Жана РУСЕВА

 „Нищо не струва по-малко, но се цени по-високо от учтивостта" - гласи една всеобщо споделяна мъдрост. Любезността, уважителното отношение на хората един към друг е формата, обвивката - външен израз на човещината, на еволюиралия хомо сапиенс, на цивилизоваността. Това качество е било признато и поощрявано още в древността. Но то придобива особено значение като белег на благородство и знатност през Средновековието във Франция, тъй като е тясно свързано с тогавашната специфична литературна традиция. Това е поезията на трубадурите, на вдъхновението и възпяването на Прекрасното и Благородното, на идеализираните чувства към "Дамата на сърцето". И така Франция става люлка на галантността и на изтънчените нрави. Те намират своя апогей по времето на крал Людовик ХІV през 17-ти век. Тогава всред дворянството се създават истински кодове за изтънчени обноски и изискано поведение. През 18 век обаче тези заучени маниери дотолкова се израждат в превзетост и самоцел, че се доближават едва ли не до карикатурност и биват осмивани.

С демократизирането на живота доброто възпитание и вежливите обноски не са привилегия на аристокрацията, а всички слоеве на обществото ги приемат като ценност. Но с течение на времето, с новите революционни движения и промени всичко това се отхвърля като отживелица и лицемерие. Нахлува ерата на безскрупулния материализъм и на безогледните взаимоотношения. Печели терен циничната бездуховност, прокрадват се дори не малко пошли и вулгарни изяви в областта на някои видове изкуства.

В мрачните времена на тоталитаризма прояви на изтънченост и изискани маниери в общуването грубо се отхвърлят и подиграват като буржоазни превземки и израз на враждебното влияние на упадъчната западна култура. Подготвена бе почвата за нечувано развихряне на грубо антихуманно отношение, на жестокостта и насилието, стигащо понякога до престъпления. И това се случва дори и в най-интимната сфера на живота, каквато е семейството. Жертви най-често са най-уязвимите - жените и децата. Ужасяващи цифри сочат, че примитивизъм и зверски нрави се вихрят и в т.нар. най-развити страни, уж пример за цивилизованост. Ето защо авторитетни международни институции са си поставили за цел да предприемат кардинални мерки,за да се сложи ако не край, то поне максимално да се ограничи това крайно уродливо явление. Трудно е обаче една всеобхватна мащабна инициатива да бъде възприета и разбрана от всички общества в различните страни. Това зависи предимно от степента на тяхното развитие, от историческата им съдба, от качеството на наследеното. Не е без значение и с какви страни граничат. Важно е влиянието, което упражнява както в ежедневния живот на хората, така и на държавите в съседството. Важно е дали съседът е по-изостанал и по-малко цивилизован или обратното. Много зависи и от душевната нагласа, от манталитета на дадена нация - консервативна и подозрителна към новото ли е тя или отворена и толерантна към другото, различното.

Все въпроси с трудно решение, защото изграждането на една напреднала култура е един дълъг, сложен, дълбинен процес. Той изисква огромни, упорити и дълготрайни усилия и наслоявания. И все пак основата на културата на нравите се полага главно и предимно на едно място и това е семейството. Ако там нещо не достига, възпитанието се доизгражда от училището. И още – от социалното обкръжение, от обществото.

В последна сметка културата на нравите зависи от всички нас. Нужно е упорито да се ратува за нея - на всички нива, по всички начини и с всички средства. Такъв е нашият общ голям социален дълг като общество и като отделни негови членове – съзнателни и отговорни личности. Такъв е пътят към просперирането ни като нация и държава - издигната и напредничава, образована и културна.