Изследователски екип под ръководството на учени от Медицинското училище на Калифорнийския университет в Сан Диего съобщи, че клас медикаменти, които се използват при широк кръг състояния – от алергии и настинки до хипертония и уринарна инконтиненция, може да са свързани с увеличен риск от когнитивен спад, особено при по-възрастните хора с по-висок риск от синдром на Алцхаймер.
Антихолинергичните медикаменти са масово употребявани срещу десетки състояния, по-леки и по-тежки. За някои от тях е нужна лекарска рецепта, докато други се продават свободно в аптеките. Те действат чрез блокиране способността на ацетилхолина – тип невротрансмитер с решаващо значение за паметта, да се свързва с рецептори върху определени нервни клетки. Ефектът е потискане на парасимпатиковите нервни импулси, които са свързани с различни неволеви движения на мускулите като тези в стомашно-чревния тракт и белия дроб, и с телесни функции като слюноотделяне, храносмилане и уриниране.
Изследователите докладваха, че когнитивно нормалните участници, които приемали най-малко един антихолинергик в началото на изследването, имали с 47% по-голяма вероятност да развият леко когнитивно нарушение (ЛКН), което често е предшественик на деменцията от типа на „Алцхаймер“, през периода на проследяване, който обхващал до десет години, в сравнение с тези, които не употребявали такива медикаменти.
Откритието предполага, че намаляването употребата на антихолинергични лекарства, преди още да възникнат когнитивни проблеми, може да е важно за предотвратяването на бъдещи негативни ефекти върху паметта и способността за мислене, особено при хората с по-висок риск от „Алцхаймер“, казва старшият автор Лиса Делано-Уд, доцент от катедрата по психиатрия.
В изследването са участвали 688 души на средна възраст 74 години, по равен брой мъже и жени. В началото никой от тях не демонстрирал проблеми с когнитивната функция или паметта. Една трета от всички вземали антихолинергични медикаменти, средно 4,7 такива лекарства на човек. Участниците преминавали ежегодно през пълни когнитивни тестове в течение на до 10 години.
Изследователите проверили и дали участниците имат биомаркери за „Алцхаймер“ в гръбначно-мозъчната си течност като определени видове протеини или добре известен генетичен рисков фактор за синдрома. Те открили, че при хората с такива маркери, които вземали антихолинергици, имало 4 пъти по-голяма вероятност да развият ЛКН в сравнение с тези, които нямали биомаркери и не употребявали такива лекарства.
По същия начин и хората с генетичен риск от „Алцхаймер“, които приемали въпросните медикаменти, имали 2,5 пъти по-голям риск да развият ЛКН от тези без генетични рискови фактори и не приемащи антихолинергици.
„Смятаме, че това взаимодействие между антихолинергичните медикаменти и биомаркерите за риск от „Алцхаймер“ действа като „двоен удар“ – казва първият автор на изследването Александра Уейганд. – При първия удар биомаркерите за „Алцхаймер“ показват, че е започнала да се натрупва патология и да дегенерира малък регион, наречен базалния преден мозък, който произвежда химикала ацетилхолин, стимулиращ мисленето и паметта. При втория удар антихолинергичните медикаменти допълнително изчерпват запасите на мозъка от ацетилхолин. Този комбиниран ефект много съществено засяга мисленето и паметта на човека.“
Авторите отбелязват, че макар по-възрастните хора да метаболизират антихолинергичните медикаменти различно от по-младите, те ги приемат в много по-големи количества от най-ниските ефективни дози, препоръчвани за тяхната възрастова група. Данните показали, че 57% от тези препарати се приемат в двойно по-висока от препоръчителната доза, а 18% - в поне четворно по-висока от препоръчителната доза.
„Това насочва към потенциална област за подобрение, защото намаляването на дозировките на антихолинергичните лекарства вероятно може да забави когнитивния спад – казва Уейганд. – Важно е по-възрастните хора, които приемат такива лекарства, редовно да се консултират с лекарите си относно употребата на медикаменти и техните дози.“
Превод от английски
Борислава СТАНКОВА
