Брой: 23, 10 юни 2021 - ОТОЦИТЕ

Почти половината (47.5%) от жените с бебета на възраст до шест месеца са покривали критериите за следродилна депресия по време на първия локдаун заради COVID-19 – повече от двойно над средния процент за Европа отпреди пандемията. Това показа ново изследване на Юнивърсити колидж Лондон (UCL).

Майките описали чувства на изолираност, изтощение, тревога, неадекватност, вина и повишен стрес. Много от тях скърбели за това, което усещали като изгубени възможности за себе си и бебето си, и се безпокоели за ефекта от социалната изолация върху развитието на детето си.

Онези, чиито партньори не можели или не били на разположение да помагат с родителските и домашни задължения, особено в случаите, в които на майките им се налагало и да се справят с изискванията на онлайн обучението, усещали най-остро ефектите от локдауна.

Проучването обхванало 162 майки, живеещи в Лондон, между май и юни 2020 година, използвайки уникално обследване в социалните мрежи, разработено в отговор на локдауна. Участничките изброявали до 25 души, които са важни за тях, и споделяли с кого са взаимодействали и как – дали лично, по телефона, чрез видео обаждане или чрез размяна на съобщения в социалните медии.

Жените докладвали и за усещането си за благосъстояние, като изследователите оценявали депресията според Единбургската скала за следродилна депресия – най-често използвания инструмент за целта. Това им позволило да определят пълния обхват на социалните взаимодействия на майките, както и тяхното психично здраве.

Колкото повече контакти с хора имали родилките, било то от разстояние или лице в лице, за толкова по-малко депресивни симптоми съобщавали – което предполага, че ограниченият социален контакт по време на локдауна може да е повишил риска от следродилна депресия.

Много майки чувствали, че локдаунът е създал „бреме на константно майчинство“, без да има кой около тях да им окаже помощ, и че макар и виртуалният контакт (видео/телефонни обаждания и съобщения по социалните медии) да им помагал, той въпреки това бил недостатъчен. Виртуалният контакт означавал, че жените трябвало активно да молят за помощ, защото приятелите и семейството им нямало как сами да видят, че им е трудно да се справят, което повишавало стреса от майчинството.

Д-р Сара Майерс от UCL казва: „Грижата за новородено бебе е предизвикателство и всички нови майки страдат от някаква степен на психично, физическо и емоционално изтощение. Слабата социална подкрепа е един от ключовите рискови фактори за развитието на следродилна депресия. Мерките за социално дистанциране по време на локдаун създадоха толкова много пречки пред получаването на практическа и смислена помощ от други хора в седмиците и месеците след появата на бебето, че доведоха дотам, много нови майки да се чувстват напълно смазани.

Действително е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете, особено при криза, когато всеки се бори с нараснали потребности, стрес и значителни събития в живота. Нашето проучване показва, че локдауните правят родилките по-уязвими на следродилна депресия и че дигиталните решения може да помагат, но не са отговорът. Тези, които определят политиката, трябва да вземат това под внимание при продължаващата ни борба с COVID-19, в името на майките, бебетата и целите семейства.“

Не всички усещания на новите майки вследствие на локдауна били отрицателни. Някои чувствали, че той „закриля“ семейното време, водейки до изграждане на по-добра връзка. Други ползи включвали това, че партньорите били на разположение в по-голяма степен, за да споделят родителските грижи и да помагат, отколкото когато нямало локдаун.

Д-р Емили Емът отбелязва: „Родилките с повече от едно дете бяха най-силно засегнати, оставени да се оправят с бебето отгоре на множество предизвикателства като създаваните от онлайн училището. Жените с първо дете често чувстваха, че са били лишени от скъпоценно време, прекарано заедно с техните бебета и близки или приятели, което правеше приемането на промяната на идентичността и изолацията, често усещана от новите майки, още по-тежки.

Но там, където партньорите си бяха у дома повече време вследствие на локдауна и имаха възможност да се включват в безспирните задачи и домашни задължения или да се грижат за по-големите деца, майките усещаха ползите. Някои докладваха, че това е помогнало на всички да се сближат и че като цяло семейството се е облагодетелствало от прекарването на това време заедно. Това трябва да даде храна за размисъл, когато търсим как да подкрепим родителите с новородени бебета, и не само по време на пандемията.“