в-к Лечител
в-к Лечител
 

ЯПОНСКАТА ТАЙНА ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕТО

Брой: 16, 16 април 2020 - ДЪЛГОЛЕТИЕТО
От години Япония е водеща в света по продължителност на живота - според последни данни, японците живеят средно 84,2 години. Жените им - 87, мъжете - 81 години, а столетниците в Страната на изгряващото слънце са вече над 70 000, като само на „дълголетния“ остров Окинава, наричан „Земята на безсмъртните“, те са над 400 души.

Учени от цял свят отдавна са заинтригувани от „тайните“ на японското дълголетие, които японски специалисти с готовност споделят на международни форуми по геронтология. Друга тема е какво чужденецът е готов да усвои от този опит и да го приложи в своя бит, дейности, междуличностни отношения, държавни политики.  

Да речем, чужденецът е от България - страна, която по продължителност на живота, е на последно място в Европа - 74,8 г., според данни на Националния статистически институт от 2018 г. Българката живее 78,4 г., българинът - средно със 7 години по-кратко. Шест-седем лета по-дълго от нас се радват на белия свят французи, испанци, шведи, швейцарци, италианци... Японците пък, както става ясно, близо цяло десетилетие.

Е, ще кажат критикарите - те и в „бели държави“ живеят, затова. Вярно е, материалните условия на живот са неоспорим аргумент, който и генетиката - често изтъквана като основен фактор на дълголетието - не успява да пребори. И как да успее, когато през 50-те години на миналия век в самата Япония, разсипана от Втората световна война, хората средно доживявали малко над 50 години, докато днешните им правнуци мислят да поменуват цял век. С този коз японските геронтолози лансират тезата си, че

бедността е главната причина за кратък живот

- включително и в собствената им страна (където все пак не всички са дълголетници): колкото е по-беден един японец, толкова повече са болестите му, а животът - по-кратък. По същата здрава логика е формулиран и изводът им, че продължителността на живота на хората в една държава, е свързана с брутния вътрешен продукт (БВП): колкото по-нисък е той, толкова по-малко пари се отделят за здравеопазване и толкова по-малко живеят гражданите й. (Малко народи като японците работят така здраво и толкова съвестно, та им е лесно на техните специалисти да го твърдят това!).

Икономистите обаче биха  поспорили, че не по-маловажно е също кой и как разпределя парите на държавата и дали му е сред приоритетите опазването живота на нацията. Така или иначе, в Япония отделят за здравеопазване 9,5 на сто от БВП, в България - наполовина по-малко. Но още повече можем да завиждаме на японците за това, че здравният им бюджет се разходва по начин, който нарежда тяхната здравна система сред най-добрите в света. Организирана е така, че подготвя високо квалифицирани (и достатъчно!) кадри на всички нива, осигурява медицинско оборудване и грижа от най-висок клас. Държавата изплаща до 70 процента от стойността на медицинските услуги, а на по-бедните си граждани - до 90 процента. Изобщо, в Япония

стремежът към дълголетие се радва на правителствена грижа и подкрепа

Японската медицина е ориентирана на борба с основните болести на старостта: инсулт, рак, диабет, като от 1972 г. в страната действа закон за задължителни медицински изследвания на населението. Всеки японец посещава клиника средно 12 пъти годишно (този показател за американеца е три пъти по-нисък), като на тримесечие или поне веднъж годишно може да премине през диспансеризация, за да се проследят възможните му здравни проблеми. Благодарение на тази мярка, продължителността на живота значително се е увеличила, защото всяко заболяване се диагностира в ранен стадий. Съответно, към лечение се пристъпва без изчакване и вероятността от възникване на усложнения се минимизира. (Можете ли да си представите спешен случай да не дочака кола на "Бърза помощ", само защото някой е преценил, че пациентът е достатъчно възрастен? В Япония не могат да си го представят).

... Ето че само изброеното дотук очертава отлики, заради които

понятия като „българска старост“ и „японско дълголетие“, са несъпоставими   

Разбира се, ефективната медицина не е фактор, върху който редовите български граждани могат да повлияят (освен когато избираме хората, които ни представят в Парламента), обаче има достатъчно други, Made in Japan, от които можем да се възползваме -  безплатно и без лиценз. Хранителният им режим, например.

Японският стил на хранене съществено се различава от западния. След бедността, неправилният хранителен режим японците броят за втори по важност фактор с негативно влияние върху продължителността на живота. В тяхното седмично меню задължително присъстват риби и всякакви други морепродукти (октоподи, калмари, скариди, миди), зърнени храни - главно ориз и соя, много зеленчуци, водорасли и сирене тофу. Според статистиката, в рамките на 1 година един японец изяжда около 68 кг риба (главно треска, скумрия, тон, пъстърва, сьомга), докато европеецът - почти 3 пъти по-малко, а нашенецът - около 7 кг. Обратно, месото на японската трапеза присъства доста по-рядко: 45 кг месо се консумира средногодишно от японеца, срещу 120 кг от французина и 130 кг - от американеца. Ние сме с 34 кг, предимно пилешко, което за по-евтино, го купуваме замразено. Това подсеща да се спомене, че в островната държава не признават друга храна освен прясната. Замразена риба (съответно пиле и т.н.) е продукт, неразбираем за японеца, а „прясна“ означава уловена тази сутрин. 

