По данни на Световната здравна организация броят на страдащите от различни алергии на планетата отдавна е надминал един милиард души. Счита се, че през настоящия XXI век алергичните заболявания ще се конкурират за първото място с психическите. Безспорен факт е, че огромният брой синтетични лекарствени средства, използвани в лечебната практика, оказват множество странични, вредни въздействия върху човешкия организъм, между които и редица алергични реакции. Листовките на повечето от тях, описващи страничните им реакции, са с размерите на среден по обем научен труд... Ето защо през последните години световната медицина, а и фармацевтичната промишленост, в значителна степен се преориентираха към използването на различни природни дарове, закътали в себе си по един удивителен начин безброй биологично активни субстанции с множество благотворни въздействия върху човешкия организъм. В продължение на хилядолетия тези природни дарове са били единственото оръжие, благодарение на което се е съхранил човешкият род в извечната му битка със страховитите природни сили и неизброимия брой живи същества – от бактериите до динозаврите, които безмилостно са воювали за господство на планетата.
Един от тези чародейни природни дарове е трънката (Prunus spinosa), принадлежаща към семейство Розоцветни (Rosaceae), което включва огромен брой растения – глог, малина, къпина, ягода, коприва, слива, череша, дюля, праскова, смокиня, черница, мушмула и т.н. Тя е предшественик на около 400 сливови растения, които са наследили значителен брой от ценните й качества. Трънката представлява храст или малко, непретенциозно дърво, достигащо до няколко метра височина. Среща се по дерета, баири, край пътищата и горите до 1200 метра надморска височина. Растението съвсем не е безобидно – черните му клони са обсипани с дълги, остри шипове, които респектират и държат на разстояние всеки натрапник. Трънката цъфти рано напролет с множество бели цветчета, които се появяват преди листата. Плодовете са сферични (около 1,5 см в диаметър), тъмносини до черни, покрити със сивкав восъчен налеп и с една костилка. Месестата им част е зеленикава, с кисело сладък вкус и много тръпчива. Плодовете узряват през ранна есен, но не окапват, а остават по клоните през цялата зима. Любопитно е, че след първите замръзи те претърпяват значителни химически трансформации, в резултат на които губят значителна част от тръпчивостта и киселинността си и стават много приятни на вкус. Аналогичен ефект се постига и при поставянето им във фризер. Трънката е любимо място за гнездене на сладкогласния славей, който с охота се похапва от плодовете й, когато всичко наоколо е затрупано със сняг. На фона на белия сняг черните, сякаш опушени клони на трънката, обсипани със сивкави плодове, са интересен и вълнуващ акцент в застиналата в зимна прегръдка природа.
Лечебно действие имат всички части на трънката –
кората, корените, листата и цветовете, но най-вече – плодовете. Древните лечители са препоръчвали плодовете на трънката като ефикасно средство срещу диария и различни смущения в храносмилането.
Трънките съдържат 83 г/100 г вода, 9,4 г/100 г въглехидрати, 1,5 г/100 г протеини, 0,3 г/100 г липиди, 2,5 г/100 г органични киселини, 2 г/10 г фибри, редица важни витамини (бета-каротин, А, В1, В2, В3, С, Е) и минерали (натрий, калий, магнезий, калций, желязо, фосфор), танини, тритерпеноиди (урсолова киселина, олеанолова киселина), кумарини, флавоноиди, каротеноиди и др. Сладникавият вкус на трънките се дължи на значителното съдържание на усвоими въглехидрати – моно- и дизахариди (9,3 мг/100 г) и скорбяла (0,1 мг/100 г). Сред фибрите преобладава пектинът, който подобрява чревния транзит, действа детоксикиращо и пребиотично – подпомага вегетацията и популацията на дружествената микрофлора в дебелото черво. Възкиселият им вкус се обуславя от относително високото съдържание на органични киселини, сред които преобладава ябълчната киселина.
Значителната тръпчивост
на трънките се дължи на високото съдържание на полимерните фенолни съединения – танините. Добре известното адстригенно (затягащото) действие на трънките се обуславя от танините и пектина. Тритерпеноидите оказват множество физиологични въздействия върху човешкия организъм. Урсоловата киселина действа противовъзпалително, антимикробно и антиканцерогенно. Особен интерес се проявява към свойството й да противодейства на атрофията на мускулната тъкан, което явление се среща често при хора в напреднала възраст и представлява една от най-честите причини за травми при тях. Олеаноловата киселина съдейства за понижение на артериалното налягане, противодейства на спазмите на коронарните съдове и пристъпите на аритмия.
Сред витамините сравнително високо е съдържанието на бета-каротин (провитамин А) – 1,4 мг/100 г (28% от дневната потребност), витамин А – 233 мкг/100 г (25,9%) и витамин С – 17 мг/100 г (18,9%). Витамин А играе ключова роля за репродуктивните функции на човешкия организъм, за здравето на очите и кожата, както и за добрата кондиция на имунната защита. Витамин С участва във важни окислително-редукционните процеси в организма, подпомага дейността на имунната система, както и усвояването на желязото. Съдейства за намаление на проницаемостта и повишение на еластичността и здравината на капилярите. Между минералите относително високо е съдържанието на калий – 239 мг/100 г (9,6% от дневната потребност) и желязо – 1,9 мг/100 г (10,6%). Кумарините действат спазмолитично, антикоагулантно и антиканцерогенно. Каротеноидите и флавоноидите са мощни антиоксиданти, които активно противодействат на свободните радикали, нанасящи непоправими вреди на човешкия организъм и способстващи за неговото преждевременно състаряване.
С профилактична и лечебна цел, както и за приготвяне на различни напитки
(вино, диджестиви и др.) следва да се използват само добре узрели плодове, тъй като незрелите такива са отровни.
В никакъв случай не бива да се поглъщат костилките на трънките, в т.ч. на добре узрелите плодове, както и последните да се накисват с гореща вода. В костилките се съдържат два особено токсични гликозида - амигдалин и биохимичният му предшественик пруназин. При тяхното разпадане в организма се отделят две силноотровни вещества – циановодород и бензалдехид. В резултат на синергизъм (взаимно усилване на действието) токсичността им нараства около сто пъти! Известни са случаи, завършили особено трагично, при използване на отвари от трънки, от които предварително не са отстранени костилките.
Освен като
отлично средство срещу диария и стомашен дискомфорт,
трънките се препоръчват и при нарушения в обмяната на веществата, авитаминоза, малокръвие, невралгии и др. В народната медицина те се използват като ефективно патогенно и понижаващо температурата средство. Виното от трънки се характеризира с отлични органолептични и тонизиращи свойства. То се приготвя по следния начин. Добре узрелите плодове се оставят за няколко дни да позавехнат, след което внимателно (без да се разчупват костилките!) те се размачкват, разреждат се с вода в отношение 1:1 и покриват с тензух - за предпазване от насекоми и осигуряване на кислород за протичане на ферментационния процес. След началото на ферментацията (когато се появи първата пяна) сместта се прецежда през тензух или друга ситнопореста материя. Отделената течност се прехвърля в друг съд, в който се прибавя захар (300 г/л). След пълното завършване на ферментацията виното се откалява (отделя се от утайката) и се прехвърля в добре затворен съд, където престоява около три месеца, през което време то съзрява и оформя своя аромат и вкус.
Чрез настойване на трънките в джин и добавяне на захар в Англия приготвят популярен ликьор. Във Франция маринованите и недозрели плодове на трънката се използват като интересен заменител на маслините. Една от любимите напитки в страната на баските е диджестивът от трънки, известен под названието Patxaran. Без особени усилия тази приятна напитка може да се приготви и в домашни условия. За целта 250 грама добре узрели плодове се покриват с ракия в добре затворен съд в продължение на половин година. Специфичният и характерен аромат на напитката се постига чрез добавяне на няколко печени зърна кафе, късче канела и едно дафиново листо. След половин година сместа се филтрира и към нея се добавя концентриран захарен сироп в съотношение 1:1. Получената напитка е с червен цвят, фин аромат и отличен вкус. Тя е превъзходен диджестив, който се предлага след храна. Подпомага храносмилането, действа профилактично срещу инфаркт и инсулт, забавя процесите на стареене в организма. Странно и необяснимо е, че въпреки че е тъй достъпна, въпреки безспорните й полезни свойства, трънките се използват толкова рядко у нас.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
