От антинутриентите трябва да се страхуват само вегетарианците

Да, природни антинутриенти се съдържат главно в растителната храна, и често те защитават растенията от паразити. Но ние трябва да се страхуваме съвсем не от бобовите растения, ядките и въобще растителната храна. Та нали най-силните антинутриенти имат друг произход.

Според съвременните изследвания, всеки от нас употребява максимално количество антинутриенти от рафинираната захар, кофеина и алкохола, а съвсем не от обичайните продукти. Тютюнопушенето също представлява невероятно мощен антинутриент.

Антинутриенти има и в кафето, зеления чай, листата на салатата. Така например оксалатите, които се съдържат не само в соята, но и в суровия спанак, зелето кале и в броколито, блокират усвояването на калция. Танините в чая, виното и шоколада, а така също някои плодове, могат да направят неактивни някои ензими, отговарящи за усвояването на протеините.

Антитиаминови съединения, които разрушават един от най-важните витамини в нашето тяло, В1 (неговият недостиг води до анорексия и дори болестта бери-бери), се съдържат в рибата, морските продукти, стридите, а така също в цвеклото, боровинките и касиса.

Т.е. антинутриенти употребяват както вегетарианците, така и всеядните хора.

Спасението от антинутриентите е в изключването от менюто на бобовите растения и ядките

Почти невъзможно е да се изключат всички антинутриенти от менюто. Те се толкова много видове и се съдържат в такова количество продукти, че пълното им изключване от диетата означава да се нанесе голяма вреда на организма.

Така например, в соята, лещата, боба, граха и т.н. се съдържат както фитинова киселина, за която всички са чували, така и сапонини, танини, оксалати, инхибитори на трипсина и цианид.

В зърнените продукти има оксалати и фитинова киселина, а в елдата и пшеницата има също и лектини, сапонини и вещества, които нарушават изработката на хормони на щитовидната жлеза. В ядките и семената има също подобен набор от три вида антинутриенти.

Морковите, картофите, доматите, пипера и патладжаните също са богати на танини, оксалати, фитинова киселина, сапонини и дори цианиди.

Впрочем, това далеч не е пълният списък на антинутриентите. Например газираните напитки, такива като кока-кола и други съдържат огромни дози фосфор, който задържа усвояването на калция. А бързата храна с високо съдържание на захар, добавки и хидрогенизирани мазнини, нанася огромна вреда на организма, нарушавайки работата на сърдечно-съдовата и нервната системи, а така също дейността на мозъка.

Т.е. към коригирането на менюто трябва да се подхожда разумно, изключвайки преработените продукти, продуктите с добавки и „нездравословната” храна, а не ядките, бобовите продукти и семената.

Антинутриентите са вредни и опасни

Докато при някои хора действително се наблюдава повишена чувствителност към антинутриентите, съществува гледна точка, че тези „антивещества” са жизненонеобходими за здравето.

Някои съвременни специалисти смятат, че при пълно изключване на антинутриентите от храната, нашата имунна система не укрепва, а, напротив, става слаба.

Т.е. дори за тези, при които има симптоми на проблеми с усвояването на храната, изключването на бобовите растения, „ядките, семената, зърнените продукти и плодовете е равносилно само на изместване на проблема по-далеч от неговото решение.

Според съвременните изследвания в умерени количества антинутриентите, такива като фитиновата киселина, лектините, фенолните съединения, сапонините и инхибиторите на ензимите са полезни за нашия имунитет и здравето.

Учените установили, че в умерени количества тези антинутриенти понижават глюкозата в кръвта и нивото на холестерол. А за сапонините съвременните изследвания показват, че тези вещества поддържат ефективната работа на черния дроб и предотвратяват развитие на остеопороза и аглутинация (слепване) на тромбоцитите.

А фитиновата киселина в продуктите, от която всички се страхуват заради това, че тя затормозява усвояването на калция, желязото, цинка и фосфора от храната, също може да бъде полезна за други цели в организма. Например, тя може да понижава нивото на холестерол, да намалява риска от възникване на проблеми с бъбреците, а така също може да помогне на тялото при производството на маслена киселина, която отговаря за здравето на стомашно-чревния тракт.

Освен това според изследванията, фенолните съединения в растенията, а така също сапонините, лигнаните и фитоестрогените, понижават риска от ракови заболявания. А танините притежават мощно антивирусно, антибактериално и антипаразитно действие.

Съществува мнение, че в процеса на еволюция нашият стомашно-чревен тракт е придобил имунитет и устойчивост защото в храната са присъствали антинутриенти, които са го стимулирали.

Именно поради това не е уместно да се следват сляпо модните тенденции за изключване от менюто на всички продукти с антинутриенти. Вместо това е нужно просто да се подходи внимателно към съставяне на менюто, да се следват принципите за съчетаване на продуктите, да се използват само добра мазнина и правилни подправки, които неутрализират негативните ефекти, задължително максимално термично да се обработва храната, и да се следи за това, какво, как и кога яде човек.

Стефан ПЕЙЧЕВ