Емилия ДИМОВА
„Ако модата противоречи на разума, тя не може да бъде следвана”. Казала го е британската писателка Ана Сюъл, но днес, близо 150 години след нейната смърт, бихме я апострофирали: „Може, може...”. В началото на 21-я век - векът на високите технологии - сме свидетели, как безумни модни тенденции рушат здравето на човека, обезобразят тялото му и въпреки това се намират модни идиоти, които стават техни последователи, заради едната „хубост”. При това бихме се подкрепили с факти, каквито сме подбрали и в този текст, че днес подобни пагубни мании, приписвани в миналото само на жените, са станали присъщи и на много представители на „силния” пол.
Такъв един „богатир” е някой си Кирил Терешин, 21-годишен жител на руския град Пятигорск. Той е от извадката млади мъже, убедени, че големите мускули обещават големи любовни и житейски успехи. Започнал да тренира, с намерението да смае момичетата с бицепси, но потенето във фитнес залата бързо му дотегнало, та се отказал. Суетата не успяла да надвие мързела му. Надвила обаче акъла му и юнакът прибягнал до
инжектиране със синтол
Това е течна субстанция на маслена основа, в чийто състав влизат вещества като бензин, алкохол, мастни киселини, лидокаин. Мераклиите за „бързи” и „лесни” мускули си го вкарват инжекционно там, където искат да постигнат релеф, пренебрегвайки със смайващо безразсъдство предупрежденията за възможните рискове. А те са толкова сериозни, че трябва да си и нещо повече от безразсъден - направо безмозъчен, та да ги отхвърлиш. Ето някои от възможните странични ефекти: увреждане на нервната система, запушване на белодробните артерии, мастна емболия, алергични реакции, кисти и язви на мускулната тъкан, бъбречна недостатъчност, риск от инфаркт и инсулт, от ампутация на крайник...
С последната от изброените опасности се сблъскал бразилският бодибилдър Ромарио дос Сантос Алвес, увеличил със синтол бицепсите си до 65 см в обиколка. С набъбването на мускулите обаче започнал да изпитва все по-засилващи се болки - до степен, че за лекарите ампутацията на ръцете му изглеждала неизбежна. За негов късмет се намерили специалисти, които успели да извлекат синтола от тялото му, което довело до подобрение.
Макар Ромарио Алвес да е един от идолите на споменатия Терешин, руснакът явно не се впечатлил от поучителната му история, а само от гигантските му мускули. И сега „Руки-базуки”, с какъвто прякор се е прочул в Русия, страда от хронично възпаление в ръцете, периодично получава отоци, температурата му се качва до 38 градуса... „Разтворът, който си инжектирам, не се разтваря в тялото - вкаменил се е. Появиха се проблеми с вените и кръвоносните съдове на ръцете. Прилагат ми тромботерапия и хирургът казва, че в краен случай може да се наложи да ми изрежат бицепсите...”, признава „мистър Синтол” - другото му прозвище.
Не е ли умопомрачително?! Биеш си синтол, за да имаш огромни бицепси, които впоследствие се налага да бъдат отрязани, защото си инжектирал синтол...
Отделна тема е естетическата страна на проблема, ако изобщо естетиката може да се отнесе към подобна чудовищно уголемена мускулатура. Но кой знае защо, много днешни самци, иначе отбягващи физическия труд, намират в подобни екстремни форми нещо красиво и най-вече - супермъжествено. И живеят с мечтата да изваят тази мнима мъжественост. Цели армии от тийнейджъри и млади мъже са превърнали грижата за своята релефна визия в стратегическа цел, основно занимание и върховен стимул на живота си. И хвърлят много пот и средства (за протеинови шейкове, специални витамини, стероидни препарати), за да я постигнат. Явлението се описва като „бодибилдинг субкултура”, а най-вманиачените му участници
развиват бигорексия
- патологичен стремеж за трупане на все повече мускулна маса, помпана със стероиди, многочасови силови тренировки, високопротеинови диети, а за десерт - често и със синтол.
Драматичен пример за такава мускулна зависимост е животът, уви - и смъртта, на „анаболния звяр” Рич Пиана. Започнал да приема анаболни стероиди още 18-годишен, само година по-късно той спечелил титлата „Мистър Калифорния”. Лаком за екстремни мускули, той продължил „зобенето” (възприет термин във фитнес средите за употребата на стероидни препарати) и тренирал с настървение, като се случвало да прави и 8-часови показни тренировки. Демонстративно приемал коктейли от допинг вещества и дори нахакано ги рекламирал. Мускулната му маса стигнала шокиращо екстремни размери. Сърдечният му мускул - и той...
