Според оценки на Световната здравна организация около милиард млади хора на нашата планета рискуват да отслабят силно или да изгубят слуха си напълно в резултат на постоянното използване на слушалки и силния звук.
Звуковите вълни принуждават тъпанчето да вибрира. Тези вибрации достигат предния отдел на лабиринта, отговарящ за слуховата част на вътрешното ухо.
Лабиринтът представлява камера, изпълнена с течност и покрита с хиляди микроскопични власинкови клетки. Под външния натиск власинките се колебаят, при това, колкото по-силен е звукът, толкова по-силни са тези колебания.
Нивото на сила на звука е прието да се измерва в децибели. Долният праг на чуваемост е определен като 0 децибела, а фиксирането на горната граница се отнася към достигането на дискомфорт и по-нататък – до нарушение на слуха. Този предел зависи от това, колко дълго продължава въздействието на звука.
Ухото е способно да понася краткотрайно повишение на силата на звука до 120 децибела без последствия, но дълготрайното възприятие на звуци със сила над 80 децибела може да предизвика загуба на слуха.
Например, нивото на шума в градския транспорт съответства на 86 децибела, и ако непрекъснато се слуша такъв шум, увреждане на слуха ще настъпи след 6,5 часа. А пък шум от 113 децибела, какъвто е характерен за рок-концертите или работещ циркуляр, човек може да издържи без последствия съвсем кратко време, по-малко от минута, след което настъпва увреждане на власинковите клетки.
Аналогични изменения настъпват при редовно и продължително въздействие на силна музика: власинковите клетки с времето губят своята чувствителност към вибрациите, а понякога те се извиват или сгъват, което може да доведе до временно заглъхване.
Власинките са в състояние да се възстановят след такова нарушение, но те вече няма да могат да функционират пълноценно, а това с времето води до силно отслабване на слуха или дори глухота, които е почти невъзможно да се поправят.
И така, на слуха влияят два основни фактора:
силата на звука и неговата продължителност
Първият неприятен резултат от въздействието на тези фактори е влошаването на слуха или неговата пълна загуба. Още едно негативно следствие е болезненото състояние, до което може да доведе прекалената сила на звука в слушалките - това е тинитусът.
Когато са повредени власинковите клетки, това може да се прояви като постоянен шум или звън в ушите, подобно на високочестотен електрически сигнал. За съжаление, днес няма ефективна терапия на тинитуса.
През 2016 г. било публикувано изследване на канадски и бразилски учени, в което участвали 170 подрастващи.
Резултатите се оказали доста тревожни: 54,7% от участниците вече изпитали поне един епизод на тинитус, а 28,8% страдали от него в момента на изследването. Важен фактор при това била, както установили учените, индивидуалната чувствителност към звуковите стимули.
Повече от половината от болните от тинитус страдат също от хиперакузия. Това е състояние, при което не особено силни звуци се възприемат като прекалено интензивни.
Прекомерното въздействие на ушния канал в резултат на силни звуци може да доведе до световъртеж, и това не е единственото неприятно следствие от шума за главния мозък. Нервните влакна, провеждащи сигнала от ухото в мозъка, могат да изгубят своята естествена изолация, а с нея и способността за нормално функциониране.
Продължителното
използване на вътрешни слушалки
без спазване на правилата за хигиена може да доведе до инфектиране на ухото, прекалено натрупване на ушна сяра – а това е още един рисков фактор за тинитус и загуба на слуха.
И, накрая, неподходящите по форма вътрешни слушалки предизвикват болка, която се разпространява на вътрешното ухо, а това може също да допринесе за главоболие и болки в челюстта.
Как могат да се избегнат негативните последствия от използването на слушалки?
• Убедете се, че вашето дете слуша музика със слушалки, чиято сила не превишава 60%.
• Обяснете на детето, че непрекъснатият живот със слушалки може да увреди власинковите клетки така, че тяхното възстановяване ще бъде невъзможно. Експертите препоръчват да се следва правилото „60 на 60”: в допълнение към фиксирането на силата до 60% да се установи времеви лимит за слушане от 60 минути, след което да се прави пауза от минимум 10 минути. Това ще даде възможност на вътрешното ухо да се възстанови.
• Опитайте да убедите детето да отдава предпочитание на външните слушалки. Работата е там, че колкото звукът е по-близо до ушния канал, толкова по-големи разрушения може да причини, поради това вътрешните слушалки са 5-6 пъти по-вредни от външните, които не се вкарват в ушния канал, а обхващат цялата ушна мида.
• Не правете компромиси с качеството. Подрастващите често са привличани от стилните и ярки слушалки с далеч не добро качество. Те могат да изопачават звука, и тогава се налага да се увеличава силата. Освен това някои от вътрешните слушалки могат да бъдат много неудобни, което предизвиква вредни последствия.
• Най-добре е да се използват слушалки с активно потискане на външния шум. Когато към звука от музиката се присъединява външен шум, това усилва натоварването на ушите, още повече, че в градския транспорт или на друго шумно място, човек усилва музиката, за да заглуши външните звуци. Слушалките, блокиращи външните шумове, значително намаляват рисковете за здравето на ушите.
• И още един съвет. Постарайте се да преборите изкушението за налагане на забрани. Съвременните комуникационни технологии, потреблението на информация и развлеченията са навлезли дълбоко в живота дори на хората в напреднала възраст, да не говорим за децата и подрастващите. Ако вие оцените интереса на детето към музиката, като заедно с това оптимизирате неговите слухови практики – вие ще постигнете твърде много.
Ивелин ПЕНКОВ
