Човекът консумира около 18 вида меса. През последните години обаче диетолозите изказват все повече и повече възражения срещу тях, които са свързани с количеството на мазнини, холестерол, както и на множеството препарати, използвани при отглеждането на животните – хормони, антибиотици, различни стимулатори и т.н. Напоследък масово приложение в месопреработването придоби т.нар. тумблиране – вкарване в месото и някои местни продукти на значителни количества вода, използвайки способността на т.нар. карагенани – природни полизахариди, добивани от червените водорасли, да поглъщат стократно повече течност от собствената си маса.

Търсенето на възможно

най-безопасни източници на пълноценни протеини

е една от важните задачи в диетологията през последните години.

През последните две десетилетия погледът на диетолозите се насочи към щраусовото месо, което според редица водещи специалисти ще бъде месото на третото хилядолетие.

Щраусът определено е най-едрата птица на земята, чийто ръст достига до 2,7 метра. Мъжките екземпляри са с маса 150-160 кг, а женските – 130-140 кг. Въпреки внушителната си маса, щраусът е в състояние да развие скорост до 70 км/ч, правейки гигантски крачки от около 3,5 метра. Той е полигамен – като правило разполага с харем от няколко самки, който е спечелил, отразявайки набезите на конкуренти и натрапници.

Щраусите са дълголетници – те доживяват до 70 години. В продължение на около 30 години женските снасят през ден по едно гигантско яйце с маса 1,5-2 кг. Излюпването на яйцата става след 42 дни. През нощта с мътенето им се занимава мъжкият щраус, а през деня – женският. Смята се, че щраусът е една от най-глупавите птици, по-глупава дори и от домашната кокошка. Мозъкът му е едва около 40 грама, което е около 2/3 от масата на окото му. Щраусът въобще не е страхлив, а нерядко е твърде агресивен. Ударът му с крак не отстъпва на този на коня.

Особеният интерес към щраусовото месо се дължи на редица негови достойнства, установени през последните години с използване на съвременната аналитична техника. Съдържанието на протеин в него (22 г/100 г) е съизмеримо с това в другите меса. Затова пък това на липиди (2 г/100 г) е многократно по-ниско. Количеството на холестерола е с до 30% по-ниско от останалите меса, като в него преобладава „добрия” (HDL). Съдържанието на желязо (3,2 мг/100 г) е по-високо от това в говеждото месо и около два пъти по-високо от останалите меса. В щраусовото месо се съдържат почти всички витамини от В-групата (В₁, В₂, В₃, В₅, В₆, В₉, В₁₂), както и витамин Е. Витамините от В-групата вземат активно участие в обмяната на основните нутриенти – въглехидрати, протеини и липиди, и подпомагат функционирането на нервната система и мозъка. Витамин Е е силен антиоксидант, който предпазва липидите от окисление, участва активно в антирадикаловата защита на организма, способства за добрата циркулация на кръвта и понижение на кръвното налягане, както и за доброто състояние на нервите и мускулите. За разлика от месата на другите птици, това на щрауса е вишнево червено и по-тъмно от говеждото. На вкус е близко до телешкото и говеждото месо, но при него липсват техните характерни мраморни жилки. Според гурманите, щраусовото месо е с по-сладък и по-богат вкус и аромат в сравнение с другите видове месо. От щраусовото месо се приготвят особено вкусни колбаси, които се радват на значителен интерес. Цената на щраусовото месо е около 17 долара за килограм, но предвид на повишеното предлагането, тя постепенно се понижава.

Тялото на щрауса се състои от 66% месо, 16% мазнини,7% кожа и 1% пера.

Щраусовата мазнина притежава уникални терапевтични свойства –

оказва противовъзпалително, болкоуспокоително и противооточно действие. В значителна степен тези му действия се дължат на високото съдържание (70%) на ненаситени мастни киселини от фамилиите омега-9, омега-6 и омега-3.

Кожата на щрауса, която достига до 1,3 кв.м., високо се цени заради нейната много добра износоустойчивост – шест пъти по-висока от другите видове кожи, както и за нейната проветривост и лесно оцветяване. Използва се за направа на скъпи изделия – обувки, якета, чанти и други модни аксесоари. Цената на една обработена щраусова кожа е около 450 долара.         

Щраусовите яйца са ценен хранителен продукт, по вкус и състав твърде близки до кокошите яйца. Те са със значително по-ниско съдържание на холестерол в сравнение с кокошите и с по-високо - на ценните полиненаситени мастни киселини от фамилията омега-3. Съдържанието на каротеноиди в жълтъка е около два пъти по-високо от кокошите, а на витамин Е – четири пъти. Смята се, че жълтъкът на щраусовите яйца има свойството на афродизиак. Според една легенда египетската царица Клеопатра всяка вечер приготвяла и поднасяла на любовниците си омлет от щраусово яйце. Енергетичната стойност на щраусовите яйца е значително по-ниска от кокошите и съставлява 115 ккал/100 г. За сваряването им са нужни цели 75 минути. Цената им е в границите от 10 до 15 долара.

От столетия щраусовите пера, обагрени в различни цветове, са символ на разкош, както и неизменен атрибут в карнавали и вариетета.  

Първата ферма за щрауси се появява в Сенегал през 1850 година. Десетина години по-късно такива създават Франция и Южноафриканската република. В наши дни такива ферми има в над сто страни. Смята се, че отглеждането на щрауси е високопечеливш бизнес, предвид високите цени и търсенето на всички части на птицата – месо, кожа, мазнина и пера. Не без значение е и фактът, че щраусите имат най-добрия коефициент на ефективност на фуража – 3,5:1. Т.е. от 350 кг храна се получава 100 кг месо. При едрия рогат добитък това съотношение (6:1) е далеч по-неизгодно. Предвид силния им имунитет, щраусите на практика не боледуват, т.е. при тях не се налага използването на антибиотици, хормонални препарати и други химически средства.

Доц. д-р Димитър ПОПОВ