Светлозар КИРИЛОВ
„Игри на щастието“ бе темата, по която кандидат-студентите за специалност „журналистика“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ писаха това лято. Доколко игрите присъстват в нашия живот, защо обичаме да играем, може ли сериозни неща, като политиката, войната и работата, да разглеждаме като игра?
Игрите са част от нашия живот и в тях има риск, съперник, правила и шанс да спечелим. Играят си и животните, и децата, но игрите имат свое място и в живота на възрастните. Традиционните игри демонстрират голямо разнообразие –
От шахмата, рулетката и игрите с карти до съвременните компютърни игри
Първата разлика между тях е относно елемента на риск, случайност и неопределеност. Очевидно случайността играе голяма роля при рулетката и игрите с карти. Всички опити да се измисли стратегия за печелене на рулетка, всички хитроумни математически комбинации въртящото се топче да попадне на исканото от нас число засега са неуспешни. Затова и казината в Лас Вегас и другаде продължават да печелят.
Шахматът е на другия полюс, неподвластен на шанса – там двамата играчи разполагат с равни сили в началото, осем пешки и осем други фигури, и единствено от техните умения да разгръщат своите армии на черно-бялото поле с шейсет и четири квадратчета зависи кой ще победи. Затова и шахматът в древна Индия е служел за обучение на военните на стратегия, а фигурите – коне, офицери и др. – възпроизвеждат някогашните армии.
Игрите могат да доведат до пристрастяване, да гълтат от нашето време, а понякога и от парите ни. В минали епохи някои от аристократите са играели на карти по цели нощи, преди време китаец получава схващане на пръстите поради денонощно въртене на куба на Рубик, а хазартната страст, загубата на цели състояния, здраве и спокойствие, са добре известни. Още в древноиндийската история за младия цар Нал и любимата му Дамаянти се разказва за неистовата страст на Нал по играта със зарчета, която е причината да заложи и загуби дрехи, скъпоценности, колесници, а накрая и царството си. „Играчът на рулетка“ на Фьодор Достоевски умело пресъздава хазартната зависимост.
Компютърните игри са развлечение за тийнейджърите и сериозно отклоняват крехкото им внимание от домашни, уроци и книги. Може да изглежда странно, но някои лекари препоръчват хората в напреднала възраст да играят компютърни игри – в старостта мисленето става по-бавно, умствените способности заглъхват, а игрите на компютър са начин да запазим тези интелектуални умения.
Особен случай са
Игрите с опасност,
при който можем да се нараним, да загубим здравето си и дори живота си. Древните траки поставяли някого на голям камък с примка на шията и остър сърп в ръка; останалите участници в опасната игра можели да го блъснат и той да се обеси, ако не успее навреме да пререже въжето със сърпа. Играта е възпроизведена във филма „Голямото нощно къпане” от 1980 г., режисиран от Бинка Желязкова. Руската рулетка дава шанс пет от шест да оцелеем при един патрон и шест гнезда в барабана на револвера.
Елементи на игра съдържат двубоите по време на война, рицарските турнири през средновековието, дуелите. Схватката между Давид и Голиат в Стария завет е едно от първите описания на двубой по време на война. Двамата излизат пред настръхналите армии на израилтяните и филистимците за двубой на живот и смърт. Давид подхожда доста хазартно – избира за оръжие прашка и пет гладки камъка от поток, дори не носи доспехи, докато огромният Голиат е въоръжен с две копия и меч.
Гладиаторските игри са особен кървав спорт от древността, който хиляди зрители са наблюдавали. Гладиаторите се сражавали един с друг или срещу животни и понякога са губели живота си на арената. Повечето са били роби и военнопленници, заставени да се бият, но успешните гладиатори били толкова известни и почитани, че дори някои свободни римляни, даже патриции, доброволно избирали рискованото поприще на гладиаторския бой. Съвременният бокс и смесените бойни изкуства се доближават до този кървав античен спорт.
Каменна плоча от IV век, открита в София, показва, че в антична Сердика са се провеждали гладиаторски игри. Плочата е нещо като древен афиш за религиозен празник, на който са изобразени и гладиатори, които се сражават с мечки и крокодили. След приемането на християнството в Римската империя били забранени битките между гладиатори и останали схватките между хора и диви животни.
Рицарските турнири през средновековието са били начин благородниците да поддържат уменията си в ездата и боя с копие и щит, дори и когато няма война. Целта в турнира не е да се убие противника и имало редица правила сблъсъците да са по-малко опасни. Но падането на рицаря от коня с доспехи, които са достигали до 40 килограма, съвсем не е било безопасно. Един унгарски крал подарил на свой рицар три села – по едно село за всеки зъб, който благородникът загубил в турнирна схватка.
Дуелите са особено развитие на игрите с опасност за живота. Дуелите се разпространяват особено през епохата на Луи XIV във Франция, а и в други европейски страни. Въпреки че в тях има правила, секунданти и обикновено схватката се прекратява след първата пролята кръв, смъртните случаи са немалко, което кара монарсите да забраняват дуелите. Но гневът от накърнената чест, в някои случаи по дребни поводи, е толкова голям, че дуелите продължават. Забележителните руски поети Пушкин и Лермонтов загиват на дуели в началото на XIX век. Дуелите били много популярни сред студентите в някои германски университети през XIX век и се смятало за престижно да имаш белег от рана на дуел.
Подобие на дуелите има дори в съвременните войни. Самолетните асове през Първата световна война са се предизвиквали един друг на двубой. Единият от пилотите пускал бележка над вражеските линии кой от противниковите пилоти призовава и после войниците от земята наблюдавали въздушната схватка, при която понякога един от летците загивал.
През Втората световна война и в следващите войни има редица двубои на танкове, както и на снайперисти. Филмът „Враг пред портите“ художествено пресъздава двубой в битката при Сталинград между съветския снайперист Василий Зайцев и германски противник. Друг художествен филм, „Битката за Севастопол“, 2015 г., показва схватка между съветската снайперистка Людмила Павличенко и германски снайперист. Людмила Павличенко участва в отбраната на Одеса и Севастопол през 1941 и 1942 г. и убива 309 противници, за което е наричана „Лейди Смърт“ от американската преса.
Някои теории изтъкват, че
В много обществени явления има игрови елементи
– политиката, войната, правосъдието. Така смята холандският културолог Йохан Хьойзинха в концепцията си за Homo Ludens, играещия човек. Всъщност увлечението по игрите на тото, лотария, търкането на картончета с надежда за спечелване на баснословна сума пари, което съществува в нашето общество, е своеобразен симптом за неговото състояние. Когато хората смятат, че могат да се сдобият с пари чрез хазартни игри с голям елемент на случайност и неопределеност, това означава, че обществото е хаотично и без правила. Индивидите мислят, че не могат да спечелят пари чрез труд, усилия, образование, тъй като хаотичната среда на корупция, познанства, връзки и шуробаджанащина предопределя други фактори за успех и забогатяване. В търкането на картончета, лотариите и тотото поне има правила и някакъв шанс за успех, макар и неголям. Тази неопределеност на шанса за успех чрез работа, професия и предприемчивост води до популярност в българското общество на крилати изрази като „От работа се става гърбат, а не богат“, „Работата не е заек, че да избяга“, „Не оставяй днешната работа за утре, когато можеш да я свършиш вдругиден“ или „Може да сме безделници, но не сме без празници“.
Игрите са част от нашето съществуване и понякога заемат нашето време и завладяват нашето въображение, тъй като в тях можем да спечелим, има съперник (или съперници), риск и правила – както е и в реалния живот, в работата, любовта, семейството, политиката и войната.
