в-к Лечител
в-к Лечител
 

ЧУМАТА – НЕ САМО СМЪРТ, НО И НОВИ ЗНАНИЯ

Брой: 26, 25 юни 2020 - ИНСУЛТЪТ

Светлозар КИРИЛОВ

 Гоненето на чумата е странен обичай, съществуващ в ромската махала на Видин. На Атанасовден, 31 януари, маскирана група обикаля улиците на Бончова махала, като централната роля е на мъж, облечен като грозновата старица, която е Чумата. Процесията стига до края на квартала и Чумата е ритуално прогонена. Хората ядат и пият на същото място и след това чупят чиниите и чашите – нищо, свързано с болестта, не бива да се връща в къщите. Не е известно откога датира този обичай, но той напомня за страшното бедствие, което някога е опустошавало цели страни – чумата.

Чумата някога е убила милиони хора и все пак човечеството е оцеляло – тогава, когато знанието за медицина, хигиена, лекарства и изобщо за наука е било съвсем неразвито. Коронавирусът, виновник за последната пандемия, е опасен, но той се появява в момент, в който човечеството е много напреднало в науката и технологиите и знанията са на много по-високо равнище, което ще осигури крайната победа за живота. Историята на чумата е важна, тъй като болестта е повлияла както на медицината, така и на обществото. А последиците от Covid-19 тепърва предстои да видим.

Източник на чумата е бацил, който се пренася от някои видове плъхове. Бълхите върху плъховете могат да ухапят хора и така заразата се прехвърля върху човешките същества, които впоследствие могат да се заразяват и едни от други. Болните развиват висока температура, повръщат, имат главоболие и много често умират. При бубонната чума се появяват подутини на лимфните възли – често на врата, подмишниците или вътрешната страна на бедрата. При белодробната чума заразата се разпространява от човек на човек чрез кихане, кашляне и вдишване.

Чумата е стара болест – следи от нея са открити в зъбите на хора, живели преди 5000 – 3000 години. Една от ранните чумни пандемии е била по времето на император Юстиниан I. Започнала в Египет и чрез корабите достигнала Константинопол през 542 г., където умрели десетки хиляди. А след това се разпространила по средиземноморските пристанища. Но най-добре са документирани три по-късни чумни пандемии.

Първата от тези чумни пандемии, наречена Черната смърт

Поразява Европа между 1347 и 1351 г. Умират вероятно ок. 25 милиона души – между една четвърт и една трета от населението на континента.

Обичаен източник на чумата са плъхове, живеещи в Китай и Централна Азия. Чумата вероятно е тръгнала от Китай още към 1330-1340 г. и по търговските маршрути, известни като Пътя на коприната, се движела на запад. Куманският хан Джанибег през 1347 г. обсажда пристанището Кафа, сегашния град Феодосия на полуостров Крим. Тогава Кафа е била владение на генуезците, които купували коприна, подправки и порцелан от Азия и ги продавали в Европа. Армията на Джанибег вече е била поразена от чумата и той заповядал телата на умрелите да бъдат катапултирани върху обсадения град. Така заразил населението там и/или заразените плъхове заразили градските и така пренесли болестта. Девет галери с ужасени генуезци напуснали обречената крепост и разнесли чумата по цяла Европа.

Пътят на Черната смърт ясно следва маршрутите на корабите, носещи болни хора и заразени плъхове. Генуезките галери достигат Италия и градовете там са поразени от чумата. После следват Испания, Франция, Австрия, Унгария, Швейцария, германските земи, Нидерландия, Англия, Скандинавия, Русия…

Хората били ужасени – измиранията били масови (само в Англия напълно изчезнали ок. 1000 села), а тогава не знаели как точно се разпространява чумата и какво я предизвиква.

Черната смърт от средата на XIV в. имала някои неочаквани последици – в Англия толкова много хора умрели, че след това започнали да допускат издигането на личности с по-скромно потекло, а също и било повишено заплащането на селяните и занаятчиите.

Чумата изглежда е съдействала за намаляването влиянието на църквата – много от манастирските общности дали големи жертви, тъй като съвместното живеене допринасяло за заразяването. Една четвърт от обкръжаващите папата, тогава живеещ в Авиньон, Южна Франция, умрели. Идеята, че молитвите и Бог не помагат вероятно са насърчили рационалното мислене и научното познание. Точно както в наши дни обсъждаме, че отворените храмове и събирането на вярващи може да спомага за разнасянето на коронавируса.

Други от последиците от чумата били отрицателни – обърканите хора обвинявали неоснователно евреите, че разпространяват болестта, което води до погроми, убийства и изгаряния на евреи и формиране на антисемитизъм. Също както сега има подозрения, че ромските махали не спазват забраната за събирания и поддържането на социална дистанция.

Катапултирането на чумави трупове срещу Кафа е смятано за първия случай на биологична война. Коронавирусът пък подхранва съмнителните теории за конспирацията – че е създаден съзнателно.

След XIV в. в Европа пак имало чумни епидемии, но не с такъв мащаб, за да се стигне до

Втората чумна пандемия между 1664 и 1681 г.

Тя засегнала Англия, германските земи, Нидерландия, Полша, Унгария, Османската империя… Само в Лондон умрели между 75 000 и 100 000 души. Във Виена през 1679 г. умрели 76 000 души; в Прага през 1681 г. – 83 000 души.

Българските земи тогава били в състава на Османската империя и вероятно са страдали от чумата по-често, отколкото Западна Европа. Османската империя и християнска Европа са били противници и между тях почти не е имало търговски връзки. Това намалява възможността плъховете от Азия да пренесат бацила в Западна Европа. Но османските турци са търгували с перси, араби, индийци, което излага Османската империя, включително и българските земи в нея, на опасност от чума. Образът на чумата активно присъства в българския фолклор.

Възможно е още чумната пандемия от 1347 г. да е засегнала българските земи. Генуезките кораби са търгували с Византия и България, влизали са в черноморските и дунавските пристанища и е вероятно да са пренесли чумата. В Силистра има два гроба от тази епоха, в които труповете са кремирани – нетипично за християнските погребални обичаи. Възможно е телата да са били на чумави, които след смъртта им да са били изгорени, за да не се разпространява заразата. Има и предположения, че възможна чумна епидемия в България може би е улеснила завладяването ѝ от турците.

Третата чумна пандемия започва в Китай през 50-те години на XIX в.

Заразените хора и плъхове я пренасят от вътрешните китайски провинции до пристанищата Кантон и Хонконг през 1894 г., а корабите оттам я разпространяват по целия свят. Над 10 млн. души умират по света между 1894 и 1922 г. Отново първо се заразяват пристанищата, където идват корабите от Китай – Бомбай и Калкута в Индия, където умрат най-много хора, Кейптаун в Южна Африка, Сан Франциско и Флорида в САЩ.

Третата чумна пандемия стимулира развитието на учението за причинителите на болестите на Луи Пастьор и Роберт Кох, а двама техни последователи, независимо един от друг, успяват да изолират чумния бацил и да установят, че той е причина за заразата. Това съдейства и за развитие на антибиотиците, които се оказват ефективни в противодействието на чумата.

Чумата води до осъзнаване на значението на хигиената, добрите санитарни условия, дезинфекцията и борбата с плъховете, нежеланите спътници на хората. В миналото къщите гъмжали от плъхове, много ги имало и по пристанищата.

Чумата, съвсем неочаквано, стимулира изкуството. „Декамерон“ на Джовани Бокачо е книга, повлияла на значението на фабулата и разказването на истории в съвременната литература. А тя е написана по повод чумната епидемия във Флоренция през 1348 г. – седем дами и трима кавалери решават да избягат от смъртта в града и да се изолират в къща сред природата. В епоха, когато не е имало телевизия и интернет, те избират всяка вечер един от тях да разказва история, за да развлича останалите… По-късно, през XX в., град в Алжир, тогава френска територия, е сполетян от чума – това е сюжетът на забележителния роман „Чумата“ на френския писател Албер Камю.

Чумата съществува дори и сега, но тя далеч не е така страшна, както в миналото. Между 1000 и 3000 души по света годишно се заразяват в чума, главно в Африка, ок. 200 от тях умират.

Общото между Covid-19 и чумата е,

че и двете болести се пренасят от животни – предполага се, че коронавирусът идва от диво животно в Китай, вероятно прилеп. И двете идват от Китай и се разпространяват по света заради търговските и културни връзки между страните. Чумата е донесла смъртта на много хора, но борбата с нея е стимулирала медицината, науката и рационалното мислене. Някои учени дори смятат, че чумата е допринесла за появата на Ренесанса, Реформацията и индустриалното производство.

Положителните последици от борбата с коронавируса предстои да ги видим, но още сега се очертава нарастването на солидарността и обмяната на знания и информация – както вътре в страните, така и между отделните общества. Коронавирусът ни помага и да оценим малките неща, които не забелязваме в живота, тъй като ги приемаме за даденост – свободата да се движим свободно, да се разхождаме, да посещаваме изложби, киносалони, книжарници, кафенета, да общуваме с хората, които харесваме.



Брой: 26, 25 юни 2020
 
 
Продукти
 
ГлюкоМедикс™
 
АМАНТИЛА (AMANTILLA)
 
МИНИ БАЙТС с калций
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД