Благовест ЧОПАКОВ,
политолог
За последен път прекроихме данъчната система през 2007 и 2008 г., когато последователно заменихме прогресивните данъчни ставки с фиксиран десет процентов плосък данък. Така и доходите на физическите лица, и печалбите на корпорациите, вече се облагаха с единна ставка от 10%, без значение от подоходната група. На власт към онзи момент бе Тройната коалиция (БСП-НДСВ-ДПС), която под силен натиск (вътрешен и външен) възприе идеята, че рязка промяна на данъчната система в посока намаляване на данъчната тежест, ще даде допълнителен тласък на икономиката, ще изсветли редица сектори, които до тогава са на тъмно, и ще доведе до повече преки чуждестранни инвестиции.
Икономическият растеж в България към 2007-2008 г. значително изпреварва растежа в Европейския съюз
Макар да е трудно да се каже в каква степен данъчната реформа допринася за този икономически растеж, данните на Министерството на финансите ясно показват, че за първата година от въвеждането на плоското корпоративно подоходно облагане приходите растат с около 500 млн. лв., докато през първата година от въвеждането на плоското облагане на доходите на физическите лица хазната събира допълнително над 160 млн. лв. Редно е да се отбележи, че данъчната реформа у нас се случва в момент, когато икономическият цикъл е близо до връхната си точка. Икономиката расте, макар и движена предимно от притока на спекулативен капитал, най-вече в сектора на недвижимите имоти. Резкият скок в цените на жилищата, особено в най-големите градове на страната, наду балон, който с настъпването на Световната икономическа криза се спука. Така през 2009 г. БВП спадна с над 5%, а приходите в държавния бюджет достигнаха едва ѕ от планираните в Бюджета. С идването си на власт през 2009 г. правителство “Борисов 1” пое категоричен ангажимент, че няма да променя данъчно-осигурителната система, запазвайки и данъците, и осигуровките на дотогавашните нива.
Къде е България днес?
10 години по-късно България продължава да е сред страните с най-ниска данъчно-осигурителна тежест в Европейския съюз, като данните от 2017 г. показват, че по-малко плащат единствено в Румъния и Ирландия. Разбира се, тези данни варират, но спокойно може да съотнесем страната в групата държави с най-ниско данъчно-осигурително бреме в Европа.
Макар и приходите в бюджета да са сравнително стабилни през последните години, критики към данъчната система не липсват. За някои плоският данък така и не е довел до много по-добра събираемост, сивата икономика продължава да заема значителен дял от БВП (по различни оценки все още над 30% от БВП), а чуждите инвестиции се сринали драстично след 2008 г. За други пък именно ниските данъци помогнали на България да избегне сценарий, подобен на този в съседна Гърция, която на няколко пъти бе близо до фалита.
Адекватни ли са данъците в България спрямо доходите у нас?
Данъчно-осигурителната тежест у нас е значително по-малка от средното за ЕС – 29,5 срещу 40,2%. И все пак доходите на човек от населението в България са едва около ј от средноевропейските. Българите продължават да са на опашката в Европас по най-нисък стандарт на живот. Синдикати и неправителствени организации алармират за острата нужда от спешни промени в данъчната система, които да подпомогнат хората с най-ниски доходи. Част от предложенията включват въвеждането на необлагаем минимум, както и диференцирани ставки за ДДС. Бизнесът от своя страна настоява за намаляване на осигурителната тежест, която според него е твърде висока и прави българските фирми неконкурентоспособни. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) дори предлагат тежестта да бъде поделена поравно между работодатели и служители, нещо, което среща категоричната съпротива на работещите.
Засега правителството успешно тушира всякакво напрежение между труда и капитала, но редица експерти настояват, че опасността от забавяне на икономиката, спадът в растежа на доходите, растящата инфлация, както и липсата на адекватни реформи, могат да доведат до ново социално недоволство.
Може ли бюджетният излишък да осигури политическо спокойствие на управляващите?
Само преди дни от Министерство на финансите обявиха, че от началото на годината приходите в бюджета изпреварват разходите с почти 3 млрд. лв. С други думи – бюджетът отново е на излишък. В последните години сякаш стана традиция управляващите да се хвалят с повишената събираемост, свидетелство според тях за добрата икономическа среда у нас. Практиката обаче показва, че това до голяма степен се дължи на изкуственото занижаване разходите в началото на годината (пример за това е изпълнението на капиталовите разходи – едва 3,2% от планираните за годината към месец май), за да може ударно да харчи в нейния край. Резултатът е, че само в рамките на няколко дни през студения декември, от ведомството на финансовия министър Горанов раздават стотици милиони левове, често при крайно непрозрачни условия. Едва ли и този път ще е по-различно. Разбира се, редно е да отбележим, че наесен предстоят местни избори, които обикновено са съпътствани с щедри харчове от страна на властта. Така солидният излишък в момента най-вероятно значително ще намалее в края на годината.
Дойде ли моментът за нова данъчна реформа?
Макар управляващото мнозинство твърдо да стои зад ангажимента да не промяна данъците в този си мандат, все по-широко разтварящата се ножица в доходите генерира обществото напрежение. Не само малко тези, които винят именно плоския данък за това. Последните данни показват, че доходното неравенство в България е най-високото в целия ЕС. С други думи – най-заможните 20% от население получават цели 8,2 пъти повече от най-бедните 20%. Ето защо от синдиката КНСБ предложиха алтернатива на настоящата данъчна система. Предложението включва запазване на единната данъчна ставка от 10%, но при въвеждане на т.нар. необлагаем минимум. Експертите предлагат доходите до размера на минималната работна заплата, или 560 лв. месечно, да се облагат с нулева данъчна ставка, което ще означава допълнително 579,36 лв. на година за всеки един, получаващ минимални доходи от труд. Необлагаемият минимум ще важи и за останалите походни групи, като така от КНСБ се мотивират, че данъчното бреме няма да нарасне на никого. Изненадващо за много наблюдатели през този политически сезон е поведението на парламентарната група на ДПС. След като бе категорично против изменения в данъчното законодателство, сега от Движението за права и свободи настояват за промени, свързани най-вече с редуциране на ставките на ДДС. Още по-интересно е, че основен двигател зад тази идея е не кой и да е, а самият Делян Пеевски, който, както изглежда, отново е решил да заеме мястото си на народен представител в 44-то Народно събрание. Засега от управляващото мнозинство няма пълна яснота ще подкрепят ли намаляване на ДДС за определени стоки или не.
Къде са недостатъците на едно такова предложение?
От графиките, които наскоро предоставиха от КНСБ, става ясно, че данъчното облекчение ще бъде по-голямо за хората с доход над минималната работна заплата. Заради спецификите на данъчното облагане в България, при което първо плащаме дължимите осигуровки и едва след това данъка върху доходите на физическите лица, всеки работещ на минимална работна заплата ще получи обратно с около 100 лв. по-малко на година, отколкото човек, получаващ, да речем, 1500 лв. на месец. Възниква въпросът: “не е ли целта да се защитят онези, получаващи най-малки доходи?
На второ място не може да пренебрегнем и въпроса за потенциалните загуби за бюджета от едно подобно решение. От КНСБ твърдят, позовавайки се на изчисления на самото Министерство на финансите, че подобна политика би струвала на хазната около 1 млрд. лв. годишно. Според тях обаче крайната загуба ще бъде далеч по-малка, тъй като нарастването на разполагаемия доход на хората ще ги накара да харчат повече, а това ще доведе до по-висока данъчна събираемост.
Справедливо ли е предложението на КНСБ? От синдиката побързаха да отбележат, че настоящото предложение е едва първата стъпка към замяната на плоския данък и въвеждането на по-справедлива прогресивна данъчна система. Към настоящия момент обаче реалностите в страната не позволявали по-амбициозна данъчна реформа. Критиците на предложението за диференцирани ставки за ДДС твърдят, че реално това няма да доведе до съществен спад в цените на конкретните стоки, а разликата вместо в бюджета ще отива директно в търговците. Казано по друг начин, ако сега цената на най-масовия хляб е 1,20 лв., то не бива да се очаква, че по-нисък ДДС, например 9% вместо сегашните 20%, ще означава с 11% по-евтин хляб. Практиката от съседни страни показва, че намалението обикновено е доста по-скромно, с едва 5-6%.
Най-вероятно темата ще продължи да доминира в медийното пространство и в следващите месеци. Ясно е, че всички политически партии ще опитат да извлекат ползи за себе си предвид предстоящите местни избори. Не бива обаче да очакваме, че частични промени в една или друга данъчна политика ще променят съществено битието на българина. България има нужда от мащабна, всеобхватна и адекватна на настоящето данъчна реформа, която отива отвъд елементарното политическо говорене и заиграването с електората точно преди избори.
