• Здравейте! Наскоро във вестник „Лечител“ публикувахме информация, че учени от института по микробиология към БАН в сътрудничество с доц. Волфганг Люпке разработват иновативно лечение срещу Covid-19. Може ли да хвърлите още светлина върху проекта?
- По повод на представения материал бих искал да поясня, че такава идея съществува и то не само като идея. Ние проучихме миналия опит в страната и най-новите постижения в световната литература. На тази база сме представили научно-изследователски проект във Фонда за научни изследвания при МОН към конкурс: „Финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020” на тема “Експериментална коронавирусна инфекция в животински модели за оценка на патогенезата и имунния отговор с перспективи за превенция и терапия с пасивни антитела на SARS-CoV-2 инфекция при хора”. Този проект е в етап на оценяване и от това зависи дали ние ще продължим да работим в тази посока, защото нямаме друг източник на финансиране.
• В какво се състои самото лечение?
- Лечението с вливания на кръвна плазма, съдържаща антитела при средно тежки и тежки случаи на КОВИД-19, е вече факт и благодарение на това бяха спасени стотици човешки животи. Проблемът обаче е в получаването на имунните серуми от преболедували пациенти, защото този процес е свързан с редица етични, технологични, логистични и др. аспекти, и по тази тази причина се търсят животински модели, серуми, които впоследствие следва да бъдат хуманизирани и използвани при хора. Освен за лечение, имунни серуми биха могли да се използват и за превенция на Covid-19, ако се предлагат в подходящи форми и се прилагат по съответни схеми и режими.
• Защо сте избрали точно антитела от коластра? От къде дойде идеята?
- Идеята за получаването и използването на антитела от коластра дойде от доц. Волфганг Люпке. Тя е много логична и научно обоснована. Експерименталният подход и хипотеза предвиждат антителата да бъдат добити от коластрата на имунизирани бременни кози, което ще се постигне след ваксинация срещу SARS-Cov-2. Произведените в организма на животните антитела, преминават от кръвта във вимето и се излъчват в млякото, като най-силна е концентрацията им в коластрата. Този биологичен процес следва да бъде съпроводен от технологичен, при който да се изолират и пречистят антителата, както и да се включат в подходяща лекарствена форма. Ето защо смятам, че тази идея формулира един общ експериментален подход, в който обаче следва да се изпълнят редица изследователски задачи, преди да се изготви цялостен технологичен процес.
• Какви са пречките пред проекта? Какво сте предприели до момента? Може ли да стартира производство на медикамента (на антитела срещу Covid-19 от коластра) в България?
- Проектът вероятно ще се сблъска с редица трудности, които ще се появят в хода на неговото изпълнение, независимо от натрупания голям опит при работа с животински модели и добра материална база със съвременно оборудване. Към момента имаме и формиран колектив с ясно поставени задачи и научно-практически подходи за тяхното изпълнение. Аз съм оптимист, че едно подобно производство може да стартира в България след като приключи цялостната научна и научно-развойна дейност, а също и след преминаването на съответните административни процедури.
• Може ли това лечение с „български корени“ да бъде решаващ фактор за края на пандемията?
- Вече година и половина учените не спират своята изследователска дейност по изучаване на различни аспекти на тази коварна болест, протичаща като пандемия. Има създадени множество ваксини, които безспорно ще намалят честотата на заболеваемостта, ще намалят и тежестта на нововъзникналите случаи и ще изиграят решаваща роля за контрола на тази инфекция. Обществеността обаче има очаквания и по отношение създаването на специфични антивирусни медикаменти, които да въздействат директно върху вируса, да го убиват или инактивират, за да се подпомогне и лечението на пациентите. Не на последно място следва да се работи и по блокиране на вируса и неговата активност на „входната врата“ на инфекцията, а именно лигавиците на носната кухина и назофаринкса, което може да се постигне чрез локално прилагане на антитела под формата на спрейове, таблетки за смучене и др. Само с общата и осъзната отговорност по спазване на противоепидемичните мерки (без да подценяваме етиологичния фактор!), от една страна, и натрупването на все повечето знания и подходи за превенция и терапия на тази инфекция, ще можем да „стъпим“ на верния път, който да ни изведе до края на тази пандемия.
Мартина ЗИНОВИЕВА
Професор д-р Христо НАЙДЕНСКИ, двмн, е завършил Ветеринарномедицинския факултет при Тракийски университет в Стара Загора. Редовната си докторантура и цялостната си научно-изследователска дейност провежда в Института по микробиология „Стефан Ангелов” при БАН. Специализирал е в Института Пастьор (Париж) и други институти в Европа. Той е ръководител на департамента по Инфекциозна микробиология, а в периода 2012-2019 г. включително е бил директор на института. 
