Има една наука, май всемогъща, ибо днес може да превърне вещество какво ли не в какво ли не. Името й е химия. То идва от Персия, там “кимия“ означавало злато. В древността и средновековието думали алхимия. Най-съкровената нейна цел била върло достолепна: ще облагородява неблагородни метали, по чистота на замисъла досущ като мечтата на другарята да изкатерят връх Комунизъм. Щяло да станело ето как премахването на двубуквието не: първо алхимици откриват философския камък, сетне посредством него ще правят от желязото злато, в краен случай сребро. И не само туй, а с философския камък щяло било да лекуват где какви болести върлуват. Сиреч философският камък щял да бъде способ всецерителен: щом си напълно здрав и в добавък златни парици бодро и обилно дрънкат в твоя джоб, на тебе друго не ти остава освен живот да си живееш, всичко шест +.
БеКаПе-то, бидейки на власт, разполагше с висша школа, по-късно прерастна в АОНСУ, Академия за обществени науки и социално управление, ласкаво и обичливо наричана ковачница за ръководни кадри. Тя разполагаше с десет института, никой не се именуваше алхимически, но явно из някой успешно се вършеше такава дейност, щом комунисти, а то ще рече особи строго подбрани, дори техните предходници, родители биваха проучвани, осъмнаха не комунисти, а капиталисти. Господ е казал: „(...) по плодовете им ще ги познаете“ (Матей, 7:16), сиреч по делата. А делата сочат неопровержимо: върли комунисти прераснаха в още по-всеотдайни капиталисти. Промяната далеч надвишава по изумителност преинаквяването на ръждясало желязо в бляскаво сребро. И съдейки по събитията подир 10-и, какво излиза? Че отявлени марксисти са алхимици. И бидейки тъй, какво излиза?
Че марксисти прераснаха в алхимици
Любопитното е, че ние алхимия сме нямали, тa сега бързешком и бързешката наваксваме огромнейшия пропуск. Строго погледнато, наистина човек не знае от кой храст ще изскочи заякът: предани, всеотдайни марксисти, пък ей ги алхимици. Кой да предположи, че БеКаПе-то ще осъществи блян алхимический? Да, всеки си има № в живота и на някои №-ът минава. Явно такъв сполучлив е №-ът на другарята. Впрочем храстът, от който рипна съвсем неочаквано алхимическият заяц (на руски е тъй), се нарича Кремъл и четирилапкото е зайкиня с име Перестройка, на български превеждана Переструвка. Именно тя бе философският камък, преобърнал цял обществен строй от социалистически в нему свирепо вражеския капиталистически. Не току тъй народът казва малкият камък преобръща колата: социализмът бе най-краткият обществен строй, туканцък устиска годинчета едва 45. Дето е рекъл оня: де го чукаш, де се пука, строиш/градиш социализъм, он вместо комунизъм роди капитализъм, иди го разбери, историята пометна, що ли, бе май партията снесе недоносче. Философският камък бе набаран не в колби, реторти, епруветки, а в Политбюро на КПSS и КГБ, кой би го повярвал, ако не бяхме свидетели, че и потърпевши. Да, неведоми са пътищата марксически-енгелсически-ленинически-сталинически-димитровически-живковически. С ръка вече не знам на какво, признавам: многовековното дирене на философския камък не бе дивотия, нелепица, както смятат мнозина, ибо се увенча с пълен и смайващ успех: другарята откриха начин да преобразуват социализъм в капитализъм, постижение, далеч надхвърлящо най-дръзки алхимически блянове. Кой би дори за миг допуснал, че тоя непосилен подвиг ще го претворят в живо дело уставни партийци, от някои не знам защо наричани презрително комуняги? Вземайки пред вид какво лично стори Горбачов, трябва да го наричаме не генсек/с, а главалхимик.
Румен Стоянов