На лондонското гробище в Източен Смитфилд има няколкостотин погребани души, които умрели при една от вълните на чумата през XIV в. Сред тези, чийто пол бил установен достоверно, се оказали 126 жени и 173 мъже. Избирайки своите жертви в Лондон, Черната смърт явно предпочитала мъжете – както и повечето инфекции. После така постъпили и испанският грип, Ебола, MERS и SARS – и мъжете, като на истинска война, поели върху себе си основния удар. По същия път днес върви и коронавирусът.

Потвърдените случаи на заразяване в много страни сред жените са дори повече. Но щом само започнем да изчисляваме случаите на хоспитализации и смърт от инфекцията, мъжете почти винаги се оказват начело. Мащабът на несправедливостта в зависимост от страната може да бъде различен: в Канада разликите между мъжката и женската смъртност се едва забележими, а в Тайланд мъжете умират почти 2,6 пъти по-често. Тази цифра зависи и от възрастта: сред възрастните разликата е много по-видима, отколкото при младите и децата. Средно коронавирусът нанася смъртоносен удар на мъжете 1,5 пъти по-често, отколкото на жените – така, както и лондонската чума от XIV в.

Каква е причината за тази избирателност, най-вероятно, няма да разберем скоро

Споровете за това, наистина ли чумата е щадила жените и защо, продължават и до днес: едни изследователи предполагат, че мъжете били по-слаби, други – че здравето няма нищо общо, а просто мъжете в конкретната област са били повече, отколкото жените, а трети – че те рискували повече, тъй като по-често контактували с животни, от които можели да се заразят.

В дебатите за коронавируса мъжете са обвинявани в рискован начин на живот: те по-често излизат от дома, по-рядко си мият ръцете и по-лошо се грижат за своето здраве. Тук се добавят и вредните навици като пушене, които също, според изчисленията на китайски лекари, прокарват сигурен път към коронавирусната реанимация.

Факт е, че мъжете са по-силно подложени на много инфекции, например, хепатит и туберкулоза, и дори в тези случаи, когато се заразяват по-рядко от жените – например при ХИВ – средното вирусно натоварване при тях се оказва по-високо. Наистина, има и изключения – жените са повече сред болните от малария и треската Зика. Но SARS-CoV-2, както вече се вижда, не се отнася към изключенията и продължава да предпочита мъжете: въпреки че концентрацията на вирусни частици или антитела не се различават съществено в болните от COVID-19 в зависимост от пола, Т-клетъчният отнговор при жените е по-силен и с възрастта не отстъпва от своите позиции.

Логично е да се предположи, че

за силата на женския и слабостта на мъжкия имунитет отговаря някакъв универсален механизъм –

например, половите хормони. И действително, известно е, че тестостеронът потиска възпалението в организма, за разлика от естрогените, които могат да играят различна роля, но по-често се оказват имуностимулатори. По този начин, колкото повече в кръвта е тестостеронът, толкова по-слаба е съпротивата срещу инфекциите и е по-висок шансът от сериозно заболяване или дори смърт от COVID-19.

Но само с хормоните не могат да се обяснят всички разлики в смъртността. Ако въпросът беше само в естрогените и тестостерона, то жените след настъпване на менопауза биха се изравнявали по уязвимост с мъжете. Но това не се случва – нито при коронавируса, нито с другите разпространени заболявания – а значи, разликите имат по-дълбоки корени.

Известно е, че мъжете и жените са разделили помежду си повечето болести, свързани с имунитета: на първите се паднали тези, при които той недостига, а на вторите – заболяванията, при които той работи твърде активно. Независимо от това, ние продължаваме да смятаме за „слаб пол” именно жените. И това не са просто думи: във всички развити страни, за които има достъпна статистика, по-често ходят на лекар, приемат лекарства, лягат в клиника и си взимат болнични именно жените. При това те оживяват по-дълго, а сериозни диагнози получават по-рядко. От 15-те най-разпространени възрастни заболявания те изпреварват мъжете само по отношение на инсултите и синдрома на Алцхаймер – и то, вероятно, защото успяват да доживеят да тях.

Възникналото противоречие се нарича

парадокс на уязвимостта и смъртността:

жените са по-уязвими и слаби физически, но оживяват по-добре и получават по-малко сериозни диагнози.

Би могло да се предположи, че това е следствие от западния начин на живот, и жените просто се отнасят по-внимателно към себе си и своето здраве. Но не, с повишена уязвимост „слабият пол” се отличава дори в бедните страни и на Изток, където добрият лекар невинаги е достъпен, а редовното посещение при доктор въобще не е прието (например в Египет или Индонезия).

Този парадокс има няколко тълкувания. Например, една от хипотезите предполага, че истинската слабост на жените е в съединителната тъкан: костите, ставите и връзките (тяхното възпаление често има автоимунна природа). Тези болести създават немалко проблеми в ежедневието, затова пък не влияят толкова силно на шансовете за живот, както болестите на вътрешните органи, които сякаш са предназначени за мъжете. Поради това излиза, че жените страдат по-силно и изискват повече медицински намеси, но затова пък умират по-рядко в ранна възраст заради здравни проблеми.

Вероятно, разликите между мъжката и женската смъртност могат да се изравнят – ако се признае, че от едно и също заболяване мъжът и жената следва да се лекуват по различен начин. Например, в случая с коронавируса при мъжете с по-голяма вероятност ще е нужно поддържане на имунитета, а при жените, напротив, той трябва да се потисне. Но за да стане това реалност, трябва първо да започнат да се отчитат половите разлики поне в теоретичните и статистическите изследвания – а тук имунологията силно губи от другите области на биологията: до съвсем неотдавна полът на изпитваните бил посочван само в 10% от научните трудове.

След това предстои да се разработят методи за провеждане на отделни клинични изпитания за мъже и жени. И чак след това ще може да се говори за различни протоколи за лечение. Може би предписването на лекарства съобразно пола на пациента ще стане още една нова практика, наложена на медиците от коронавирусната пандемия – напомняйки за пореден път кой от половете се оказва наистина силен пред лицето на новия враг, и кой се нуждае от особени грижи.

 Симеон НИКОЛОВ