в-к Лечител
в-к Лечител
 

ЗАПЛАШВА НИ ПАНДЕМИЯ ОТ ДЕПРЕСИИ

Брой: 40, 7 октомври 2021 - ЗАДУХЪТ
Световен ден на психичното здраве - 10 октомври

В редица случаи COVID-19 предизвиква симптоми, свързани с нарушения на психиката, това станало ясно само няколко месеца след началото на пандемията. Към 2021 г. се натрупали обширни данни, потвърждаващи този факт.
Учените смятат, че изследователите психиатри ще играят важна роля в разкриването на влиянието на коронавируса върху мозъка. Ако това не бъде направено, то краят на пандемията от COVID-19 може да съвпадне с началото на пандемия от психични заболявания.

През март 2021 г. било публикувано изследване на Харвардския университет, което установило, че от 3900 пациенти, преболедували от COVID-19 от май 2020 до януари 2021 г., 52% продължавали да изпитват симптоми на силно депресивно разстройство.

За разлика от обикновената депресия, за каквато най-често се смята постоянното лошо или потиснато настроение, голямото депресивно разстройство представлява комплекс от симптоми. То може въобще да не се съпровожда от лошо настроение, потиснатост или тъга, а неговият главен симптом е загубата на интерес към предишните увлечения, липса на удоволствие от каквото и да било.

При силното депресивно разстройство могат да се появят безсъние, сънливост, слабост, чувство на вина и самоунищожение, възбуда или затормозеност, проблеми с теглото и апетита.

52% е огромен процент. Изследвания на други научни центрове посочили данни, отличаващи се значително от харвардските.

Университетският колеж в Лондон в своето юнско изследване съобщава за 23%, страдащи от депресия след COVID-19, и за 16% преболедували с повишена тревожност.

В Оксфордско изследване, в което участвали 236 379 пациенти, било установено че почти 34% от преболедувалите от COVID-19 страдат от едни или други невропсихиатрични симптоми или разстройства, при това разстройствата на настроението съставлявали 14%, а тревожността – 17%.

В действителност, и депресията и тревожността могат да имат различни причини, и дори промените в живота на хората в периода на пандемията сами по себе си могат да предизвикат потиснатост, тревога за живота и здравето на близките хора и дори суицидни мисли, което се подкрепя изцяло от социологически и медицински изследвания.

Някой е изгубил близки, друг е бил принуден да прекарва дълго време в самоизолация без живи контакти, трети, напротив, изпитвал стрес от това, че в малкото жилище всички членове на семейството по цели седмици, и дори месеци работили и учили едновременно.

Едни хора се разорили или изгубили работа, други изгубили всичките си спестявания, останали без възможност за морска ваканция или дори навестяване на роднините в провинцията или други страни.

Всички тези обстоятелства могат да допринесат и за колебания на настроението, и за депресия, и за повишена тревожност.

Учените признават, че в тези условия не е толкова просто да се определи ролята на самия вирус, но те не се съмняват, че такава има.

Редакцията на медицинското списание JAMA Psychiatry помолила група изследователи от Колумбийския университет в Ню Йорк под ръководството на доктор Маура Болдрини да разкажат как коронавирусът може да допринася за развитието на силна депресия.

Болдрини и нейните колеги вече много години изучават невробиологичните изменения в мозъка на пациенти с когнитивни и поведенчески отклонения, чак до суицидно поведение. По-рано те открили интересен факт:

в мозъка на хората, загинали в резултат на самоубийство, имало признаци на повишено възпаление

Според Маура Болдрини именно възпалението на мозъчните тъкани предизвиква  депресия и други невропсихиатрични разстройства.

„Ние отдавна знаем, че съществува връзка между вирусните инфекции и психичното здраве. Смятаме, че невропсихиатричните симптоми могат да бъдат предизвикани не толкова от самия вирус, колкото от имунния отговор на организма на вируса или друг патоген, който провокира освобождаване на цитокини в областите на мозъка, играещи важна роля в депресията и други психични разстройства”,  обяснила тя.

Повишението на нивото на провъзпалителните молекули цитокини нарушава процеса на производство в мозъка на невромедиатори – сигнални молекули, с чиято помощ невроните си предават един на друг информация.

Прекъсването на предаването на сигнала от неврон към неврон в една или друга част на веригата води до там, че нормалните емоционални и поведенчески реакции на външните сигнали се нарушават.

Освен това, някои от веществата, произвеждани при възпаление, могат да доведат до гибел на самите неврони.

От научния обзор, изпълнен от научния колектив под ръководството на Болдрини, следва, че още един фактор, влияещ на мозъка при COVID-19, е образуването на тромби. При това лошата новина е, че възпалението и тромбообразуването са два процеса, които взаимно се усилват.

Патологоанатоми от Колумбийския университет установили, че благодарение на хематоенцефалитната бариера, защитаваща мозъка от проникване на патогени и токсини, в него се оказват само много малки количества вирусни частици. Те проникват в мозъчния ствол и малкия мозък през циркумвентрикуларните органи, своеобразни „прозорци” в хематоенцефалитната бариера, които позволяват на мозъка да получи информация за това, че в организма е проникнал патоген или токсин.

Групата на Болдрини продължава да изучава проби от мозъчните тъкани на пациенти, починали от COVID-19. Нейната задача е да установи какви именно клетки и молекули участват в патологичния процес. На основата на това ще станат възможни конкретни препоръки за тези, които за пръв път в живота си се сблъскват с депресия, тревожност или други психични разстройства след преболедуване от коронавирусна инфекция.

При депресия на пациентите

обикновено се предписват антидепресанти,

но при продължаващо възпаление те могат да се окажат слабо ефективни или въобще безполезни.

Според доктор Болдрини на такива болни може да им бъдат от полза препаратите, които се използват при автоимунни заболявания за потискане на активността на имунната система.

Между впрочем, в процеса на изучаване на симптомите на депресия и тревожност при пациентите, пострадали от COVID-19, различни изследователи забелязали някои необичайни особености.

По думите на Маура Болдрини, невропсихологически последствия от коронавирусната инфекция били наблюдавани не само при пациентите, прекарали болестта тежко, но и в много случаи дори при пациенти, които не страдали от сериозни респираторни синдроми и пагубен за мозъка недостиг на кислород.

При това доктор Рой Перлис, водещ автор на харвардското изследване, отбелязал, че повишен риск от възникване на депресия бил наблюдаван при млади мъже, които, независимо от възрастта, прекарали болестта тежко.

Доктор Джонатан Роджърс, водещ автор на изследване, проведено от Кралския колеж в Лондон, също отбелязал, че неврологичните и психични усложнения далеч невинаги са били следствие именно от тежък COVID-19, а се срещали и при хора, които боледували леко.

Това е интересен факт, който все още очаква своето обяснение.

В своите коментари изследователите акцентират вниманието върху това, че човечеството е заплашено от истинска пандемия от депресия и други психоневрологични разстройства, при това новата пандемия може да продължи много по-дълго, отколкото инфекциозната.

 Владислав ПЕНЕВ

 




Брой: 40, 7 октомври 2021
 
 
Продукти
 
ДИЕТ ФИБРА МЮСЛИ (DIET fibra Muesli)
 
ПИМАКС CD КАЛЦИЙ+МАГНЕЗИЙ (PIIMAX)
 
ДЯВОЛСКИ НОКЪТ
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД