Световната здравна организация (СЗО) алармира, че в Европа всяко трето дете е с наднормено тегло или затлъстяване и нивата стават тревожно високи, а пандемията от КОВИД-19 и обездвижването влошават положението още повече.
Установява се, че в редица европейски страни едно от всеки три деца на възраст от 6 до 9 години има наднормено тегло или затлъстяване. Докладът предоставя данни от 36 държави от европейския регион на СЗО за разпространението на наднорменото тегло и причините за него при деца в начална училищна възраст през учебните 2015–2016 и 2016–2017 г. В него са включени около 250 000 деца и изводите бяха оповестени в първата половина на май. В някои от тези страни ще бъдат събрани данни и за текущата 2021 година, за да се оцени въздействието на ковид пандемията върху детското затлъстяване, допълват информационните агенции. Няма данни за децата под 5 години и от СЗО посочват, че има спешна нужда от общи инициативи за наблюдение в тази възрастова група.
В доклада се казва, че пандемията от КОВИД-19 вероятно влошава проблема с детското затлъстяване, защото затварянето на училищата и ограничителните мерки са нарушили режима на хранене и спортуване. Същевременно неравенствата между деца от семейства с високи и ниски доходи се очаква да се задълбочат. От СЗО подчертават, че стратегиите за превенция на детското затлъстяване трябва да се превърнат в приоритет по време на пандемията.
В Европа наднормено тегло и затлъстяване имат 29 на сто от момчетата и 27 на сто от момичетата на възраст от 6 до 9 години, като от затлъстяване страдат 13 процента от момчетата и 9 процента от момичетата. Сред най-засегнатите страни са Гърция, Италия, Португалия и Испания, всички с най-висок дял на детско затлъстяване, както и Словения. Наднорменото тегло и затлъстяването в тези средиземноморски страни се стабилизират или намаляват заради мерки, свързани с подобряване на храненето и физическата активност.
През последните години там са въведени някои от препоръчаните от СЗО мерки за ограничаване на затлъстяването, като данъци върху подсладените напитки, ограничения в маркетинга на храни и повече часове по физическо възпитание.
Най-малък е делът на децата с наднормено тегло в страни от Централна Азия като Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан, където 5-12 на сто от момчетата и момичетата са с наднормено тегло и по-малко от 5 процента са със затлъстяване.
Хранителните навици и движението са решаващи за физическото състояние на подрастващите и ето какво става ясно от проучването: Ежедневно закусват около 80 на сто от децата, 45 на сто консумират поне един плод и 25на сто – поне един зеленчук дневно, но данните на национално ниво варират значително.
Средно всяко трето дете консумира често (повече от три пъти седмично) опаковани сладки храни и по-рядко опаковани солени храни. Делът на децата, които ядат тези нездравословни храни повече от 3 дни в седмицата, също варира значително в различните страни – от 5 до 62 на сто за сладките храни и от 1 до 35 на сто за солените.
Положителна констатация е, че всяко второ дете ходи на училище пеша или с колело. Повечето деца прекарват поне един час на ден, играейки навън, но делът им варира от 62 до 98 на сто в различните страни. Децата с по-високообразовани родители по-често се занимават със спорт или танци, докато тези от по-бедни семейства по-често ходят пеша или карат колело до училище.
„Наднорменото тегло и затлъстяването са пряко свързани с животозастрашаващи неинфекциозни болести като сърдечносъдови заболявания, диабет и рак. За по-добро бъдеще на идните поколения трябват мерки, основани на науката и данните, които да помогнат за намаляване на детското затлъстяване, като същевременно насърчават по-здравословното хранене и физическата активност“, посочва д-р Ханс Клуге, регионален директор на СЗО за Европа.
Затлъстяването е едно от най-сериозните предизвикателства за здравето през XXI век и се очаква 25 на сто от децата в световен мащаб да страдат от това състояние до 2050 г.
И У НАС ДЕЦАТА СА В РИСК
Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания в национално допитване също установява, че 30 на сто от децата между 5 и 19-годишна възраст са с наднормено тегло, от които 10 процента – със затлъстяване.
Доц. д-р Теодора Дърленска, председател на сдружението, посочва като основни рискови фактори за затлъстяване при децата нездравословното хранене, недостатъчният сън, обездвижването и генетичната предразположеност. Лошите хранителни навици стават все повече, сред които са повишеният прием на сол, захарни изделия, наситени мастни киселини, алкохол. Ключът за здравето на децата е в родителите и семейната среда е тази, в която се създават правилните хранителни навици. Това включва пет броя плодове и зеленчуци дневно в детска възраст, консумация на зърнени храни всеки ден, варива, мляко и млечни продукти, белтъчини от животински произход. Децата трябва да имат възможност за достатъчно физическа активност, което означава поне 3 часа дневно до 5-годишна възраст, както и условия за спорт и движение както в училищата, така и през почивните дни, сподели тя по време на пресконференция в БТА по-рано тази година.
От огромна важност са първите 1000 дни от живота на детето: от момента на зачатието до навършването на втората година, подчертава почетният председател на сдружението по проучване на затлъстяването проф. д-р Светослав Ханджиев. Качването на повече от 14 кг през бременността е рисков фактор за наднормено тегло при детето и развитието на някои заболявания, а истинската профилактика на затлъстяването е във възрастта преди пубертета.
У нас е сериозен и проблемът с многото часове, които децата прекарват всеки ден пред екраните на телевизора или електронните устройства. Страната ни е на първо място в ЕС по обездвижване при децата от 6 до 9 години – те прекарват 26 часа седмично пред екрана или повече от три часа и половина на ден.
Хората със затлъстяване са в риск да се разболеят от други хронични заболявания като диабет тип 2, омазняване на черния дроб, сърдечно-съдови заболявания, както и някои видове рак. Затлъстяването повишава и риска от по-тежко протичане на КОВИД-19, но въпреки това се запазва пренебрежителното отношение към това заболяване, както и към проблема с обездвижването и лошата култура на хранене.
Любка БОЙКОВА
