Град. Градина. Пейка. Старци. Спомени младежки. Сладки. Тоя: „Аз като приказвах половин час с жена, после тя сама си събуваше гащите“. Оня: „Тъй, тъй, в наше село един изтаквозя една коза, та й се изправиха рогите“. Уви, не съм видял туй чудодейство, обаче по невероятност наподобява станалото подир славния и героичен 10-и.
Сложим ли знак на равенство или сходност между въпросните две свръхявления (рогоизправление и комунисти, осъмнали куфарни капиталисти) основателно и неудържимо вирва букви питанката кой какъв е в милата равностойна, двуединна случица с четириногата брадата живинка и демокретенясването. Козата е партията. Онождвачът е ЦеКа-то, капичнало бая Тодора, рогоизправянето е куфарясването на комунисти, люти борци против капитализма, изневиделично рипнали борци срещу възторжено градения от них реалсоциализъм.
В отличие спроти доброволното и бързо изуване на долни гащи, рогоизправянето, ако ще би не плен/умно, е небивала обнова в световната политикономия: вълшебното раждане на куфарния капитализъм. Той, по-скоро щастливците, с него осенени, скоком, хоп, прескокнаха класическото първоначално трупане на капитала, изискващо доста усилия и време, а сега на избрани люде бяха им трупнати готови готовенички капитали, подреденки в куфарета, получателите им хич биля не се трудом трудиха съдържанието да пълнят, че и трупат, а можеха направо, изобилно да го рупат. Нявгашният първоначален капитал бе предварително, целенасочено сведен в куфарно-удобен вид за мигновено разбогатяване, връчвано поименно-посписъчно.
Щом по еднаква изумителност рогоизправянето предхожда куфарокапитализма, пък сега мода е не само демо(но)крацията, но и логясването, сиреч използването на логота (мигар случайно рога pимува с лога?), предлагам, и то безплатно, за лого на преходния времеоткъс (по български период), два изправени кози рога, събрани в основите си така, че да образуват победоносно щръкналия знак V. Не само направихме смайващ – куфарен – принос в стопанското развитие, но и го увенчахме с нему присъщо лого, нещо като хранителна додявка, грешка, добавка. Нали речените градински старчоци говорели за неповратимо литналата младост, идва ми на ум, до колкото е останал, нещинко из нюсоцфолка, сиреч две определения, които не знам защо ги няма в научната книжнина:
Социализмът е победа на прогресивните сили над здравия разум.
Социализмът е обществен строй, създаден и издържан от ЦеРеУ-то за сплашване трудещите се на Запада.
Разпространители на горните и тям подобни мъдрости биваха грижовно удостоявани с нарочно внимание от службите.
Припомних, че да запомним.
Румен Стоянов
