Тревожността на детето, по принцип, е следствие от играта на гените. Ние всички имаме в главата си „детектор”, който трябва да сработи, когато мозъкът види опасност в ситуацията и задейства реакцията „бий се или бягай”. При тревожните деца този детектор е настроен на много по-чувствително ниво, а реакцията е по-силно изразена.

Между впрочем, изследвания на учени от Университета в Илинойс показали, че разлики в реакциите на стреса могат да бъдат открити при децата на възраст над 6 седмици, което доказва, че природата е не по-малко важна, отколкото възпитанието, когато става дума за тревожността.

Има и семейна връзка: децата с тревожни родители седем пъти по-често страдат от тревожно разстройство. Връзката има както биологичен, така и поведенчески характер: има наследяван риск, но когато родителите проявяват хиперопека или прехвърлят своите собствени страхове, те увеличават риска от тревожност на детето.

Сложни ситуации, например смърт на роднина, преместване в ново жилище или дори стрес, породен от кофликтите у дома, също могат да превърнат обикновената тревога в пълномащабно разстройство.

Даже най-безгрижните деца са склонни да се безпокоят повече, когато навършат 7-8 години, тъй като те по-добре разбират околния свят и осъзнават, че много неща се намират извън техния контрол. На тази възраст настъпва преход от страха от чудовището под леглото към реалните страхове, било то стихийно бедствие или заразяване на роднините с коронавирус.

Разликата между нормалното безпокойствие и тревожното разстройство се състои в сериозността.

Малкото дете може да не осъзнава, че неговите опасения са нереални или преувеличени, и може да ги изразява само чрез поведението си. Например, ако детето се безпокои за това, че нещо може да се случи с родителите му, в него могат да настъпят проблеми с раздялата или заспиването. Ако то не може да престане да се тревожи, че ще се разболее, може постоянно да търси внимание или да превърне миенето на ръцете в истинска мания.

Симптоми на тревожност при децата включват главоболие или болки в корема без медицински произход, проблеми със съня, стомашни киселини, разстройства на храносмилането. Детето може също да задава въпроси, предизвикани от страх, които с времето стават все по-натрачиви. Например, виждайки репортаж за пожар, детето може да попита: „Може ли да се случи и с нас?”, и това е съвършено нормално. Но продължителното (понякога месеци наред) зацикляне на този пожар е ненормално.

Тревожността в децата може да се проявява във вид на няколко различни разстройства и много деца страдат от съчетанието на някои от следните състояния.

Генерализирано тревожно разстройство

Генерализираното тревожно разстройство е прекомерно безпокойство за ежедневни неща, а така също склонност към въобразяване на най-лошия сценарий за развитие на събитията. Безпокойството често се съсредоточава на успеваемостта в училище или спорта. Ще изкарам ли изпита? Какво да правя, ако получавам само слаби оценки? Ще мога ли да постъпя в университет? Всичко това може да подбужда към прекалено старание в обучението, когато детето усвоява нови знания до припадък, или може да се стигне до пълна апатия, тъй като заради тревогата ресурсите не стигат за нищо.

Децата с генерализирано тревожно разстройство се безпокоят за своята способност винаги да оправдават очакванията. Те често търсят утешение, опитвайки се да развеят своите страхове с въпроси. Те могат също така да станат твърде раздразнителни. Стресът е способен да доведе до физически симптоми, включително умора, болка в корема и главоболие.

Социално тревожно разстройство

Детето със социална тревожност се страхува от срещи и разговори с хората. Повечето деца понякога се срамуват, но когато детето се тревожи твърде много за това, че ще направи нещо не както трябва или за него ще говорят лошо, в него може да се е развило социално тревожно разстройство. Социалната тревога може да накара детето да избягва училището или други социални ситуации, да плаче или да устройва истерични пристъпи, когато го карат до отива някъде.

Селективен мутизъм

Детето с избирателен мутизъм разговаря лесно със семейството и приятелите, но толкова силно се тревожи пред други хора, че въобще не може да говори. Връстниците, учителите и авторитетите понякога интерпретират това мълчание като умишлено, но в действителност детето е парализирано от тревога.

Селективният мутизъм може да причини на детето сериозни страдания, тъй като то не може да общува, дори ако нещо го боли или му се ходи до тоалетната. Това може също да попречи на неговото обучение и участието му в редица мероприятия. Някои деца изглеждат като вцепенени, като „елени в светлината на автомобилни фарове”, когато ги питат нещо. Други използват жестове, мимика и кимане с глава, за да общуват, без да разговарят. Дори у дома децата с избирателен мутизъм могат да замълчат, когато присъства друг човек, освен членовете на семейството.

Сепарационна тревога

Ако раздялата с родителите или опекуните предизвиква силни страдания, в детето може да има тревожно разстройство, предизвикано от раздялата. Трудностите при отделяне от възрастните е нормално явление в ранно детство. Но те стават разстройство, ако страхът и тревогата пречат на съответстващото на възрастта поведение, например, когато детето плаче, ако родителите му не са в неговото полезрение на 18-месечна възраст или не иска да ходи на училище, когато стане на 7 години.

На детето със сепарационна тревога може да му бъде много трудно да се сбогува с родителите, да остава само у дома или да заспива в тъмна стая, защото се страхува, че ще се случи нещо с него или с неговото семейство, ако всички не са заедно. Такива деца могат да избягват срещи и празници по случай рожден ден; у дома могат постоянно да ходят като „опашка” след възрастните. Страхът от раздяла може също да предизвика болки в корема, главоболие и световъртеж.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Ако детето е преследвано от страхове и се чувства принудено да изпълнява повтарящи се ритуали, за да ги накара да изчезнат, може да има обсесивно-компулсивно разстройство. Децата с такова са измъчвани от страхове и натрапчиви идеи, които се опитват да прогонят с повтарящи се действия (компулсии).

Разпространени натрапчиви идеи са страхът от заразяване, страхът, че на теб или на твоите близки ще бъде причинена вреда, и страхът, че самият ти правиш нещо ужасно. Децата могат натрапчиво да мият ръцете си, да затварят и отварят врати или симетрично да докосват части от своето тяло, за да неутрализират страха и да се почувстват по-комфортно.

Така или иначе, много често безпокойството в децата остава скрито. Много родители смятат, че детето ще надрасне всички проблеми или че е нормално то да нервничи.

Но тревожните разстройства усложняват живота на децата и ограничават техните възможности. Малко вероятно е, че детето ще надрасне тревожното разстройство. Ако това състояние не се лекува, по-късно може да възникне по-висок риск от злоупотреба с психоактивни вещества.

  Владислав ПЕНЕВ