В наши дни ние твърде много знаем за човешкия организъм – за процесите, които обуславят неговата жизнена дейност, за тези близо 2000 реакции, които без прекъсване протичат във всяка жива клетка, за жизненонеобходимите вещества, нужни за тези реакции, както и за нормалното функциониране на всички тези над 37 милиарда клетки в човешкото тяло. Но, колкото и да е странно, въпреки тези познания, в своя ежедневен живот ние все повече и повече се отдалечаваме от природата, от благодатните й обятия, от нейните безценни дарове и се предаваме в доброволен плен на сурогати, на ужасяваща палитра от чужди на човешкия метаболизъм вещества, което логично доведе до т.нар. болести на века – рак, диабет, сърдечно-съдови, нервнодегенеративни, метаболитен синдром...
Фруктозата се съдържа във всички плодове и зеленчуци, част от които, почти ежедневно, под една или друга форма, присъстват на трапезата ни. Във фурмите нейното съдържание е 32,0 г/100 г, гроздето – 7,20 г/100 г, райските ябълки – 5,60 г/100 г, ябълките – 5,50 г/100 г, крушите – 5,20 г/100 г, черешите – 4,50 г/100 г, динята – 4,30 г/100 г, касиса – 4,20 г/100 г, малините – 3,90 г/100 г, ягодите - 2,40 г/100 г, червените чушки – 2,40 г/100 г, зелето – 1,60 г/100 г, доматите – 1,40 г/100 г, морковите – 1,00 г/100 г, патладжаните – 0,80 г/100 г, картофите – 0,10 г/100 г и т.н. Значително количество фруктоза човешкият организъм получава в резултат на хидролизата на захарозата, която се разпада на равни количества глюкоза и фруктоза. Заблуда е, че фруктозата, която се предлага в магазинната мрежа, е натурален продукт. Тя се произвежда чрез хидролиза на инулина – природен полимер на фруктозата, богати източници на който са корените на цикорията и земната ябълка (гулията).
Едни от най-важните нутриенти, нужни на човешкия организъм, са въглехидратите. „Семейството” на въглехидратите е огромно, но за човешкия организъм от значение са малка част от тях. В ежедневния хранителен прием участват главно скорбялата, захарозата, лактозата, фруктозата и медът. Над 56% от нужната му енергия човешкият организъм получава от утилизирането на въглехидратите.
През последните години светлината на прожекторите се насочи към един от въглехидратите – фруктозата -
„сестрата”-близнак на глюкозата
Фруктозата е монозахарид, който има еднакъв елементен състав с глюкозата, но различен строеж, т.е. тя е неин структурен изомер. Нейната сладост превъзхожда 1,7 пъти тази на захарозата, а гликемичният й индекс е едва 20. За усвояването на глюкозата е необходим хормонът инсулин, но в случая на фруктозата той не е нужен. За разлика от захарозата, фруктозата не води до образуването на кариеси. Тези и някои други достойнства на фруктозата дадоха основание дълго време тя да се препоръчва като безвреден въглехидрат, в т.ч. и за диабетици.
Със задълбочаването на познанията за процесите, протичащи в живата клетка и, в частност – за превръщанията, които претърпяват въглехидратите, стана безпощадно ясно, че в случая с фруктозата е допусната сериозна грешка. Независимо от еднаквия им химичен състав, двете вещества – глюкозата и фруктозата, имат съвсем различен метаболитен път в човешкия организъм. Глюкозата се усвоява от всички клетки на човешкия организъм и тя е основен източник на енергия за тяхното съществуване. Съгласно неотдавнашни изследвания, осъществени с използване на „белязан” въглерод (13С), в човешкия организъм фруктозата почти изцяло се метаболизира в черния дроб и, отчасти – в червата. Около 50% от нея се изомеризират до глюкоза, за чието усвояване е нужен инсулин, 25% се превръщат в лактат, който се използва главно като енергиен източник за сърдечния мускул и бъбреците, около 15% се съхраняват в черния дроб под формата на запасния полизахарид гликоген, 10% участват в липогенезата – образуването на триглицериди, които повишават количеството на мастната тъкан в организма. Това са ориентировъчни цифри, които могат да варират значително в зависимост от количеството на фруктозата, постъпила в организма.
При преработването на фруктозата и пурините в черния дроб се образува пикочна киселина,
която оказва широка палитра от вредни въздействия. Има сериозни доказателства, че тя взема участие в развитието на страховития метаболитен синдром и блокира синтезата на азотния оксид в стените на кръвоносните съдове. С нарушаването на биосинтезата на азотния оксид са свързани заболявания като артериална хипертония, „Алцхаймер“ и „Паркинсон“, стенокардия, инфаркт, бронхиална астма, епилепсия, захарен диабет, еректилна дисфункция, невротична депресия и пр.
За разлика от глюкозата, при фруктозата липсва механизъм, който да алармира за пресищане на организма с енергия, т.е. да се прекрати приема на храна. В случая на глюкозата тази роля изпълнява пептидният хормон лептин, секретиран от мастните тъкани. Ниските нива на този хормон подават сигнал в мозъка, че „батериите” са на критичен минимум и следва да се заредят. Високите нива блокират синтезата на невропептида Y, предизвикващ чувството на глад. Отсъствието на подобен регулаторен механизъм при фруктозата води до нейното безконтролно консумиране с всички негативни последствия от това.
Изхождайки от натрупаните доказателства за множеството негативни въздействия на фруктозата върху човешкия организъм,
Световната здравна организация я изключи от списъка на безвредните захарозаменители
През 50-те години на миналия век в САЩ беше създадена технология за получаване на глюкоза чрез хидролиза на царевичното нишесте. Десет години по късно, на базата на едно откритие – ензимно изомеризиране на глюкозата до фруктоза, е разработена технология за получаване на т.нар. глюкозо-фруктозен сироп (ГФС), в който съдържанието на фруктоза варира в границите от 42% до 90%. Този продукт се получава чрез преработка на генно-модифицирана царевица, добивите от която са много високи, т.е. неговата цена е твърде ниска. Много по-ниска от тази на захарозата, получавана от скъпата захарна тръстика. Определено предимство на ГФС е и неговата висока подслаждаща способност – около 75% по-висока от тази на захарозата. В резултат хранителната промишленост прегърна с особен ентусиазъм това ново творение на химическата индустрия, влагайки го в невероятен брой продукти – безалкохолни напитки, майонеза, кетчуп, разнообразни сосове, бисквити, огромен брой сладкиши и бонбони, сладолед, колбаси, дори в хляба...Най-употребяван е ГФС, съдържащ 42% глюкоза, 55% фруктоза и 3% малтоза (дизахарид, съставен от две молекули глюкоза) и малтодекстрини (глюкозни полимери). Без дори да съзнаваме, консумирайки изброените, а и много други продукти, съдържащи ГФС, ние ежедневно поглъщаме значителни количества фруктоза. А гликемическият индекс на ГФС е 115!
В края на миналия век средната годишна консумация от човек на ГФС е съставлявала 30 кг. В наши дни тя се е увеличила повече от 2,5 пъти! Съществуват изследвания, които показват, че
завишената консумация на фруктоза води до симптоми,
аналогични на добре познатия на мнозина махмурлук, както и до развитието на т.нар. лептинова резистентност. Това е особено състояние, при което мастната тъкан изпраща спешни и тревожни депеши до главния мозък: „Достатъчно! Стига храна! Препълнени сме!” Но мозъкът не чува тези сигнали и остава глух за тях. В резултат на доминиращото чувство на глад, консумирането на напълно излишни количества храна продължава...Резултатът – наднормена телесна маса, затлъстяване, метаболитен синдром. Съществува информация, че ГФС способства за засилване на оксидативния стрес, водещ до стареене на клетките и целия организъм.
Редица диетолози считат, че консумирането до 30 г фруктоза дневно не застрашава сериозно човешкия организъм. Бедата е, че на етикетите липсва информация за количеството на вложената фруктоза, както и на вида и количеството на ГФС в съответния продукт. Подобно на маргарина и хидрогенираните мазнини, за които има категорични доказателства за тяхното вредно действие, и ГФС трайно и безцеремонно се настани на трапезата ни с всички негативни последствия за здравето ни. Т.е. науката си е наука, а бизнесът – бизнес. Всеизвестно е, че неотменимо кредо на бизнеса е максимална печалба при минимални разходи. В очерталата се дилема здравето на консуматора определено е губещата страна.
Бел. ред. За да избегнете всички негативни последствия от консумирането на фруктоза, ви предлагаме да я замените със стевия. Тя не само подслажда храните, но има е редица полезни въздействия върху организма. Четете повече на стр. 23.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
