Няма да я преразказвам, известна е приказката за новите дрехи на царя. Само ще прибавя, че за мъжорляци щяло да е твърде много хубаво, ако и царицата ходела без одежди по улиците, ама де пуст късмет. Важното е друго: въпросното събитие се разигра тоже в милото ни отечество, чу се туканцък вик, равнозначещ с царят е гол. Ала прозвуча не в тоя си вид, а дословно и добуквено край на марксизма-ленинизма, долу социaлизма. Нали двоен дикиш по-яко държи, питателна добавка (по български бонус) възгласи ша прайм дивейш капитализъм. В отличие спроти приказката двата ключови изказа произнесе ги не хлапетийка някаква, а ЦеКаТо на БеКаПе-то, че и Политбюрото. Разбираемо: партията беше люто против индивидуализма, ау, ка щяло, историята движат я масите (да бе), което не й пречеше величествено да величае индивидите Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Благоев, Димитров, Живков. Бе туй краесловие звучи -коф, мигар от кофти?
Съществено е друго: оповестена бе главна, а не главаначеста, смяна в прословутата главна линия: вместо пълен напред към комунизма, те го те пълен назад към капитализма. Сиреч линията от възторжено-победоносна, преднишка, стана алчно-потребителска, заднишка. На свой ред то значеше царят е гол = социализмът спихна, край му, предаде Марксу бояк дух. И както в приказката всички окончателно видели, дека Величеството е голо, тъй и населението (вече именувано популация) провидя кой обществен строй какво и колко чини. Разликата е, че не друг (малякът), а самси самата партия плен/умно врякна, че она е гола. И побърза да си прикрие срамотите чрез БСП, нахули дрехалаци идейно-стопански произведени, брей, в Ю Ес Ей, ехей.
*Основоположник на нудизма
