Ако 70-те години на ХХ-ти век донесоха нечувана разкрепостеност и оспориха утвърдените табута, сега сме в зората на много по-голяма революция: тази, която ще се промъкне между чаршафите ни… с технологията напред. Съюзът между секс и технологии (накратко – секстех) ще ни позволи в обозримо бъдеще да изследваме интимни вселени, които все още е трудно да си представим.

Роботиката, виртуалната реалност и необикновените научни иновации разширяват начина, по който можем да демонстрираме и изживяваме интимността чрез нашите пет сетива във виртуалния свят без граници: връзките на дълги разстояния са възможни, а преживяванията с непознати партньори – много по-лесни и достъпни.

Пробивите в биологията, неврологията и други медицински специалности ще отворят на практика и многобройни еротични шансове. Ще е възможно да разменяме ласки с партньора, който ни е напуснал – а и с всяка мечтана световна знаменитост, чрез идентични на тях сексботи (сексуален робот) и изживяването ще е стопроцентово.

Какво ще ни донесе дигисексуалността?

Сред многобройните екранизации на виртуална любов преди няколко години впечатли HER („ТЯ“) с Хоакин Финикс и гласа на Скарлет Йохансон в ролята на изключително развитата операционна система Саманта, в която той се влюбва. Емоциите, които струят от екрана и фразите, които си разменят, звучат съвсем като свалка между истински мъж и жена.

В рамките на двадесет години се предполага, че това явление ще бъде три пъти по-мащабно спрямо сегашната ситуация и може да се умножи по седем до 2050 г. „Предстои да станем свидетели на ръста на digisexual (дигисексуалните): хора, които правят секс предимно с изкуствен интелект, холограми или роботи“, твърди Нийл Макартър, канадски университетски професор и автор на книги, посветени на темата.

Сексуалното удоволствие, подпомагано от технологии, вариращи от умни секс играчки до роботизирани секс кукли – или концепцията за дигисексуалността, са били обект на изследване на учени от Университета на Манитоба и Университета на Уисконсин-Стаут, като изводите са публикувани в списание Sexual and Relationship Therapy.

Установява се, че дигисексуалните не са имали интимен контакт с хора: интересът им е изцяло към роботи или други форми на „изкуствени хора“. И докато за нас в Западния свят това може да звучи като прекалено и налудничаво, виртуалната реалност е много по-често срещана в Страната на изгряващото слънце, където социалното дистанциране е норма. След първите неофициални  бракове с роботи вече се мисли за законовото им легализиране, както и евентуалната поява на нова идентичност с дигисексуален пол в бъдеще.

Sextech – „технологичен секс“ ли ще е това, което ще практикуват нашите внуци?

Футуролозите са категорични, че „бракът“ между технологиите и секса ще ни позволи само след 1-2 десетилетия да изследваме интимни вселени, които все още е трудно да си представим: границата между реалния и виртуалния секс е обречена да изчезне.

Различни проучвания сочат, че до 2045 г. един от всеки петима млади хора ще прави редовен секс със сексбот. Учени като д-р Иън Пиърсън – един от водещите футуристи в тази област, отиват още по-далеч и уверяват, че дотогава сексуалните отношения между хората и андроидите (от гръцки – подобно на мъж) или гиноидите (подобие на жена) ще са по-чести, отколкото между хората.

В Япония киберсексът отдавна се случва

В дигиталната ера технологиите присъстват повече от всякога, а в няколко азиатски страни роботите и холограмите са интегрирани в ежедневния живот на хората до степен, че някои не от вчера предлагат сексуални отношения на потребителите.

Сексът на утрешния ден ще бъде все по-технологичен, не само защото роботите с изкуствен интелект и сложни операционни системи ще бъдат ежедневие. Ще бъде възможно не само да изберете физиката на вашия сексбот, но и да персонализирате аспекти като степента му на срамежливост, дружелюбност или сексуален апетит. Изпробват се варианти, които не само могат умело да флиртуват, да усвояват благодарение на невронните мрежи навиците и предпочитанията на човека партньор, но и емоционално да реагират, да ревнуват не на шега, „да отказват“, когато не са в настроение. Работи се даже върху техния реален оргазъм. Веднъж персонализирани, ще можете да си водите разговори с тях, да вършите всичко заедно като в човешките семейства и, разбира се, да се наслаждавате на различни сексуални практики.

