад представляват доста мрачен поглед до какво може да доведе социалната изолация, ако продължи няколко години. Тя изучила данните от цял свят, за да разбере как влияят на хората самотният живот и социалната изолация. По думите на Холт-Лунстад,

самотата увеличава вероятността от ранна смърт с 26%,

социалната изолация – с 29%, а животът сам – с 32%. При това няма някаква конкретна причина за смърт. Рискът расте при най-различни болести, включително сърдечни заболявания, рак, инсулт, бъбречна недостатъчност и други.

Периодът от няколко седмици в изолация не би трябвало да доведе до сериозни проблеми. Но все пак влияние върху здравето ще има.

„Дори кратката изолация може да оказва непосредствено влияние на нашата физиология. Например, ако вашето кръвно налягане се повиши рязко, това има съвсем друг ефект, отколкото, ако вие имате хронично повишено налягане”, посочила Холт-Лунстад. По нейните думи, за мнозинството от нас не би трябвало да има дългосрочни последствия.

Една от причините, поради които хората могат да страдат в социална изолация, се състои в липсата на лични отношения, които помагат за справяне със стреса.

„Реакцията на вашето тяло на постоянната неопределеност за това, което се случва сега в света, може да се различава. Вие се справяте със стреса в зависимост от ресурсите, с които разполагате. И това до голяма степен може да зависи от това, чувствате ли, че в живота ви има други хора, на които може да разчитате, с които може да преминете през изпитанията заедно”, обяснила Холт-Лунстад.

Лекарят и изследовател в Weill Cornell Medicine Дхрув Хулар заявил, че краткотрайните периоди на изолация могат да предизвикат безпокойство или депресия в продължение на няколко дни.

„Ние сме се превърнали в социални същества. През цялата история на човечеството хората са се намирали в семейни структури, в групи, ние сме се развивали така, че да можем да разчитаме на взаимодействието с други хора, посочил Хулар. – Ето защо, когато това липсва, се появява огромна празнина в нашите вътрешни усещания и чувства”.

Хулар също препоръчал

използването на всички възможности за комуникация

по време на изолация: текстови съобщения, видеовръзка, телефонни позвънявания, които помагат да се избегне чувството за самота.

За съжаление, огромното мнозинство от възрастните хора, отличаващи се с много по-висок риск от новия коронавирус, са „скарани” със съвременните технологии и за тях това не е начин за предотвратяване на вредните последствия от продължителната изолация.

Междувременно редица изследвания показали, че пенсионерите, които рядко общуват с хора извън дома си, са по-склонни към

развитие на слабоумие

и преждевременна смърт.

Разбира се, връзката между социалната изолация и здравето на човека е била установена и в предишни изследвания. Но този път учените от два японски университета решили да изучат по-задълбочено зависимостта между честотата на общуване и здравното състояние на възрастните хора.

 „Удивително е, че почти 20% от участниците общували с други хора по-рядко от веднъж седмично, разказал един от изследователите, доцент Сайто Масасиге – Хората трябва да знаят, че активното общуване е много важно за здравето”.

В изследването участвали 12 000 здрави мъже и жени над 65 години, живеещи в префектура Айти. Учените наблюдавали, колко често възрастните хора общували с други хора, без да се броят съседите и телефонните разговори. След десет години било проведено медицинско изследване на участниците, което показало, че 2272 от тях се нуждаят от постоянни грижи, те трудно ставали от леглото. Освен това, 1986 човека страдали от слабоумие, а 2920 пенсионери били починали. Анализирайки пола, възрастта и болестите, учените се концентрирали върху изследване на зависимостта между честотата на общуване и рисковете за здравето. Те открили, че при пенсионерите, които общували с други хора по-рядко от веднъж седмично, рискът от поява на нужда от чужди грижи за тях се повишил с 40%, а вероятността от развитие на деменция нараснала с 39% в сравнение с по-общителните възрастни хора. Вероятността от смърт при изолираните от обществото възрастни хора била с 34% по-висока.

 Делян ВАСИЛЕВ

 



Брой: 16, 16 април 2020
 
 
Продукти
 
Витамар Омега-3 + боровинки
 
КОМПЛЕКС против АРТРИТ И РЕВМАТИЗЪМ
 
ИСЛАМАКС (Islamax)
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД