в-к Лечител
в-к Лечител
 

Прекалената обич понякога пречи

Брой: 29, 18 юли 2019 - РАК НА ЧЕРВАТА
Има родители, които са склонни да подпомагат децата си във всяка стъпка и непрекъснато да ги спасяват. Толкова се концентрират върху тях, че забравят за собствените си нужди. За тeзи майки и бащи най-важно се оказва децата им да имат всичко. Но дали с прекомерната си обич те не вредят на децата си? Според специалистите е точно така.

През последните 20-30 години настъпи значителна промяна в подхода към отглеждането на децата. Като че ли в нашето детство не съществуваха толкова опасности или по-скоро не се говореше за тях. Днес родителите не оставят децата си сами навън нито за миг и прибирането от училище самостоятелно с ключ на врата вече не се среща.

По-осведомени сме за потенциалните опасности (които ни се натрапват непрекъснато с всяка новинарска емисия) и неминуемо се съобразяваме повече с тях. Все повече родители предпочитат да бъдат максимално ангажирани с децата си, което е добре до 3-годишна възраст. Но когато детето порасне, не бива да остава така „прилепнало“ под родителско крило.

Много грижа = на малко самостоятелност

Прекалено загрижени за децата си родители са онези, които прекарват твърде голяма част от своето време заедно с тях и с огромна неохота се съгласяват (или не го правят) да „прережат пъпната връв“, за да дадат самостоятелност на своите наследници. Именно заради такива родителски позиции във възпитанието расте поколение от деца, голям процент от които е с малко способности и много претенции. Тези деца не са готови да преодоляват проблеми, да понасят критика и да живеят с разбиране за обществените отношения и отговорности.

Според психолозите прекаленото предпазване на децата ги лишава от възможността да се научат на самостоятелност и да взимат решения. Всеки родител трябва да усвоява трудното изкуство на казването на думичката „не“, да не позволява на детето да се поддава на всички изкушения. Фактът, че ставаме родители, не бива да ни променя фрапиращо – трябва да останем себе си.

Опит и контрол

Понякога децата се превръщат в цел на нашия живот. Смятаме, че никой друг не може да даде на детето ни онова, което ние. Това често става с родители, които остават сами с детето си или се откъсват за дълго от работа. Твърде грижовни са и онези татковци и майки, чиито родители също са били такива – те неволно повтарят модела на поведение. Но помислете над това: ако вашите родители са ви създавали непрекъсната броня срещу всичко, нима това не ви е попречило бързо и лесно да намерите своето място в обществото?

Много по-важно е да се вслушвате в мислите и чувствата на децата, да създавате обстоятелства, при които те могат да усетят как се постига успех, как сами да преодоляват пречки. Защото обратното не работи за тях. Какво би спечелило детето, ако във всяка ситуация вижда само заплаха и непреодолима преграда, която трябва да заобиколи отдалеч? Така то никога няма да натрупа опит и няма да се научи да контролира живота си.

Трябва да подкрепяме децата си, но не в степен, която да направи и тях, и самите нас беззащитни. Защото те просто не се научават да бъдат самостоятелни, а ние напълно изгубваме почва под краката си, докато се отдаваме години наред на децата.

Настъпва момент, когато все пак те започват своя самостоятелен живот и има точно две възможности - или остават залепени за родителите си цял живот, или се откъсват с гръм и трясък и започват да обвиняват мама и татко колко са некадърни и не са се реализирали професионално. Така че е важно да направите своя родителски избор на поведение навреме – колкото по-рано, толкова по-добре.

Какво предизвиква свръхзагриженост?

Много родители имат усещането, че без техния контрол на детето ще му се случи нещо лошо. Често това е свързано с вътрешната потребност на самия родител да контролира самия себе си и емоциите си.

Какви може да бъдат последствията от прекомерната грижа?

Понякога изостава психичното (а често и физическото) развитие на детето. Ако майката и бащата непрекъснато повтарят „не тичай“, „не скачай“, „седни спокойно“, неволно ограничават физическото му развитие.

Отношението, наситено с предпазни мерки и забрани, пречи на детето да се учи да общува, да мисли самостоятелно, а по-скоро го кара да се вглъбява в себе си и да търси къде греши. В по-късна възраст е трудно откъсването от дома.

Как да не бъдем прекалено грижовни и да отгледаме щастливо дете?

Трябва да помислите за това каква всъщност е истинската причина да се държите по този начин. Само тогава ще можете да работите за промяна на собственото си отношение към вашето дете и начина на възпитание. Никога не е късно да промените нещата. Най-важното е в никакъв случай да не се концентрирате само върху задоволяване на нуждите и желанията на детето.

Мислете и за себе си – добрият родител е онзи, който е доволен първо от самия себе си. Едва тогава би могъл да бъде полезен на детето си.

 Превод от френски
Антоанета ТИТЯНОВА



Брой: 29, 18 юли 2019
 
 
Продукти
 
ДИАБЕТИЧНА СЕРИЯ „ДИЕТ НАТУР” БИСКВИТИ „ФИБРА”
 
Диабет Формула
 
КОРДИЦЕПС
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД