• Какво не знаят българите за историята на Румъния?

- Днес с Румъния сме заедно в Европейския съюз, дълги години Чаушеску и Тодор Живков се прегръщаха като приятели, но отношенията често са сложни и дори враждебни. Румъния е създадена през 1859 г., обединявайки Влашкото и Молдовското княжество. 20 години по-късно след руско-османската война и Берлинския договор Великата порта разрешава използването на името „Румъния“ на новата държава. Заради участие на румънски части във войната й се дава Северна Добруджа. Дотогава княжествата се наричат Влахия и Молдова. За първи път думата „Румъния“ се появява 1816 г. в книгата на Д. Филипиде. Ако през тази епоха на някой от жителите на двете княжества кажели „румънеску“, щял да се обиди, тъй като „румънец“ в книжовните грамоти означава „роб“, „крепостен селянин“, което се вижда в документи на великите воеводи Михаил Храбри и Матей Бесараба. През XVII-XVIII век започва масирана кампания по латинизация на Влахия и се маха „у“-то – така „румънци“(„роби“) се превръща в „ромъни“, смятащи се за „преки наследници  на римляните“. Тези княжества за кратко - само 1-2 века, са били далечна провинция на Римската империя. Цитирам фактите, за да се види историческата истина, която има пряко отношение към нашия герой Йоан Влад III Дракула с прозвището Цепеш.

• Как се заражда идеята за книгата за Дракула?

- Преди 2 години бях номиниран в Свищов за наградата „Златен орел“ (приз за проучване на древната култура и история) – орелът е символ на Първи италийски легион. През 48 г. VIII Августов легион е базиран в древноримския град Нове (днешен Свищов), основаван през 69 г. с декрет на император Тит Флавий Веспасиан и в него следващите 4 века до IV-Vв. е разположен щабът на прочутия Италийски I легион. Свищов е мощна българска крепост заедно с тези в Никопол и Русе по Дунав до Карпатите, които са били добре запазени. Те обаче имат нещастната съдба да бъдат разрушени по заповед на ген. Каменски от напускащите руските войски в 1810 г., за да не се ползват от османците. Така укрепленията на дълго съществуващата Свищовската крепост рухват, а цитаделата е взривена. Останах изненадан, когато видях високо запазените зидове, тъй като руснаците са бързали и не са успели напълно да разрушат цитаделата, а само са запалили дървените покриви на кулите. По-късно турците ползват камъни от крепостта  при построяване на казармата „Йени къшла“. Предложих на кмета на града Генчо Генчев  общината да финансира археологическите проучвания в местността „Калето“. През май-юни 2019 г. разкрихме голяма част от българския средновековен замък, чиито руини са запазени до 10 метра. Разкрихме северната половина на замъка, като археологическите проучвания хвърлиха нова светлина и подредиха хронологическите периоди от съществуването на крепостта. Тази година продължаваме разкопките през октомври и ноември във вътрешния замък, за да го превърнем в туристическа дестинация.

Свищов е прекрасен град с много възрожденски сгради, като шедьовъра на майстор Уста Кольо Фичето - църквата „Св. Троица“, тук е родно място и на Алеко Константинов… Но няма да е завършено всичко, ако липсва легенда. В Свищов през XV век е разположена резиденцията на Дракула – Влад III Цепиш, като прозвището му произлиза от българската дума „цепеница“, тъй като е набивал на кол убитите врагове. При разкопките огромен интерес предизвика средния културен пласт, белязан от керамика и монети от XV-XVI в., когато Османската империя влиза в битка с християните и на предната линия на Дунав се намира Влашкото княжество. През зимата на 1462 г. Дунав замръзва и великият воевода Йоан Влад III Цепеш – Дракула превзема редица крепости по българския бряг на Дунав. Откритите гюлета в Свищовската крепост са от тази епоха и са част от българската история.

• Оказва се, че нашумелият на Запад граф Дракула е тясно свързан с България, говорел е и е пишел на български.

- Целият живот на воеводата е свързан с османската напаст през XV, като една от най-ожесточените битки е през 1462-1463 по нашите земи. Със замъка в Свищов е свързан влашкият воевода Йоан Влад Цепеш, който превзема крепостта в 1462 г.

В писмо, написано на български език, до унгарския крал Матиаш Корвин (един от най-силните владетели в Европа) от 11 февруари 1462 г. Цепеш с гордост му съобщава, че е избил 410 души и ги е ликвидирал по любимия му начин – набиване на кол. Мехмед II Завоевателя напада Влашкото воеводство. Влад Цепеш три пъти е свалян от трона и накрая е екзекутиран. Кожата от лицето му е одрана и е напълнена със слама, изпратена е на султана, който нарежда да бъде показвана по градовете, набодена на пика. Според късна мълва от края на XIX в. тялото на Цепеш е погребано  в манастира „Снагов“,  а според друга е положено в любимия му манастир „Комана“.

Влашките войски винаги са били посрещани радушно от българското население, разбирали са се на български език, били са православни християни. За съжаление, тези подробности се изкривяват от днешната румънска историография и се неглижират от българската наука.

Представата по света и у нас за Дракула е изградена от вампирския роман на Брам Стокър, написан в XIXв. Ирландският писател е избрал сюжет от Балканите, като според изследванията на дракулистите – учени и недоучени, превръща във вампир историческа личност – Влад Цепеш . Когато излиза книгата 1897 г. тя не прави впечатление, а Дракула става популярен с киното – с филма „Дракула“ от 1931 г. с прочутата Бела Лугоши и следващи десетки филми, като кинопродукцията от 1958 г. с Кристoфър Ли и последната през 2000 г. с участието на Джерард Бътлър.

• Как влашкият воевода се превръща във вампир и граф Дракула?

- Дракула дължи черната си слава на немските памфлетисти в Трансилвания, които стават широко достояние благодарение на изобретението на Гутенберг – печатната машина. Именно сред трансилванските саксонци, с които Йоан Влад III има вражда, се появяват сведения за жестокостта му. В 1462 г. папският легат Николо Модруса пише на папа Пий II за престъпленията на влашкия воевода. Фактите и слуховете са доукрасявани от саксонците в памфлет, отпечатан във Виена, като Цепеш е представян като садист, убиец, психопат. Сравняват го с Калигула, Пилат Понтийски и Нерон. Във въпросния памфлет се разказва как пече на огън деца, набива на кол свещеници, заравя хората в земята живи и разкъсва на парчета любовницата си, защото е бременна. Тези тиражирани хроники се превръщат в първия хорър в историята.

За бъдещия образ на Дракула е важен един епизод от тези хроники: „Той изгори селата в Трансилвания… И жените, и мъжете, млади и стари загинаха. Някои откара в двореца си във Влахия и всички ги наби на кол там… Когато дойде утрото, той седна сред побитите на кол мъже и жени и обядва там с голямо удоволствие.“

Именно тук започват първите намеци за вампиризма на Цепеш. Сцената е илюстрирана в хиляди екземпляри, като се прокрадва съмнението, че воеводата е пил и кръвта на своите жертви. Под влияние на немските памфлетисти, Михаел Бехайм пише поемата „За един кръвожаден злодей, наречен Дракула“.

В Румъния Йоан Влад III e национален герой. Той е непримирим към османските нашественици. Характерен е примерът, когато турските пратеници не го зачитат и не свалят чалмите си, оправдавайки се с нравите в своята страна. Влад Цепеш нарежда да приковат с гвоздейчета чалмите за главите им – епизод, описан от Антонио Бонфини. Според летописците воеводата „засажда“ цели гори от набити на кол хора“, знаейки че турците като видят това, ще побягнат.

• Нека насочим вниманието към българската следа в живота на воеводата Йоан Влад III Цепеш - Дракула и към „България след България“ - използвания израз от българския учен Пламен Павлов.

- Става дума за процес на приемственост на българската култура и език от отвъддунавските княжества Влахия и Молдова след загиването на българската държава. Този процес от XIV до XVII век оказва влияние върху формираната по-късно румънска държава. Земите на север от Дунав приемат християнството в края на IX век в рамките на Първото българско царство. При възстановяването на Второто българско царство през 1186 до XIV в. Влахия твърдо се намира под юрисдикцията на Търновската патриаршия, като на север от Дунав се е служело на старобългарски език, книгите са писани на него, на кирилица.

През следващите векове до XVII век българското влияние в църквите на Влахия и Молдова се запазва напълно. След падането под османска власт мощите на българските светци св. Параскева (св. Петка), св. Димитър Нови Бесарбовски  и св. Филотея от Търновград се съхраняват в Молдова и Влашко. До края на XIV век България е основен културен стълб в Югоизточна Европа, но след османското нашествие много българи емигрират в отвъддунавските княжества, Русия, Сърбия, на юг. Този процес добре е описан от проф. Самуил Бернщейн: „Много дейци на културата и просветата избягали в Сърбия, Атон, в придунавските княжества и в други страни. Манастирите – културните огнища на феодална България са разрушени или превърнати в джамии“, като лингвистът описва появата на нови културни центрове и ролята на българската култура в тях.

Представителите на влашката и молдовска знат се именуват „воевода“, „болярин“, запазват се българските названия „съдия“, „житар“, „винар“… Грамотите на влашките владетели, написани на разбираем български език, показват зараждането на съвременните говори на днешна България и че българският е книжовен до втората половина на XVII в.

Дракула е говорел на български диалект, близък до съвременния ни език, водел е частната си и официалната си кореспонденция на български. Дори в мемоарите на папа Пий II се казва, че писмото на воеводата на Влахия Йоан Влад III Цепеш от 7 ноември 1462 г. е написано на „български език“. Историците на северната ни съседка обаче упорито използват понятието „румънска държава“ за средновековните княжества Влахия и Молдова, не говорят за българска, а за „балканодунавска култура“. И сега Търговище – столицата на Влашкото княжество, е изпълнена с български надписи, обърнати надолу. След XVII в. се засилва „фанариотския период“ и гръцкото влияние, навлиза влашкия език – вулгарен латински, като се запазват много български думи.

След окончателното разкриване и реставрация на замъка в Свищов можем да развиваме културен туризъм с Румъния от двете страни на Дунав, като представянето на Йоан Влад III Цепеш се свързва с най-успешния му военен поход през зимата на 1462 г. В представянето на определен древен паметник и дестинация не може да се опираме само на сухия академизъм, но и на атрактивни исторически факти, легенди и предания. Без съмнение Румъния и България имат какво да покажат на света.

Интервюто взе

Антоанета ТИТЯНОВА