Независимо от мнението на някои лекари, синдромът на хроничната умора е заболяване. Неговите симптоми възникват независимо от степента на физическите натоварвания, работата, учението или ежедневните дейности. На появата му не влияе и смяната на сезоните, която може да предизвика сезонна депресия със сходни симптоми.

Този синдром, както се разбира от името му, се проявява с постоянно патологично чувство на умора, изтощение, пълна загуба на силите.

Статистиката показва, че в почти 90% от случаите синдромът се проявява при хора на възраст 25-45 години, живеещи в големите градове. При жените и девойките той се среща почти два пъти по-често.

В повечето случаи хората до 20 години, страдащи от синдром на хроничната умора, живеят, дори без да се досещат за наличието на подобна диагноза. В проведено неотдавна изследване било установено, че само 5% от случаите на синдром на хроничната умора при децата и подрастващите се диагностират от лекарите. И това е твърде оптимистична цифра.

Най-често постоянната умора на децата се обяснява с мързел, нежелание за полагане на труд, особености на нервната система или други болести, нарушения на режима, лъжлива диагноза „вегето-съдова дистония” и т.н. По принцип, прегледите и изследванията на децата с такъв проблем не водят до установяване на истинската причина.

През 2009 г. биолози от САЩ провели изследване на въздействието на вируса XMRV върху човека. Три години след публикацията тя била подложена на съмнение, тъй като в кръвта на пациентите не били открити следи от вируса. Но по-късно всичко се потвърдило, и то нееднократно:

съществуват вируси, които „превключват” работата на имунната система в режим на постоянно повишена готовност

Имунитетът работи в условията на „извънредно положение”, което значително изтощава ресурсите на организма. Днес на нас са ни известни далеч невсички инфекции, които могат да доведат до синдром на хроничната умора.

За откриване на признаците на този синдром при децата, във Великобритания било проведено мащабно изследване на здравето на 6000 подрастващи от 12 до 18 години. Изследователите оценявали самочувствието, дневния режим, наличието на заболявания, посещаемостта на училище и оценките.

В това изследване при децата до 13 години не бил установен синдром на хроничната умора. Но още към 16 години той бил наблюдаван при 2% от подрастващите, или във всеки 50-и.

Интересно е, че по-рано съществувало мнение, според което синдромът на хроничната умора е по-характерен за „средната класа”, за доста заможните хора. Това се обяснявало с „мързел и разглезване”. В новото изследване се изяснило, че

при децата от неблагополучни семейства рискът от синдром на хроничната умора е по-висок

Във второ мащабно изследване с използване на медицински анализи участвали повече от 10 000 деца. В началото учените разпитвали децата и родителите. Според резултатите от първичното интервю били подбрани 165 подрастващи за по- нататъшно изследване. В резултат диагноза синдром на хронична умора била поставена на 42 от тях. Както се изяснило, само двама подрастващи били диагностирани по-рано.

Съгласно това изследване, миалгичният енцефаломиелит, както някои медици наричат синдрома на хроничната умора, се среща при децата също толкова често, както и при възрастните – в 0,75% от случаите, или при четирима от триста човека.

Въпреки че самият термин се появил в края на ХХ в., болестта съществува отдавна. Лекарите добре знаят, че в отговор на стреса се активизират нервната, хормоналната и имунната системи. Тяхната добра работа определя нивото на съпротивителните сили на организма, а при липса на баланс възникват патологични състояния – болести на дезадаптацията.

Хроничната, неотминаваща слабост след вирусни заболявания – дори остри респираторни вирусни инфекции и грип – се отнася именно към тази група. Тя може да продължи от месец до няколко години.

Засега няма достоверни клинични прояви на синдрома в детска възраст, тъй като изучаването на това състояние при децата е трудна задача.

На възраст 6-12 години нарастващата умора и други симптоми възникват постепенно, увеличавайки се в продължение на месеци или години. Въпреки че болестта е хронична, при децата рядко има случаи на тежка, изтощителна форма. Клиничната картина е размазана, диагностиката е трудна.

В подрастваща възраст болестта започва внезапно, като инфекция. И в една трета от случаите симптомите възникват след оздравяване от вирусно заболяване – „простуда”, остра респираторна вирусна инфекция, грип, коронавирусни инфекции.

Като цяло,

признаците са такива, каквито се срещат и в зряла възраст:

изтощителна умора, съпроводена от главоболие, болки в гърлото, корема, мускулите, ставите. Може да се усеща болезненост при докосване на лимфните възли, нарушения на съня, паметта, концентрацията на внимание.

По-рядко се среща устойчиво повишение на температурата до субфебрилни показатели, нощно изпотяване, кожни обриви, страх от светлина и т.н.

В началото на болестта може да се появи неврологична симптоматика – нарушение на равновесието, необясними спазми, повишена сънливост, болка в лявата част на гърдите.

При 60 до 80% от децата с такава диагноза се наблюдават също симптоми на депресия.

Засега остава неясно какво е първопричина и какво е следствие – депресията или синдромът на хроничната умора.

Разбира се, науката все още не знае всички причини и инфекции, които могат да предизвикват синдром на хроничната умора при децата. И ако в едни случаи за поставяне на диагноза може да помогне кръвен анализ, то в други трябва да се проведе пълно изследване и да се изключат други заболявания – ювенилен ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, хипотиреоидизъм, тумор, възпалителни заболявания на червата и т.н. Особено ако това състояние не може да се свърже с неотдавнашна простуда или остра респираторна вирусна инфекция.

Заради неспособността за преборване на своя „мързел”, у децата се развиват неувереност в себе си, нарушения на личностните качества. Пропускането на учебни занятия и невъзможността за участие в игри нерядко водят до социална изолация.

Терапията на синдрома на хроничната умора при децата и подрастващите представлява комплекс от методики, в които са въвлечени педиатри, имунолози, психоневролози, нерядко – ревматолози. В повечето случаи прогнозата е благоприятна. Най-важно е да се знае и да се помни, че постоянно уморяващото се от най-малките усилия дете – не е хитруване и опит за манипулация, а сигнал за тревога.

Бел. ред. В периода на Великденското намаление може да се възползвате от специалната промоция „Две на цената на едно“ на хранителната добавка Витатабс® Мулти Джуниър – прецизно дозирани за детския организъм витамини и минерали, които допринасят за поддържане нормалното състояние на имунната и нервната системи, костите, зъбите, кожата и тонуса. 

 Валери ИВАНОВ