Витамин D е мастноразтворим, също, както и витамини А, Е и К. Ергокалциферолът (D2) постъпва в организма с храната, а холекалциферола (D3) може да се синтезира в организма на бозайниците под въздействието на слънчевата светлина. Ултравиолетовите UV-B лъчи с дължина на вълната 280-315 нм стимулират процеса на превръщане на провитамин D3 в превитамин D3, който после се трансформира във витамин D3 – така в организма се образува повече от 90% от витамин D. Това означава, че през зимата, когато светлият ден е по-кратък, нивото на „слънчевия” витамин в кръвния серум се понижава.
Витамин D участва във формирането на вродения имунитет, усвояването на калций от храната и образуването на костните тъкани, регулацията на фосфора в кръвната плазма и заедно с паратиреоидния хормон поддържа на нормално равнище серумния калций. В повечето случаи за изпълнение на тези отговорни функции витамин D трябва да се свързва със специални рецептори, които могат да се открият в тъканите на сърдечно-съдовата система: в ендотелните клетки, покриващи стените на съдовете отвътре, в клетките на гладките мускулни тъкани, формиращи съдовете, а така също в кардиомиоцитите – мускулни клетки на сърцето.
Изследвания показали, че съществува връзка между ниското ниво на витамин D в кръвния серум и сърдечно-съдовите заболявания, а така също със смъртността от тях. Учените смятат, че витамин D
защитава съдовете от калциноза
(отлагане на калций по техните стени) и понижава артериалното налягане чрез активация на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, която контролира нивото на холестерола в кръвта и възпалителните процеси.
Съществува хипотеза, че в зимния период хранителните добавки с витамин D подобряват състоянието на сърдечно-съдовата система. За проверка на тази теория учените провели изследване, в което участвали 105 възрастни доброволци между 20 и 71 години. Нивото на витамин D в кръвния серум в началото на експеримента в участниците не превишавало 75 наномола на литър. Всички те били разпределени на случаен принцип в две групи: 51 души влезли в групата, получаваща плацебо, и 54 – в групата, която получавала витамин D в дозировка от 20 мг (800 МЕ). Изследването било проведено на територията на Германия в продължение на 12 седмици, от януари до април – точно в периода на дефицит на ултравиолетово излъчване.
В хода на експеримента учените фиксирали следните параметри: артериално налягане, ниво на серумен витамин D, серумни липиди (триглицериди, общ холестерол, липопротеини с ниска и с висока плътност), ренин и алдостерон, а така също протеините-маркери на съдова калциноза. Освен това, учените наблюдавали клетките на имунната система, които са задействани в процесите на поразяване на съдовете, и измервали нивото на CD-антигените (CD-14 и CD-16) – повърхностни мембранни протеини на левкоцитите, по които може да се съди за състоянието на сърдечно-съдовата система.
Както се очаквало, в групата с плацебо по време на експеримента настъпило незначително понижаване на нивото на серумния витамин D. В групата, която получавала витаминна добавка, напротив, същият показател се повишил от 37,8 наномола на литър до 71,5 наномола на литър, което представлява клинично значим резултат. За справка: ако серумният витамин D е по-нисък от 30 наномола на литър, лекарите говорят за негов дефицит, а ако е от 50 до 125 наномола – за оздравителен ефект.
Какво означава всичко това?
Преди всичко, учените демонстрирали, че невисоките дози витамин D не само позволяват да се компенсира неговия сезонен дефицит, но и повишават нивото на серумния D3 почти два пъти, от 37,8 наномола на литър до 71,5 наномола. Авторитетни източници препоръчват поддържане на този показател на ниво от 50 наномола на литър и повече и твърдят, че при неговото падане се повишават рисковете от сърдечно-съдови заболявания и смъртност.
Станислав ТОДОРОВ