Все повече са японците, които се идентифицират като дигисексуални и имат връзка с холограма, робот или изкуствен интелект. Един от тях е Акихико Кондо, който преди няколко години се ожени за Хацуне Мику. Мику е холограма и е инфлуенсър в социалните мрежи. Синеоката и синекоса девойка е вокалоид и е кибер знаменитост в Япония: билетите за нейните концерти се разграбват, присъстват хиляди възторжени фенове, а тя „пее и танцува“ на сцената, като оркестърът й е от истински хора. Кондо е бил влюбен в нея години наред и съвсем не е бил съгласен обществото да му натрапва традиционната си консервативна формула за връзка, след като от това го прави нещастен. И тъй като съпругата му е виртуална, така и физическата им близост е дигитална. Японците са в начело в сексуалната дигитализация, но също така са нацията, където почти двама от всеки четирима японци на 30-годишна възраст все още не са имали първи полов акт.

В реалния живот сексботите – еротичните роботи с изкуствен интелект – вече съществуват. Такава е гиноидът Harmony (Хармония), която бе въведена на пазара през 2018 г. на цена около 14 хиляди долара. Това е кукла в естествен ръст, способна да говори, да запаметява предпочитанията на своя партньор и да извършва разнообразен набор от сексуални практики. Същата компания неотдавна пусна „мъжката“ версия Henry. Друг пример е красавицата Саманта, „рожба“ на испанския специалист по нанотехнологии Серхи Сантос, който признал, че я е изобретил, защото съпругата му не задоволявала сексуалните му желания. Саманта може да „изключва напълно“, ако отсрещната страна се държи грубо или обидно с нея.

Въпреки че тези изобретения имат множество противници, в повечето държави няма и ясно законодателство, което да налага тяхната забрана или да слага ограничения за ползването им.

 „Умни“ секс играчки

Роботите не са единствените, предназначени да променят сексуалния живот в близко бъдеще. До 2035 г. в повечето спални в развитите страни ще имат секс играчки, които да бъдат ползвани в условия на виртуална реалност.

Футуристът Иън Пиърсън разграничава три важни технологии, които ще повлияят на сектора: изкуственият интелект, роботиката и технологиите за „активна кожа“. Засега сексботите най-често са покрити със силикон, но се тестват подобрени материали, които при докосване все повече да наподобяват човешката кожа. В нея са интегрирани термични сензори, способни да реагират на докосване, докато изкуственият интелект се грижи за запомнянето и адаптирането на сексуалните предпочитания на потребителя.

Технологията за активна кожа ще доведе до поставянето на микроскопични устройства в човешката кожа много близо до кръвоносните съдове и нервите, което ще позволи на външен изкуствен интелект да получава информация за сексуалните реакции на обекта, като може да записва и възпроизвежда усещания. В случая с андроиди и гиноиди, „те ще могат да използват тази технология, за да стимулират директно нервната система, да се приспособят към техниките или фантазиите, които човекът харесва най-много, с информация, базирана на много точна реакция в реално време, което ще бъде много по-ефективно от интуицията, която хората използват сега, за да разберат какво доставя удоволствие на партньора им по време на половия акт“, добавя Пиърсън. Експертът е убеден, че „след няколко сесии, в които машината е научила и е създала набор от усещания за потребителя, сексът с робот, оборудван с изкуствен интелект, ще бъде много по-удовлетворяващ, отколкото с което и да е човешко същество“.

Противно на това твърдение, сексологът и психолог Лора Моран обяснява защо тези изобретения няма да могат да заменят хората в средносрочен план: „Малко вероятно е сексботът да знае как да отговори на изискванията за еротика и привързаност, толкова типични за хората.“

 Бойка Велинова