Това е локално заболяване
Широко разпространено е мнението, че гъбичната инфекция на нокътните пластини, или иначе казано онихомикозата, е системно заболяване, което се появява, когато в организма се „заселват” патогенни микроорганизми (гъбички). Онихомикозата действително се развива в резултат на заразяване с гъбички – най-често дерматофити, по-рядко в ролята на възбудители се изявяват гъбички от род Candida, които могат да живеят и в здрав организъм, без да предизвикват симптоми, но под действието на неблагоприятни фактори започват активно да се размножават, което води до заболяване. Но независимо от възбудителя зоната на поражение при гъбички на ноктите обикновено се ограничава с дебелата нокътна пластина или прилежащите към нея зони, в частност, около нокътя.
Понякога проблемът може да се разпространи и върху други части на тялото
Независимо от локалния характер на гъбичното поражение на ноктите, не бива да се оставя проблемът без внимание, надявайки се на неговата местна „безобидност”. Гъбичната инфекция може да се разпространи на околната кожа, предизвиквайки микоза (най-често микоза на стъпалото), при обширен процес – на други зони, в частност, лигавиците. Известни са случаи, когато гъбички поразяват не само пластината и нокътното ложе, а се разпространяват чак до периоста (надкостницата). И, разбира се, онихомикозата, появявайки се на един нокът, с голяма вероятност ще се разпространи на съседните и в края на краищата ще „усвои” цялата територия. Ако, разбира се, не бъде навреме спряна.
Страдат предимно възрастните и хората със слаб имунитет
Колкото повече остарявате, толкова по-големи са рисковете от поява на гъбички на ноктите. Според статистиката от 20 до 50% от хората на възраст над 60 години заболяват от онихомикоза. Това е свързано с редица фактори, включително влошаване на кръвотока, понижаване на физическата активност, имунния отговор, възможни съпътстващи заболявания, например захарен диабет. Освен това, с възрастта ноктите растат по-бавно, те стават по-чупливи и „ронливи”, което допринася за развитие на инфекции.
Вероятността от онихомикоза се повишава при спортистите, предимно плувците и гимнастиците, при болните от псориазис, а така също на хората, чиято имунна система е особено уязвима, например бременните и кърмещи жени. И още: ако вие повредите нокътя на крака, например поради неподходящи по размер обувки или при неудачен педикюр, нокътят може да се отдели от нокътното ложе. В образувалия се „джоб” много лесно се развива гъбична инфекция.
В кои случаи са силно заразни?
Разбира се, практически е невъзможно да се разболее човек от онихомикоза, пиейки кафе в компанията на човек с гъбична инфекция на ноктите на краката. Но ако са поразени ноктите на този, с когото живеете под един покрив, следва да бъдете нащрек и да спазвате правилата за хигиена. Чорапите, обувките, кърпите трябва да бъдат изключително лични. Впрочем, на мъжете рисковете от заразяване са по-високи, отколкото на жените: представителите на силния пол боледуват от онихомикоза 1,5-3 пъти по-често в сравнение с дамите.
Важно е не само да се спазват предпазни мерки, но и внимателно да се контролира състоянието на ноктите. Известно е, че при някои форми на микоза проявите могат да бъдат трудно забележими, заболяването остава недиагностирано навреме, което затруднява лечението. Всякакви изменения на цвета, прозрачността на нокътните пластини, тяхната дебелина – това са все сигнали за тревога.
Локалните средства за лечение действат
Има мнение, че при онихомикоза помага само системното лечение, т. е. противогъбични лекарства за вътрешен прием. Но в действителност в началните стадии на заболяването, когато зоната на поражение е ограничена само на част от нокътната пластина (по правило, не повече от 1/3), ефективни са и местните средства, в частност, антимикотиците под формата на специален лак или разтвор. За да се увеличи тяхната проникваща способност, се използват препарати, които омекотяват пластината, правят я по-пореста – така наречените кератолитици, а самата засегната част на нокътя се изпилва или се отстранява напълно. Местното лечение се провежда дотогава, докато не израсне здрав нокът.
Ако терапията започне в по-късни етапи на заболяването, когато инфекцията е обхванала по-голяма част от нокътната пластина, тогава следва да се използват системни средства, които се натрупват и съхраняват в нокътя дори след края на лечебния курс.
Иван ЙОРДАНОВ
