в-к Лечител
в-к Лечител
 

ДОБРОТАТА ВОДИ ДО ДЪЛЪГ И ЩАСТЛИВ ЖИВОТ

Брой: 10, 10 март 2022 - ГЛУТЕНОВА НЕПОНОСИМОСТ
Психологът Жак Леконт разказал, че добротата е от полза както за физическото здраве на човека, така и за психичното. Но какво означава да бъдеш добър? Как да се определи кой е добър, а кой не?

Чували ли сте някога историята за дълголетничката Бети Лоу? Пресата започнала да пише за нея, когато жената била на 96 години.

Независимо от почтената си възраст и възможността да се наслаждава на заслужен отдих, тя работила като доброволец в кафенето на болницата Salford Royal Hospital.

В нейните задължения влизало сервирането на кафе и миене на съдовете, но тя успявала също да общува с пациентите и да ги подкрепя. Всички обичали Бети и се отнасяли към нея с голямо уважение.

Когато навършила сто години, тя все още се трудила в кафенето. Своя 106-и рожден ден тя отпразнувала също там. Наистина, поради влошеното зрение, тя работила вече само един ден в седмицата.

Когато възрастната жена била запитана, защо продължава да се труди като доброволец, тя отговорила, че това й помага да остава здрава и да продължи да живее.

Последни изследвания на учените потвърдили нейните думи. Добротата ще спаси света! А този, който дарява добро на другите ще получи достойно възнаграждение!

За истинската доброта са характерни три аспекта: доброжелателно отношение към другите хора, желание те да бъдат разбрани и проява на съчувствие.

„Ако вие имате всичките три качества, а освен това ежедневно вършите самоотвержени и щедри действия, вие, без съмнение, сте добър човек”, заявил психологът Жак Леконт.

Многобройни изследвания на учените показали, че спонтанната и безкористна доброта подобрява здравето. При това тя носи устойчиви дивиденти.

Облекчава стреса

Актът на доброта винаги носи радост – както на човека, който е бил обект на добрата постъпка, така и на самия източник на доброта.

Когато получаваме удовлетворение от своите действия, в нашия организъм се понижава нивото на хормона на стреса кортизол. По примерни изчисления на учени от Аризонския държавен университет – с 20%.

Те сравнили концентрацията на кортизола в организма на хората, които си правят добрини един на друг и такива, които не били привърженици на добрите постъпки, и разликата се оказала колосална.

Понижава риска от депресия

Добротата е полезна за здравето и променя нивото на химическите реакции в организма.

Учените открили, че по време на актове на доброта в организма се увеличава концентрацията на серотонин – така наречения „хормон на щастието”. Това е невромедиатор, който се бори с проявите на депресия и може да намалява риска от това тежко заболяване.

Повишава интелекта

Кой би могъл да си помисли, че добротата се отразява благотворно и на когнитивните функции! Учените изяснили, че алтруизмът повишава интелекта.

Невробиологът Ричард Дейвидсън, който изучава влиянието на състраданието на човешкия организъм, стигнал именно до такива неочаквани изводи.

Той наблюдавал участниците в експеримент, които трябвало ежедневно да правят упражнения за развитие на емоциите. След две седмици ученият установил, че при тях се увеличили връзките между префронталната кора и други области в мозъка.

По този начин се развивала особена разновидност на интелекта – междуличностна. Това е способността на човек да разбира и ефективно да взаимодейства с другите хора.

Премахва болезнените усещания

По време на акт на доброта в организма на човека се увеличава синтезът на ендорфини, така наречените „хормони на радостта”. Те притежават естествени обезболяващи свойства и поради това според признанието на учените могат да намалят хроничните прояви на болка при възпалителни заболявания.

Повдига самооценката

По думите на Жак Леконт, когато човек е добър към другите и ги радва, той самият се чувства по-добре, повишава се неговата самооценка. Особено, ако добрините са регулярни.

„Ние се чувстваме като добър човек, за разлика от егоцентричния индивидуалист, - пояснил Леконт. – И това ни помага да стоим по-уверено и твърдо на краката си”.

Укрепва здравето на сърцето

Според заявлението на експерти от сп. LePoint добротата е полезна и за най-главния мускул в организма на човека – сърдечния. Оказва се, че на актовете на доброта най-силно реагира именно сърцето.

Работата е там, че то съдържа почти 40 хиляди неврони, поради което реагира по-силно на емоциите.

Тези от тях, които се смятат за неприятни – например гняв, злоба, агресия, влияят негативно на дейността на сърцето, увеличавайки честотата на сърцебиене и повишавайки артериалното налягане. В дългосрочна перспектива това може да доведе до развитие на заболявания.

А хубавите емоции укрепват сърдечния мускул и съответно общото здраве.

Служи за профилактика на хипертонията

При хората, които редовно правят добрини на другите, са по-ниски рисковете и от други заболявания.

Например данни на Gallup International Association показват, че доброволците по-рядко се сблъскват с хипертония. Учените открили при тях по-ниско ниво на глюкоза в кръвта и маркери на възпалението, което представлява отлична профилактика на заболяването.

Според изчисленията на учените доброволците прекарват с 38% по-малко нощи в болница с епизоди на влошено здраве, отколкото хората, които не се занимават с благотворителност.

Вие ставате по-привлекателни

А специалисти от Huazhong University of Science and Technology решили да изяснят влияе ли добротата на това, как другите хора възприемат човека.

Те предложили на група мъже и жени да сравнят привлекателността на женски лица от 60 фотографии. Някои от тях били охарактеризирани от добра, а други – от лоша страна.

Оказало се, че и мъжете, и жените давали по-висока оценка на привлекателността на представителките на слабия пол, които били описани от добра страна – например като „честни” или „порядъчни”.

А жените, които били описвани в негативен контекст – като „враждебни” или „зли”, получили по-малко точки за привлекателност.

Увеличава се работоспособността

А резултатите от това изследване могат да се окажат полезни за големите компании, в които работят много служители.

Специалисти изяснили, че при тези от тях, където се практикувала доброжелателна корпоративна култура, служителите не се страхували от висшето ръководство, а колегите не правили интриги, а проявявали доброта един към друг, работоспособността като цяло било по-висока.

Хората работили не просто по-продуктивно, но и по-ефективно, те се чувствали здрави физически и демонстрирали висока мотивация за получаване на най-добър резултат от техния труд.

Преди време във Великобритания бил проведен любопитен експеримент.

Участниците били разделени на три групи.

Първата от тях трябвало всеки ден да върши добри постъпки, втората – да опита нещо ново, а третата – да продължи да живее, както обикновено.

След експеримента се изяснило, че в първата и втората група усещането за щастие се е увеличило многократно само за 3 дни!

С други думи, добрите постъпки ни правят щастливи.

Намалява риска от ранна смърт

Още една приятна особеност на проявите на доброта е, че те удължават живота.

Изследвания показали, че на доброволците рискът от ранна смърт е с 24% по-нисък, отколкото на другите хора.

Примерно такова понижение на риска от смърт дарява ежедневната употреба на 6 и повече порции плодове и зеленчуци.

Проявявайте доброта и бъдете щастливи!

 Симеон НИКОЛОВ

 



Брой: 10, 10 март 2022
 
 
Продукти
 
Витатабс® Мулти Джуниър
 
ДИАБЕТИЧНА СЕРИЯ „ДИЕТ НАТУР” БИСКВИТИ „ФИБРА”
 
СЕРРАФЛЕКС®
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД