• Д-р Шишков, захарта подхранва ли гъбичката кандида?

- Съществуват няколко вида гъбички от рода Candida (кандида) със сроден метаболизъм и всички те се повлияват благоприятно в своето развитие при повишен прием на въглехидратни храни, особено храни, богати на прости „бързи“ въглехидрати, глюкоза, захароза, фруктоза, сукроза и др. Приемът на по-сложни, комплексни въглехидрати (като нишестето) също, макар и по-слабо, подхранва растежа на тези гъбичкови инфекции, защото, попаднали в устната кухина, тези сложни въглехидрати в крайна сметка се разграждат от слюнчената амилаза до гореспоменатите прости въглехидрати. Краткият отговор на въпроса е положителен и той е подкрепен с научни проучвания и експерименти.

• Освен изброените, кои други храни подхранват гъбичките?

- Според някои изследвания добре е да се ограничи приемът на млечни храни заради млечните захари (лактоза, галактоза) съдържани в тях, а също и алкохолните напитки, както и ферментиралите храни и напитките, съдържащи дрожди.

• В това отношение как може да оценим меда?

- Въпреки че медът като храна има изключително много достойнства и с право може да се нарече „суперхрана“, то в конкретния случай той не е подходящ за прием при доказани кандидозни инфекции по простата причина, че съдържа различни видове прости захари, като глюкоза, фруктоза и др., които подхранват растежа на гъбичките от рода Candida.

Поради тази причина приемът на мед трябва да бъде силно ограничен при хора, които имат клинично изследван и доказан свръхрастеж на гъбични инфекции (кандидози), като част от превантивния хранителен план. Поне докато лечебно-профилактичните мерки не постигнат добър контрол върху гъбичната инфекция.

• Какво ще стане, ако човек преяде с мед?

- Медът съдържа комбинация от прости захари, поради което крайният резултат е повишаване нивото на кръвната захар, съответно повишаване нивото на хормона инсулин в кръвта и повишен риск от развитие на диабет, именно затова приемът на мед при диабетици се ограничава в различна степен в зависимост от тежестта на заболяването. При многократно и дълготрайно превишаване на количеството на разумния хранителен прием, който би трябвало да се определя индивидуално при всеки конкретен случай, естествено може един диабетно болен да изпадне в хипергликемия, а при липса на диабет, но регулярно претоварване на панкреасната жлеза, може да се провокира подобно състояние. Важно е, разбира се, да се отчита присъствието на добавени захари в консумирания мед и неговия гликемичен индекс, както и разрешените за всеки диабетик хлебни единици за дневен прием от неговия ендокринолог или медицински специалист.

• Каква е безвредната, препоръчителната доза мед за възрастни, за бременни или кърмачки, за деца?

- Към момента няма определени строги дневни норми за прием на мед, поради което при всеки конкретен случай се препоръчва индивидуална консултация със специалист по хранене, но като ориентир може да служи дозата от 50 грама дневно, която се посочва от повечето източници като максимален препоръчителен прием на захари с храната при енергиен дневен прием на 2000 килокалории. Като се има предвид, че в 1 супена лъжица се съдържат 21 грама мед при усреднени условия, които би трябвало да съдържат 63,84 килокалории, не е трудно да се изчисли, че в средностатистическия случай при прием на 50 грама суров мед дневно в организма ще бъдат внесени 152 килокалории и този енергиен прием да бъде отчетен при изграждането на всеки индивидуален хранителен режим. Гликемичният индекс при различните видове суров мед варира между 35 и 55. В същото време в тези 50 грама мед се съдържат около 40 грама въглехидрати и като се знае, че 10 грама въглехидрати отговарят на 1 хлебна единица, тоест тези 50 грама въглехидрати отговарят на 4 хлебни единици, то всеки диабетик, може сам да прецени какво количество суров мед може да си позволи спрямо изготвения за него индивидуален хранителен режим от съответния специалист.

• Как оценявате различните видове непчелен мед (боров и пр.)?

- Истинският мед се произвежда само от медоносните пчели, всички останали подобни продукти, могат да наподобяват неговия вид, но не притежават свойствата на пчелния мед. Така нареченият боров мед например е сладко, което се произвежда от борови връхчета или зелени борови шишарки. Той по същество представлява гъста отвара, към която се добавят различни билки, но задължително при сиропирането се добавя бяла кристална захар (захароза), което вече значително ограничава полезните свойства при консумацията му за здравословни нужди. Строго погледнато, този продукт не би трябвало дори да се нарича мед, защото в производството му не участват пчелите. Интересен и по-различен от останалите видове мед е мановият, който се получава чрез обработването на сладкия сок изтичащ от растенията при пробиването на листата или кората им от листни въшки и други смучещи насекоми, но при неговото производство също активно участват пчелите, така че, това си е истински мед с изключително полезни свойства поради по-високата концентрация в него на разнообразни аминокиселини и микроелементи. Смята се за един от най-полезните видове мед.

• Кога медът може да навреди?

- Съществуват различни видове мед в зависимост от растителните източници за паша на пчелите и в зависимост от технологиите за преработка на меда.

Растителните източници могат да бъдат стотици поради огромното разнообразие от растения в природата. В САЩ например съществуват повече от 300 вида мед на база на използваните култури за пчелна паша, но в България съществуват само няколко вида мед (основно акациев и липов), които могат да бъдат определени като монокултурни и намерени на пазара в сравнително чист вид при това с известна доза условност, защото няма как пчелите да бъдат заставени да събират прашец само от един вид растения. Всички останали видове се определят като полифлорни (извличат се от многобройни и разнообразни растителни видове). Практически всички видове мед са такива, но при т.нар. монофлорен мед преобладава преработеният прашец на един растителен вид.

В зависимост от използваните методи и технологии за преработка на меда, той бива – суров (получава се директно от кошера, не се филтрира и пастьоризира, не съдържа добавена захар), стандартен (филтрира се и може да съдържа добавени захари) и чист мед (пастьоризиран, но не съдържа добавени захари). Всеки от тези видове мед има своите предимства и недостатъци, като суровият мед, разбира се, е най-автентичният продукт.

• Според изследвания медът не бива да се разтваря в горещи течности, защото губи полезните си качества и става не по-полезен от обикновената захар. Вярно ли е? Каква температура на чая „убива“ всъщност полезните вещества?

- Да, определено има основание да се смята, че разтварянето на мед в горещи течности драстично намалява неговите полезни свойства. Съществуват достатъчно изследвания, които потвърждават, че при температури надвишаващи 45 градуса по Целзий почти всички термонестабилни съставки в меда (витамини, аминокиселини, ензими и др.) започват да се разрушават, а при температура над 60 градуса се разрушават напълно и в този случай наистина остават само простите захари, тоест добавянето на мед в прекалено горещ чай почти не се различава от добавянето на обикновена захар. Освен това при температура над 60 градуса се засилва образуването на 5-хидроксиметилфурфурал, вещество, за което се смята, че има карциногенен потенциал, затова аз предпочитам да ползвам меда в хладки течности или да си приготвям т.нар. „медена вода“ на стайна температура, при което се запазват всички ценни вещества на този природен еликсир. В заключение бих добавил само, че чистият натурален мед е истински дар от природата и при липса на някакви противопоказания би трябвало да заеме достойно място на трапезата на всеки човек, който се стреми към здравословно хранене.

 Интервюто взеха
Атанас ЦОНКОВ и Мартина ЗИНОВИЕВА