Несъчетаеми ли са месо и плодове или месо и картофи

Един от примерите за несъвместимост според Шелтън (а и според аюрведа) са месото и плодовете. Ако в аюрведа тази комбинация не се препоръчва заради нарушаването на баланса на шестте вкуса, то обяснението на Шелтън звучи по-наукообразно. Ученият твърди, че глюкозата и фруктозата се усвояват от организма бързо, а белтъчините и мазнините – доста по-бавно. Затова, ако веднага след месото човек хапне плод, то захарите ще се задържат в стомаха повече и могат да станат причина за развиване на процеси на гниене. Смята се и че съчетаването на продукти, които съдържат нишесте, с месо води до втвърдяване на месото в червата  поради факта, че ензимите, които отговарят за храносмилането на белтъчините и нишестето, взаимно неутрализират действието си. Храносмилането се забавя, образуват се газове, киселини и други неприятности.

За щастие, такива ужасии не се случват в нашето храносмилане. Преди всичко поради факта, че практически всички продукти са комбинация от протеини, прости въглехидрати, нишесте и мазнини.

Фактите говорят

За чист протеин може да се смята само сухият яйчен белтък (като в него всъщност има 82,4% протеин, останалото са въглехидрати и мазнини).

Чисти въглехидрати (не по-малко от 98% моно- и дизахариди) в нашето хранене няма - освен захарта и меда.

Чисти мазнини – а за такива може да се приеме само растителното масло (съдържание на мазнини 99%).

В останалите продукти основните биологични молекули са представени в различни съчетания. И още: обяснението на предимствата на разделното хранене и разказите за ужасите от съединяването на несъчетаеми продукти, не съответства на познанията ни за биохимичните процеси в храносмилателната система.

Не бива да недооценяваме умението на нашата храносмилателна система да работи в многозадачен режим.

Храната не може да „гние“ в стомаха

Гниенето е разрушаване на органични вещества (храна) в резултат на въздействието на бактерии или гъбички. Средата в стомаха е много кисела – по-кисела от оцета и лимоновия сок. Това прави стомаха недружелюбно място за микроорганизмите – иначе казано, от бактериите в стомаха безопасно се чувства само хеликобактер пилори, която може да причини язва или гастрит, но няма отношение към гниенето в стомаха.

В нашата храносмилателна система няма и един микроорганизъм, който да може да предизвика гниене или ферментиране на храната, независимо от това колко време е минало от приема на храна (дори и да е несъчетаема, според някои теории).

Нивото на киселинност в стомаха не зависи от храната

То се контролира от клетките, с които е покрита повърхността му по време на храносмилането – тези клетки отделят кисел стомашен сок. Максимална киселинност на стомашния сок се наблюдава при празен стомах. Попадащата в него храна понижава киселинността с помощта на различни биохимични механизми, но при това средата в пълния стомах си остава кисела. В тънките черва киселата среда вече не е нужна – пепсинът, който участва в разграждането на протеините, „делегира“ своите задължения по храносмилане на други ензими, които работят по-добре в алкалната среда на тънките черва.

Нашият организъм е способен сам да поддържа различно ниво на киселинност във всеки участък от храносмилателната система. И продуктите не могат да нарушат този регулационен механизъм.

Различните ензими не си пречат едни на други

В обработката на хранителните вещества участват различни ензими, които се изработват едновременно от организма, независимо от това дали човек яде в този момент. Дори и да ядете чиста захар, в този момент организмът ви отделя и ензими, които отговарят за обработката на белтъчини и мазнини. Белтъчините и въглехидратите в стомаха се поглъщат от различни видове клетки, което изключва възможността за конкуренция в усвояването на месни и нишестени продукти. Затова такива отричани от аюрведа и Шелтън блюда като пиле с ананас не са способни да нарушат работата на храносмилателната система – разбира се, ако сме умерени в консумацията и не забравяме да добавяме в порциона си фибри.

Чревните газове не са признак на лошо храносмилане

Метеоризмът не се предизвиква от комбинирането на месо с въглехидрати. Газовете могат да са знак за прекаляване с хранителни фибри, които си доставяме със зеленчуци, плодове и други храни. Основният компонент на хранителните фибри е целулозата. А някои микроорганизми, които са в дебелото черво, могат да разграждат влакната.

Метеоризмът понякога е просто процес по усвояване на целулозата.

И все пак – да смесваме или не?

Най-често това е въпрос на вкус. Много продукти се смятат за несъчетаеми в едни култури и напълно допустими в други. Но все пак, ако търсим най-полезния вариант, то е хубаво да знаем, че е добре да не съчетаваме продукти с еднакво висок или еднакво нисък гликемичен индекс, защото например два продукта с висок индекс, приемани заедно, могат да предизвикат значително повишаване на захарта в кръвта. От друга страна, желанието да се избягват въглехидратите и редовната консумация на зелена салата с риба тон с малко зехтин, макар и да е умерено калорична, не осигурява необходимите за обмяната на веществата въглехидрати и също може да стане причина за влошаване на общото състояние.

Понякога проблемите при съчетаването на продукти се дължат на някакво заболяване – ако имате такива подозрения, консултирайте се с лекар.

Да смесваме, но разумно

Всъщност в самата идея за разделното хранене (за разлика от някои други диети) няма нищо лошо. И дори някои препоръки за избора на храни и смесването им са напълно разумни и логични. Например ограничаването на добавена захар, намаляването на консумацията на колбаси, консерви, маргарин, майонеза, изключване от храната на несвежи плодове и зеленчуци.

Към положителните моменти в разделното хранене е и това, че все пак човек се замисля за това в какво количество, какво и кога е най-добре да яде. Това нормализира хранителното поведение и намалява риска от преяждане. Ако на някого му харесва да се храни разделно – моля, тази система не е опасна за здравето.

Друг е въпросът дали има смисъл. Защото човешката физиология е настроена да приема смесени продукти и ензимите работят едновременно, независимо от това какво сме изяли.

 Превод от френски
Анета АНТОНОВА