в-к Лечител
в-к Лечител
 

ТОПЕНЕТО НА ЛЕДНИЦИТЕ Е ПО-ОПАСНО ОТ КОРОНАВИРУСА

Брой: 23, 10 юни 2021 - ОТОЦИТЕ
След една година на пандемия човечеството няма търпение да запише COVID-19 в историята като лош спомен. Възниква илюзията, че, стига само да преодолеем този кошмар, ще можем да си върнем контрола на живота точно там, където го изгубихме. Ние отново ще започнем да пътуваме по света и да се прегръщаме без всякакъв страх от заразяване.

Но през тази дълга и мъчителна година климатичната криза не е престанала да разрушава нашата планета, и, ако рано или късно епидемията от коронавируса отслабне или успеем да я ограничим, то затоплянето на климата след изработката на масов имунитет няма да спре. Повишението на температурите води до топене на най-древните ледници, например в Хималаите и Сибир, то нарушава баланса на екосистемите, предизвиква неизбежно изчезване на биоразнообразието, нанася щети на водоснабдяването и продоволственото обезпечаване.

Освен това заради топящите се ледници се повишава риска от разпространение на опасни вируси. Ето защо, ако след края на пандемията от COVID-19 не искаме да се сблъскаме с нови пандемии, длъжни сме да спрем климатичната криза или поне значително да намалим нейните темпове.

В изследване, публикувано през януари 2020 г., черно на бяло били описани по-нататъшните

медицински рискове, свързани с топенето на ледниците

Ние трябва да отчитаме това явление в близките години. В статията са представени резултатите от изследване, започнало през 2015 г. от американски учени: те анализирали микробното съдържание на ледените покривки в северозападното тибетско плато.

За получаване на два образеца изследователите перфорирали леден слой с дебелина 50 метра. Вътре в получените образци чрез микробиологичен анализ били открити 33 групи вируси, от тях 28 – неизвестни вируси с древен произход. Изследването на ледниците позволило да се изучи историята на климата в този регион за последните 15 хиляди години. Рискът се състои в това, че в резултат на климатичните промени, оказващи най-голямо въздействие върху полюсите, топенето на ледниците ще освободи бактериите, криещи се в тях.

Климатичната катастрофа, предизвикваща значително съкращение на големите хималайски ледници, може да освободи в атмосферата древни, неизвестни, а може би и потенциално опасни вируси. Френският биолог Жан-Мишел Клавери, почетен професор по геномика и биоинформатика, подчертал, че този риск е свързан с това, че най-северните региони на планетата, преди необитаеми, заради топенето все по-често предизвикват интерес в областта на добива на нефт и редки елементи, и в резултат на сондирането на повърхността могат да излязат не само минерали, но и криещи се в недрата болести.

Ние не знаем какво може да се случи, ако се наложи да се сблъскаме с патогени, просъществували няколко века под земята, но рисковете в никакъв случай не бива да се подценяват. Човекът, който отдавна не е взаимодействал с тези вируси и бактерии, не притежава повече необходимите антитела, за да им противостои. Освен това някои от тези патологии не са се разпространявали в периода на съществуване на съвременната медицина, а значи, тя не разполага с надеждни изследвания, въз основа на които може да започне производство на лекарства и ваксини.

Вечно замръзналата земя представлява слой заледена почва, състояща се от

образувала се през годините растителна биомаса

Това е идеална среда за консервация на бактерии и вируси за сметка на леда, тъмнината и липсата на кислород. Те могат да останат там милиони години, както обяснил професор Клавери, подчертавайки, че именно в това могат да се крият причините за глобалните епидемии в миналото. Става дума за патогени, способни да попаднат във въздуха и да влязат в контакт с водоносните пластове: сред тях са едрата шарка, сибирската язва и даже бубонната чума, а така също неизвестен брой непознати болести.

Ако в нормални условия всяко лято във вечно замръзналата земя се топи леден слой с дебелина примерно 50 см, който през зимата се възстановява, то при глобално затопляне леденото покритие постоянно намалява: в Арктика на всеки десет години изчезват около 13% от леда.

Днес съществува конкретен риск от събуждане на вируса на едрата шарка,

предизвикващ инфекциозно заболяване, поразяващо повърхността на кожата, лигавиците на устата и гърлото. Нивото на смъртност от този вирус е 30-35%, а по лицето и тялото на преживелите болестта хора остават характерни дълбоки белези. В района на река Колима в североизточната част на Сибир са се съхранили древни погребения на жертви на епидемията от едра шарка, поразила региона през 90-те години на XIX в. и унищожила в някои селища до 40% от населението. Днес в резултат на топенето и разрушаването призракът на онези години оживява отново. Изследователи открили фрагменти от ДНК на вируса в трупове със следи от едра шарка, погребани през XVIII-XIX в. в замръзналата земя.

На повърхността изследователите открили също вируса на испанския грип – най-пагубната епидемия в съвременната история, убила десетки милиони хора в целия свят през периода от 1918 до 1920 г. Неговото изучаване може да открие ценни сведения, при това не само исторически, но и медицински, и да залегне в основата на действията срещу бъдещите грипни епидемии.

Освен вирусите, хиляди години могат да преживеят (и отново да нанесат удар) още и спороносните бактерии, например тези, които предизвикват тетанус и ботулизъм. В хода на изследване от 2005 г. американски учени успели да възкресят бактерии, съхранили се в недрата на замръзнало в продължение на почти 30 000 години езеро в Аляска. Микробите от типа Carnobacterium pleistocenium съществували в ледовете от плейстоцена и, както се предполага, се върнали към живот цели и невредими след дългата хибернация. През 2007 г. учените възкресили бактерия, останала под повърхността на ледник в Антарктида в продължение на 8 милиона години.

Вирусът на испанския грип и бактериите, изчезнали в доисторическия период, способни да се реактивират след дълъг сън, оставайки затворени в лабораториите на изследователските центрове, могат да бъдат полезни, помагайки да се получи повече информация за тези болести и други свързани с тях патологии. Проблем възниква, когато в резултат на топенето, те замърсяват водата, заразяват животните и се разпространяват. Става дума съвсем не за отдалечен в бъдещето риск: подобно нещо вече се е случвало през лятото на 2016 г., когато в Северен Сибир възникнало огнище на сибирска язва (антракс). Заразили се десетки хора, един младеж и хиляди елени загинали.

Сибирската язва е бактериална инфекция, способна да провокира ендемични огнища сред тревопасните, както това става периодично, и да се предава на човека при непосредствен контакт, а така също при употреба на заразени продукти или в резултат на проникване на спори на бактерията при дишане. Делът на смъртните случаи при най-разпространената дерматологична форма съставлява 20%. До 75% е този показател при стомашно-чревната форма. При това сибирската язва се отличава също с доста бързо протичане.

Ваксина има, но заради сериозните странични ефекти тя се използва изключително в зоната на най-висок риск.

Само в периода от 1897 до 1925 г. в арктическата част на Русия от сибирска язва умрели 1,5 милиона елени – възможно, те са се заразили именно от бактерии, съхранили се в околната среда около 70 години предимно в замръзналите земни слоеве.

Работата е там, че скелетите често остават на повърхността на земята, покрити само със слой замръзнал сняг, а по-дълбоки трапове за погребения в този регион са доста трудни за изкопаване. Завръщането на сибирската язва през 2016 г. учените свързали с топлата вълна, която разтопила повърхностния леден слой, под който лежали останките на елените, загинали от това заболяване преди десетки години. Щом само съхранилите следите от инфекцията скелети се оказали на повърхността, бактерията попаднала в почвата и водата и отново започнала да заразява животните, а после и хората.

Още един повод за тревога са сведенията, получени в изследвания на канадски учени. Канадците открили бактерии от типа Paenibacillus, съхранили се в подземна пещера в Ню Мексико 4 милиона години и много устойчиви към лекарствата и антибиотиците.

Това откритие хвърлило светлина на съществуването на цял клас патогенни агенти с „природна” резистентност към антибиотиците, нямаща нищо общо с характерната за последните години злоупотреба с лекарства.

 Делян ВАСИЛЕВ

 



Брой: 23, 10 юни 2021
 
 
Продукти
 
Комплекс за храносмилане Кубирол
 
ВИТАТАБС АВСDЕ (VITATABS ABCDE)
 
ФЕРОФОРТЕ® В+С (FERROFORTE B+С)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД