Фосфолипидите,

представляващи естери на многовалентни алкохоли (глицерин, инозитол, сфингозин) с висшите мастни киселини и фосфорната киселина, са изключително полезни за дейността на мозъка. Съдържащите се в тях висши мастни киселини много по-добре се усвояват от мозъка. Фосфолипидите способстват за безупречното предаване на сигналите в нервните влакна и по-доброто функциониране на важния невротрансмитер серотонин, особено с напредването на възрастта. Фосфатидилсеринът е важен фосфолипид, който е способен с десетки години да отсрочи влошаването на мозъчните функции, обуславяно от напредването на възрастта. Той взема активно участие в синтезата на невротрансмитерите, с което разширява възможностите за „общуване” между мозъчните клетки. Съдържа се в соята, пилешките сърца, атлантическата скумрия, бичият мозък и пр. Богати източници на фосфолипиди са редица растителни масла (маслиново, ленено, слънчогледово, памуково и т.н.), кравето масло, яйчният жълтък, соята, сланината, птичето и говеждото месо, конопеното и лененото семе и пр.

Редица вещества (холин, инозит, L-карнитин, алфа-липоева киселина и др.)

оказват широк кръг благотворни въздействия върху функциите и капацитивните възможности на мозъка. Всички витамини от В-групата – от тиамина (В₁) до цианкобаламина (В₁₂), имат съществен принос за правилното функциониране на мозъка и вземат активно участие в синтезата на невротрансмитерите – химическите бързоходци, осъществяващи връзките между мозъчните клетки. Достоверно е установено, че ниските нива на витамините В₉ и В₁₂ са съществена предпоставка за развитие на синдрома на Алцхаймер. Ниските нива на витамин D в храната способстват за влошаване на когнитивните функции на мозъка, депресивни състояния, емоционална нестабилност и до дегенеративни заболявания като „Паркинсон“ и „Алцхаймер“. Дефицитът на витамин С води до понижаване на умствената работоспособност, сънливост и депресия.

Изключително благотворно влияние върху мозъчната дейност оказват антиоксидантите, които се съдържат в оцветените в по-тъмни краски плодове и зеленчуци (касис, малини, къпини, ягоди, вишни, череши, тъмни грозда, червено цвекло), както и в цитрусовите плодове. Те подпомагат познавателните функции на мозъка и имат съществен принос за подобряване на паметта. Особено полезен е ресвератролът – полифенол, съдържащ се в червените сортове грозде, който стимулира кръвообращението в главния мозък и противодейства на старението на нервните клетки – невроните. От особена полза за дейността на мозъка са и редица минерали – калий, калций, магнезий и т.н. Калият взема активно участие в синтеза на невротрансмитера ацетилхолин и в процесите на предаването на нервните импулси към мускулите. Ниските нива на калций водят до възбуда, нарушение на съзнанието, депресия и пр. Недостигът на магнезий в ежедневното меню води до влошаване на паметта, вниманието, депресивни състояния и дори до нарушение на координацията.

Любопитно е да се знае, че около 70% от интелекта си всеки човек наследява от родителите си. Останалите 30% се формират от усилията, които всеки индивид полага за подобряване на функциите на мозъка. В тази връзка от съществено значение е и хранителният режим – от този на майката в пренаталния период до този на стареца.

Предвид на това, че човешкият мозък управлява на практика всички жизненоважни процеси в човешкия организъм и има основен принос за нивото на виталните, физическите и интелектуалните възможности на всеки човек, осигуряването на нужните биологично активни вещества за неговото безотказно и пълноценно функциониране е от изключително значение. Т.е. радостта от живота в значителна степен зависи и от това, което всеки ден слагаме на трапезата си.

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Доц. д-р Димитър ПОПОВ