Учени от цял свят отдавна са заинтригувани от „тайните“ на японското дълголетие, които японски специалисти с готовност споделят на международни форуми по геронтология. Друга тема е какво чужденецът е готов да усвои от този опит и да го приложи в своя бит, дейности, междуличностни отношения, държавни политики.
Да речем, чужденецът е от България - страна, която по продължителност на живота, е на последно място в Европа - 74,8 г., според данни на Националния статистически институт от 2018 г. Българката живее 78,4 г., българинът - средно със 7 години по-кратко. Шест-седем лета по-дълго от нас се радват на белия свят французи, испанци, шведи, швейцарци, италианци... Японците пък, както става ясно, близо цяло десетилетие.
Е, ще кажат критикарите - те и в „бели държави“ живеят, затова. Вярно е, материалните условия на живот са неоспорим аргумент, който и генетиката - често изтъквана като основен фактор на дълголетието - не успява да пребори. И как да успее, когато през 50-те години на миналия век в самата Япония, разсипана от Втората световна война, хората средно доживявали малко над 50 години, докато днешните им правнуци мислят да поменуват цял век. С този коз японските геронтолози лансират тезата си, че
бедността е главната причина за кратък живот
- включително и в собствената им страна (където все пак не всички са дълголетници): колкото е по-беден един японец, толкова повече са болестите му, а животът - по-кратък. По същата здрава логика е формулиран и изводът им, че продължителността на живота на хората в една държава, е свързана с брутния вътрешен продукт (БВП): колкото по-нисък е той, толкова по-малко пари се отделят за здравеопазване и толкова по-малко живеят гражданите й. (Малко народи като японците работят така здраво и толкова съвестно, та им е лесно на техните специалисти да го твърдят това!).
Икономистите обаче биха поспорили, че не по-маловажно е също кой и как разпределя парите на държавата и дали му е сред приоритетите опазването живота на нацията. Така или иначе, в Япония отделят за здравеопазване 9,5 на сто от БВП, в България - наполовина по-малко. Но още повече можем да завиждаме на японците за това, че здравният им бюджет се разходва по начин, който нарежда тяхната здравна система сред най-добрите в света. Организирана е така, че подготвя високо квалифицирани (и достатъчно!) кадри на всички нива, осигурява медицинско оборудване и грижа от най-висок клас. Държавата изплаща до 70 процента от стойността на медицинските услуги, а на по-бедните си граждани - до 90 процента. Изобщо, в Япония
стремежът към дълголетие се радва на правителствена грижа и подкрепа
Японската медицина е ориентирана на борба с основните болести на старостта: инсулт, рак, диабет, като от 1972 г. в страната действа закон за задължителни медицински изследвания на населението. Всеки японец посещава клиника средно 12 пъти годишно (този показател за американеца е три пъти по-нисък), като на тримесечие или поне веднъж годишно може да премине през диспансеризация, за да се проследят възможните му здравни проблеми. Благодарение на тази мярка, продължителността на живота значително се е увеличила, защото всяко заболяване се диагностира в ранен стадий. Съответно, към лечение се пристъпва без изчакване и вероятността от възникване на усложнения се минимизира. (Можете ли да си представите спешен случай да не дочака кола на "Бърза помощ", само защото някой е преценил, че пациентът е достатъчно възрастен? В Япония не могат да си го представят).
... Ето че само изброеното дотук очертава отлики, заради които
понятия като „българска старост“ и „японско дълголетие“, са несъпоставими
Разбира се, ефективната медицина не е фактор, върху който редовите български граждани могат да повлияят (освен когато избираме хората, които ни представят в Парламента), обаче има достатъчно други, Made in Japan, от които можем да се възползваме - безплатно и без лиценз. Хранителният им режим, например.
Японският стил на хранене съществено се различава от западния. След бедността, неправилният хранителен режим японците броят за втори по важност фактор с негативно влияние върху продължителността на живота. В тяхното седмично меню задължително присъстват риби и всякакви други морепродукти (октоподи, калмари, скариди, миди), зърнени храни - главно ориз и соя, много зеленчуци, водорасли и сирене тофу. Според статистиката, в рамките на 1 година един японец изяжда около 68 кг риба (главно треска, скумрия, тон, пъстърва, сьомга), докато европеецът - почти 3 пъти по-малко, а нашенецът - около 7 кг. Обратно, месото на японската трапеза присъства доста по-рядко: 45 кг месо се консумира средногодишно от японеца, срещу 120 кг от французина и 130 кг - от американеца. Ние сме с 34 кг, предимно пилешко, което за по-евтино, го купуваме замразено. Това подсеща да се спомене, че в островната държава не признават друга храна освен прясната. Замразена риба (съответно пиле и т.н.) е продукт, неразбираем за японеца, а „прясна“ означава уловена тази сутрин.
Друга важна особеност е, че според разбирането на японските учени, продуктите за хранене на хората в напреднала възраст трябва да бъдат лесносмилаеми, а не твърда храна, тъй като с напредването на годините стомашните разстройства се увеличават. Затова в магазините храна за пенсионери се предлага в отделни секции, както отделени са бебешките храни.
Според специалистите японският хранителен режим оказва най-голямо влияние върху ниския процент на хората с наднормено тегло в островната държава - 3,5% от населението. Най-разпространените кулинарни технологии в националната кухня са варенето и задушаването, не както при нас - пърженето. За разлика от други азиатски държави,
пикантната храна няма много почитатели
- предпочита се природният аромат на продукта и подправки не се използват прекалено. С изключение на солта - един от хранителните „грехове“ на японеца. За борба с него има изготвена специална, забележете: правителствена програма, създадена да внесе промени в рецептури и вкусове така, че дневната консумация на сол на човек да се намали от 30-40, поне до 10 грама. Друга такава програма действа и срещу вредния навик на местните хора да ядат ориза горещ - основна причина за раковите заболявания на стомаха сред населението.
Стане ли дума за навици, свързани със здравето, недопустимо е да се пропуснат хигиенните - задължителна преграда за разпространение на инфекциозните заболявания. Японците с основание се смятат за „най-чистоплътната нация в света“, а критериите им за чистота са непостижими за много европейци. В това отношение имат вековни културни традиции, посяти още от шинтоизма. Личната хигиена на населението е пословична - ежедневното къпане и миене на косата е норма, а мнозина я спазват и двуразово на ден, да не говорим за миенето на ръцете, на зъбите... Това на нашенци, чиито телесни аромати се носят на талази в градския транспорт, би изглеждало като психично заболяване.
Иначе, и японецът масово пътува главно с този вид транспорт, като предпочитани са влаковете и метрото. Пенсионерите са сред най-активните пътници, защото и живеят активно. В трудовия им живот отпуските са кратки, затова сега им е паднало да опознават страната си и света. Ще кажете, че и за това трябват пари! Ама нашите хора, и да ги имат, много-много не обичат да ги дават за екскурзии.Те, телефонните измамници пътуват из Европата с техните спестявания...
Обичайна гледка са сутрешните физически занимания
на японски пенсионери, провеждани на открито. Подир обяд се срещат с приятели в клубове по интереси, в кафенета и малки заведения, а вечер ходят на танци, участват в хорове и литературни кръжоци... И учат! Възрастните са поощрявани да запишат нова специалност и даже, излизайки в пенсия, мнозина завършват образованието си в училище или университет, което са пропуснали да сторят като млади или реализират неосъществени младежки мечти. На пенсионерите се крепят и повечето доброволчески организации в страната.
Защо правят всичко това? Най-общо казано, защото искат не просто да живеят дълго, а да живеят активно, пълноценно, да не се самоизключват от социалния живот. Вярват, че здравата, активна и щастлива старост е в собствените им ръце, че сами могат да си я осигурят, полагайки лично за това всекидневни усилия. Убедени са, че ученето тренира паметта и използват широк спектър от възможности и социални програми, за да я поддържат в добра кондиция - пълна несъвместимост с поведението на връстниците им от България, уседнали се пред телевизора, вперили очи в поредния сериал, като в коматозно състояние!... (Данни показват, че възрастните японци гледат телевизия средно 1/2 час на ден. За колцина наши пенсионери се сещате, дето да не зяпат екрана по 4-5 часа дневно?).
Сред „тайните“ на японското дълголетие геронтолозите отчитат и друг много важен фактор, който отсъства в битието на възрастните ни родители: спокойния живот. Япония е една от най-безопасните страни в света - уличните кражби, обирите в обществения транспорт, битовата престъпност са истински събития, ако се случат. Японецът не посяга към чужд джоб, нито дори към забравена или изпусната вещ - не била негова!... Ееех, колко далече е Япония! Не само географски...
Та, убедителен е изводът на нейните учени, които не нареждат наследствеността сред основните причини за дълголетието на населението, а заделят за генетиката едва 25 процента. Японските родители също не разчитат на добрите родови гени да осигурят дълъг и активен живот на децата им, а им създават от най-ранна възраст непоколебими хранителни и хигиенни навици, възпитават ги в любов към природата, карат ги да спортуват, да ходят до училище пеш или с велосипед, поощряват интелектуалното им любопитство...
И изглежда напълно вероятно да се сбъдне не само мечтата на бащите и майките за дълъг живот на потомството им, а и прогнозата на Световната здравна организация, според която, 26,5% от родените през 2020 г. в Япония момчета ще доживеят до 90 години, и повече от половината момичета.
Емилия ДИМОВА
