Мидите се отнасят към т.нар. морски дарове (калмари, октоподи, омари, скариди, сепии и т.н.), невероятният вкус и високите питателни свойства на които се ценят високо както от заклетите гастрономи, така и от диетолизите и кулинарите в цял свят. Тези изключително вкусни морски обитатели са подразделят на две групи – ракообразни и мекотели. Мидите принадлежат към втората група, в която влизат още калмарите, октоподите и сепиите. Миденото семейство е многочислено – познати са около 30 000 негови представители, обитаващи всички морета и океани, както и някои сладководни басейни. Обитават предимно крайбрежните и по-топли води, формирайки находища с плътност, достигаща дори до десетки хиляди екземпляра на кв.м. За храна използват фито- и зоопланктон, както и детрит – органична материя, формирана в резултат на жизнената дейност или смъртта на други морски обитатели. За денонощие през хрилете на една мида, които служат и като своеобразен филтър, задържащ хранителните вещества, преминават около 80 литра вода! Плодовитостта им е невероятна – женската мида снася до 20 милиона яйца. Това има своето основание – вкусовите качества на мидите още далеч преди човека са оценили редица морски обитатели, които с охота ги консумират – раци, морски звезди, както и много риби.

Хранителна стойност при мидите имат месестата им част, мантията, както и съдържащата се в тях течност. Мускулната им част (месото) е светла, с нежна консистенция и особено приятен сладникав вкус. При варенето на мидите се отделя фин аромат с дъх на море, в съчетание с изискани ухания, които неудържимо настройват сетивата за предстоящето пиршество. Според гастрономите

най-добри вкусови качества имат мидите, уловени в периода от юни до февруари

В 100 грама от едливата част на мидите са съдържа 80,6 г. вода, 11,9 г. протеини, 2,2 г. липиди и 3,7 г. въглехидрати, невероятен набор от витамини (А, В₁, В₂, В₃, В₄, В₅, В₆, В₉, В₁₂, С, Е и К), както и редица ценни минерали (натрий, калий, калций, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, селен и други). (Бел. ред. За ваша информация коренът на куркумата също е добър източник на желязо, манган, витамин В₆ и калий. Хранителната добавка КУРКУМА е в промоция  на стр. 23.)

Протеините на мидите са ценен източник на редица аминокиселини, между които от изключително значение е цистеинът, участващ в синтезата на главния антиоксидант в човешкия организъм – глутатиона. Глутатионът е трипептид, съставен от аминокиселините глутамин, цистеин и глицин. Образува се и се намира във всяка клетка на човешкия организъм и особено в сърцето, черния дроб и мускулите. Глутатионът участва в предния вал на антиоксидантната защита на организма, в имунната защита, както и в детоксикацията на неговата главна биохимична лаборатория – черния дроб. Той активно противодейства на оксидативния стрес върху клетките на човешкото тяло и предпазва носителите на наследствената информация – ДНК и РНК, от увреждания.

Освен в свързано състояние,

в мидите са открити редица свободни аминокиселини

(D-аспарагинова, N-метил D-аспарагинова, таурин), част от които са уникални и с множество благотворни въздействия върху човешкия организъм. Например D-аспарагиновата киселина взема активно участие в укрепване на имунната система, в хормоналната регулация, функциите на мозъка, както и в синтезата на ензими, които стимулират производството на половия хормон тестостерон. Ниските нива на този хормон са причина за редица патологии – понижено либидо, еректилна дисфункция, понижен мускулен тонус, повишено съдържание на липиди в кръвта, атеросклероза, ниска костна плътност и пр. N-метил D-аспарагиновата киселина способства за повишаване на виталната активност на организма, синтезата на половите хормони, за яснота на съзнанието и има силно изразено антидепресивно действие. Тауринът участва активно в антиоксидантната защита, укрепване на имунната система и сърдечния мускул, отстраняването на токсичните вещества, усилването на половата мощ у силния пол и пр. Според американски учени налице е пряка връзка между съдържанието на таурин в майчиното мляко и бъдещото IQ на кърмачето. От векове мидите се славят като

 мощен афродизиак

Редица учени са на мнение, че в значителна степен това тяхно свойство се обуславя от тези три аминокиселини. 

По съдържание на желязо (4мг/100г) мидите превъзхождат над три пъти червеното месо, а по това на кобалт – около десет пъти свинския, говеждия и пилешкия черен дроб. Както повечето морски дарове, мидите са богат източник (105мкг/100г) на ценния минерал йод.

Черноморската мида (която е една от най-вкусните) живее около 5-6 години, докато други нейни посестрими – дори до 30.

За разлика от месото, което на практика не съдържа въглехидрати, съдържанието им в мидите е твърде високо, като част от тях (около 0,5г) представляват чист гликоген – полимер на глюкозата, което е особено ценен енергиен източник. С това се обяснява сладникавият вкус на мидите и способността им да повишават виталната сила и специфичните стремежи към противоположния пол.

Годишно към пазарите в света поемат около 1,4 милиона тона миди. Близо 40% от тях се добиват в Китай, 17% в Испания и т.н. Повечето от предлаганите миди се добиват в специални мидени ферми. Това е много по-изгодно от улавянето им в естествените им места на обитаване – качеството на месото е по-добро, а и производството - по-евтино. Твърди се, че изобретението на изкуственото култивиране на този деликатес е дело на ирландеца Патрик Уолтън, който преди около осем столетия – през 1235 година, създава първата мидена ферма.

Липидите на мидите съдържат ценни мастни киселини, сред които от особено значение са незаменимите полиненаситени омега-3 – ейкозапентаенова и докозахексаенова. (Бел. ред. Вижте хранителната добавка, богата на омега-3, на тази страница.) Ейкозапентаеновата киселина взема активно участие в дейността на мозъка и инактивирането на триглицеридите, а докозахексаеновата е основна съставка на мозъчната тъкан и майчиното мляко. Съществуват убедителни доказателства, че докозахексаеновата киселина взема активно участие в умственото развитие на бебето. Арахидоновата киселина, принадлежаща към важната фамилия от  полиненаситени омега-6 мастни киселини, участва в изграждането на сивото вещество на мозъка, в регулацията на нивото на холестерола в организма, поддържането на изправен хормонален баланс в него и т.н.

Стридите са разновидност на мидите,

които се отличават с неправилна и много масивна черупка и, според заклетите гурмани – с невероятен вкус и още по-невероятни въздействия върху организма. Те са едно от малкото същества, които се консумират живи. Древните римляни, които са били изтънчени ценители на този деликатес, са доставяли стридите от Галия в очистен вид, без черупката, потопени в солен разтвор и запечатани в специални амфори. Съществуват сведения, че стридите са били развъждани в Китай 4000 години преди н.е. От много столетия те са на висока почит във Франция, където по време на управлението на Людовик XVI буквално се превърнали в изчезващ вид. Високат биологична активност на стридите се обяснява не само с изключително богатия им състав от безценни вещества, но и с факта, че отсъствието на термична обработка запазва в непроменен вид огромния брой ензими, които способстват за активизиране на редица жизненоважни системи в човешкия организъм. Стридите се славят като уникален афродизиак. Според легендите за поддържане на своята форма великият съблазнител  Джакомо Казанова изяждал дневно по 50 стриди, а френският крал Анри IV, който прекъсвал битката, за да напише поредното любовно писмо – цели 300!

Стридите са скъп деликатес, който рядко или въоще не попада на трапезата на средностатистическия българин, но обикновените миди са на относително достъпна цена и тяхното отсъствие в менюто е неоправдан пропуск.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