Рич Пиана умря през 2017 г., едва 46-годишен. Но смъртта му не бе изненадваща. По-изненадващо се оказа, че не един, а няколко смъртоносни фактора са си съперничели за живота на анаболния гигант. Аутопсията на тялото му установила сериозно сърдечно-съдово заболяване, като сърцето и черният му дроб били над два пъти по-големи от средния размер за мъж на неговата възраст; имал и артериални плаки, чернодробна стеатоза, претоварени бъбреци и щитовидна жлеза, некроза на мозъчните тъкани и мозъчен оток, асцит (натрупване на течност в корема)...
Невъзможно е да се изчисли върху колко момчета и млади мъже анаболният фанатик Пиана е оказал негативно влияние със своите неприкрити възхвали на стероидите, с демонстрациите на силовите си тренировки, качвани в You Tube („Бицепсите трябва да са по-големи от главата!”), със спорните си препоръки към спортуващите да се хранят по 10-12 пъти на ден и да тренират до изнемога („Няма такова нещо като претрениране - това е извинение за слабаци!”).
Знае се обаче, че последователите му в социалните мрежи са наброявали над 1 милион!...
Само допреди поколение-две суетата се възприемаше като женска слабост, но през новото столетие силният пол сякаш се стреми да навакса пропуснатото. Мъжете масово възприеха много от дамските козметични процедури, а за богатите звезди от киното и шоубизнеса е вече обичайна практика
„подмладяването” с ботокс,
прилагането на химически пилинг на лицата, лазерната шлифовка на кожата... Дори и някои политици - Силвио Берлускони например - не крият флирта си с естетичната индустрия. В САЩ и Западна Европа посетителите в козметичните салони и солариумите вече не се делят по полов признак. А в кабинетите на пластичните хирурзи мъжката клиентела е в тенденция на покачване и някъде дори превъзхожда броя на жените-пациентки (макар че по правило мъжете предпочитат посещенията им да остават анонимни).
Най-честите корекции сред представителите на силния пол са тези на носа, брадичката, на увисналия корем и гуша, липосукцията на различни части на тялото, а напоследък - и предназначените само за „силния” пол интервенции като фалопластика (корекция на пениса) и имплантиране на гръдни мускули и „плочки”... Степента на риска при този тип операции не е тема на настоящия текст, но той е сериозен, а може да бъде и фатален. (Бел. ред. Неотдавна - в брой 23 на в. „Лечител“ от 6 юни, публикувахме информация за кончината на „краля на диамантите” Ехуд Арие Ланядо, настъпила по време на хирургична интервенция по уголемяване на пениса, вследствие на сърдечен пристъп - сърцето на 65-годишния пациент спряло непосредствено след инжектирането на „медицинско вещество” в половия му орган)
Приблизителни данни сочат, че днес почти всяка пета от извършваните по света пластични операции са върху мъже! Оказа се, че освен суетата, мъжете са прихванали и женската слабост да се пристрастяват към подобни процедури, развивайки зависимост към хирургичните корекции на лицето и тялото. Доказва го неузнаваемо променената външност на популярни звезди като актьорите Мики Рурк и Рей Лиота, комикът Керът Топ, певците Стивън Тайлър, Кени Роджърс... Но най-плашеща е трансформацията на братята физици Игор и Гришка Богданоф.
Родени във Франция, но с руско потекло, те отрано се увличат от загадките на космоса и технологиите на бъдещето. През 80-те години стават водещи на рейтингово научно-популярно предаване в една от влиятелните френски телевизии, като мъжката им харизма определено допринесла за интереса на аудиторията към шоуто и научната му тематика. Но през 90-те популярността на братята започнала да спада и те прибегнали до откровено суетната (а не научна!) идея, да се подложат на пластична операция. Кой знае защо, започнали с импланти на брадичките си, после се сдобили с великански скули, подпълвали устните си с ботокс... Така, след „n” на брой корекции (те самоотвержено отричат очевадните факти от такива намеси!), се стигнало до днешната им чудовищна визия, заличила без остатък мъжката им красота отпреди три десетилетия.
Сред социалните антрополози съществува мнение, че колкото жените стават по-силни (характерна тенденция за настоящия век), толкова мъжете - по-слаби. Подобна позиция може и да е дискусионна, но мъжката суета днес се проявява като една от най-видимите слабости на силния пол и просто няма как да бъде отричана.
Ироничното е, че хвърляните усилия и средства не допринасят за мъжествеността им. Даже обратното.