Друга важна особеност е, че според разбирането на японските учени, продуктите за хранене на хората в напреднала възраст трябва да бъдат лесносмилаеми, а не твърда храна, тъй като с напредването на годините стомашните разстройства се увеличават. Затова в магазините храна за пенсионери се предлага в отделни секции, както отделени са бебешките храни.

Според специалистите японският хранителен режим оказва най-голямо влияние върху ниския процент на хората с наднормено тегло в островната държава - 3,5% от населението. Най-разпространените кулинарни технологии в националната кухня са варенето и задушаването, не както при нас - пърженето. За разлика от други азиатски държави,

пикантната храна няма много почитатели

 - предпочита се природният аромат на продукта и подправки не се използват прекалено. С изключение на солта - един от хранителните „грехове“ на японеца. За борба с него има изготвена специална, забележете: правителствена програма, създадена да внесе промени в рецептури и вкусове така, че дневната консумация на сол на човек да се намали от 30-40, поне до 10 грама. Друга такава програма действа и срещу вредния навик на местните хора да ядат ориза горещ - основна причина за раковите заболявания на стомаха сред населението.

Стане ли дума за навици, свързани със здравето, недопустимо е да се пропуснат хигиенните - задължителна преграда за разпространение на инфекциозните заболявания. Японците с основание се смятат за „най-чистоплътната нация в света“, а критериите им за чистота са непостижими за много европейци. В това отношение имат вековни културни традиции, посяти още от шинтоизма. Личната хигиена на населението е пословична - ежедневното къпане и миене на косата е норма, а мнозина я спазват и двуразово на ден, да не говорим за миенето на ръцете, на зъбите... Това на нашенци, чиито телесни аромати се носят на талази в градския транспорт, би изглеждало като психично заболяване.

Иначе, и японецът масово пътува главно с този вид транспорт, като предпочитани са влаковете и метрото. Пенсионерите са сред най-активните пътници, защото и живеят активно. В трудовия им живот отпуските са кратки, затова сега им е паднало да опознават страната си и света. Ще кажете, че и за това трябват пари! Ама нашите хора, и да ги имат, много-много не обичат да ги дават за екскурзии.Те, телефонните измамници пътуват из Европата с техните спестявания...

Обичайна гледка са сутрешните физически занимания

на японски пенсионери, провеждани на открито. Подир обяд се срещат с приятели в клубове по интереси, в кафенета и малки заведения, а вечер ходят на танци, участват в хорове и литературни кръжоци... И учат! Възрастните са поощрявани да запишат нова специалност и даже, излизайки в пенсия, мнозина завършват образованието си в училище или университет, което са пропуснали да сторят като млади или реализират неосъществени младежки мечти. На пенсионерите се крепят и повечето доброволчески организации в страната.

Защо правят всичко това? Най-общо казано, защото искат не просто да живеят дълго, а да живеят активно, пълноценно, да не се самоизключват от социалния живот. Вярват, че здравата, активна и щастлива старост е в собствените им ръце, че сами могат да си я осигурят, полагайки лично за това всекидневни усилия. Убедени са, че ученето тренира паметта и използват широк спектър от възможности и социални програми, за да я поддържат в добра кондиция - пълна несъвместимост с поведението на връстниците им от България, уседнали се пред телевизора, вперили очи в поредния сериал, като в коматозно състояние!... (Данни показват, че възрастните японци гледат телевизия средно 1/2 час на ден. За колцина наши пенсионери се сещате, дето да не зяпат екрана по 4-5 часа дневно?).

Сред „тайните“ на японското дълголетие геронтолозите отчитат и друг много важен фактор, който отсъства в битието на възрастните ни родители: спокойния живот. Япония е една от най-безопасните страни в света - уличните кражби, обирите в обществения транспорт, битовата престъпност са истински събития, ако се случат. Японецът не посяга към чужд джоб, нито дори към забравена или изпусната вещ - не била негова!... Ееех, колко далече е Япония! Не само географски...

Та, убедителен е изводът на нейните учени, които не нареждат наследствеността сред основните причини за дълголетието на населението, а заделят за генетиката едва 25 процента. Японските родители също не разчитат на добрите родови гени да осигурят дълъг и активен живот на децата им, а им създават от най-ранна възраст непоколебими хранителни и хигиенни навици, възпитават ги в любов към природата, карат ги да спортуват, да ходят до училище пеш или с велосипед, поощряват интелектуалното им любопитство...

И изглежда напълно вероятно да се сбъдне не само мечтата на бащите и майките за дълъг живот на потомството им, а и прогнозата на Световната здравна организация, според която, 26,5% от родените през 2020 г. в Япония момчета ще доживеят до 90 години, и повече от половината момичета.

Емилия ДИМОВА



Брой: 16, 16 април 2020
 
 
Продукти
 
РОЙБОС (ROOIBOS)
 
КЕЛПАМАКС® (KELPAMAX)
 
ФИГУРЕЛ® CLA 80+хром (CLA Figurel 80 + kromi)
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД