Едва в XVIII век италианците се престрашили и вкусили зелените, недозрели плодове, които се оказали много вкусни. В Италия те получили гальовното название zucchina („цукина” - малка тиква, тиквичка). През XIX век под това име, вече като „емигрантка”, тиквичката се завръща в прародината си – Американския континент. Цукините наподобяват краставиците. Оцветени са в зелено или жълто, понякога на ивици. Особено популярни са в средиземноморските страни, но у нас все още не са много разпространени. Те са важна съставка на класическото френско ястие рататуй, както и на редица рецепти на средиземноморската кухня. Пълнените, както и панираните цветове на тиквичките са любимо ястие във френския прованс. Особено атрактивни са плодовете на патисоните, които са с кръгла форма, с фистони по края. Имат бяла, оранжева или зелена окраска. Благодарение на причудливата си форма, както и на нежния си вкус и фин аромат, те са отлична декорация и красиво допълнение на трапезата. Пълнените патисони (с бекон, ориз, гъби, кашкавал или кайма) са изискано блюдо, с което може да се похвали всяка домакиня. В нашата страна най-широко разпространен и традиционно се отглежда сортът „Изобилна”, чиито плодове са бели със зеленикав оттенък. Консумират се печени, пържени или в състава на различни ястия.  

В продължение на 400 години тиквичките са

обект на продължителна селекция

с цел създаване на ранозреещи, с добри кулинарни качества и високо съдържание на биологично активни вещества сортове. В наши дни са известни тиквички с бяла, зелена, жълта и дори черна окраска и с кръгла, продълговата и крушовидна форма. Съществува дори сорт, чиито плодове достигат над 1,5 м дължина и 6-7 см в диаметър!

В 100 г тиквички се съдържат 4,6 г въглехидрати (моно- и дизахариди), 0,6 г протеини, 0,3 г липиди, 0,1 г органични киселини, флавоноиди (рутин), каротиноиди (бета каротин, лутеин, зеаксантин), фибри, витамини (А, В₁, В₂, В₃, В₄, В₅, В₆, В₇, В₉, С, Е, К), както и редица минерали (натрий, калий, рубидий, магнезий, калций, бор, мед, цинк, желязо, кобалт, никел, ванадий, хром, молибден, манган, силиций, фосфор, селен, флуор, йод).

Важни съставки на тиквичките са флавоноидите и каротиноидите,

които са мощни антиоксиданти с многобройни благотворни въздействия върху човешкия организъм. В частност гликозидът рутин, който е съставен от флавонола кверцетин и един дизахарид – рутиноза, подпомага производството на важния белтък в човешкото тяло – колагена, изграждащ кожата, сухожилията, хрущялите и костите, способства за укрепване на стените на кръвоносните съдове и утилизирането на витамин С от организма. Рутинът е особено полезен при сърдечно-съдови проблеми (високи нива на „лошия” холестерол, атеросклероза, високо кръвно налягане), разширени вени, хемороиди, понижен имунитет, обща слабост, кървене на венците и пр. Той играе важна роля за здравето на очите. Свързвайки се с колагена, който придава здравина и цялост на очната тъкан, рутинът подобрява неговата еластичност и гъвкавост и противодейства на атаката на свободните радикали. Способства за увеличаване притока на кислород към окото и понижение на вътрешноочното налягане.

Благотворно въздействие върху очите имат и каротиноидите. Тиквичките съдържат значителни количества лутеин и зеаксантин, които се натрупват в макулата и ретината на окото, предпазвайки ги от атаката на свободните радикали. В ретината те изпълняват и друга, особено важна функция - поглъщат високоенергийните UV лъчи, които могат да ѝ нанесат непоправими вреди. Според специалистите консумацията на храни, съдържащи значителни количества каротиноиди, предпазва от заболявания като катаракт (перде) и макулна дегенерация. Индексът ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity) на тиквичките, който показва антиоксидантния капацитет (способността да инактивира свободните радикали) на дадена храна, съставлява 180 µmol TE/100 g.

Тиквичките са

добър източник на витамин С

 – 15 мг/100 г (16,7% от дневната потребност), както и на неговата окислената форма – дехидроаскорбинова киселина. При термичната им обработка значителна част от този ценен витамин се разрушава.

Тиквичките съдържат значими количества калий, който играе важна роля за кръвното налягане, както и за функционирането на мускулите, манган и мед, които противодействат на оксидативния стрес на клетките, фосфор, който има ключова роля за здравето на зъбите и костите, съдейства за поддържане на оптимална стойност на рН на кръвта, участва в изграждането на клетъчните мембрани и пр. За отбелязване е високото съдържание на силиций в тиквичките – 30 мг/100 г (100% от дневната потребност). Силицият играе важна роля в метаболизма на главните хранителни вещества – въглехидратите, протеините и липидите, в синтезата на редица аминокиселини, ензими и хормони. Той има ключово участие в синтезата на колагена, способства за гъвкавостта на кръвоносните съдове и осъществява връзката на последните с главния мозък, който управлява тяхното разширяване и свиване съобразно потребностите на организма. Доказана е и ролята на силиция за противодействие срещу атеросклерозата – предшественика на инсулта и инфаркта. Недостигът му в организма има за последствие понижаване или пълно преустановяване на усвояването на около 70% от най-важните химични елементи - калий, калций, цинк, желязо, кобалт, молибден, манган, фосфор, сяра и флуор.

Експериментално е доказано, че тиквичките имат антиканцерогенно действие, като зелените превъзхождат жълтите по това си свойство. Затова пък жълтите тиквички са по-активни за забавянето на растежа на туморните образувания. Значителното съдържание на полифеноли в тиквичките и техните семена, които са  мощни антиоксиданти, способства за понижение на риска от сърдечно-съдови заболявания и артроза. Доказано е и тяхното аналгетично, противовъзпалително, антивирусно, антимикробно и болкоуспокояващо действие.

Тиквичките определено са

силно алкализираща храна

Техният индекс PRAL (Potential Renal Acid Load), указващ алкализиращото и окиселяващото действие на храните, съставлява – 4,6 mEq/100 g. Всички стойности над 0 показват, че съответната храна има окиселяващото действие върху организма, а тези, под 0 - алкализиращо. Окиселяващите храни способстват за развитието на т.нар. ацидоза, едно от най-съществените последствия от което е чувствителното влошаване на снабдяването на клетките с кислород. Това може да отключи редица патологии, които станаха постоянен спътник на съвременния урбанизиран човек – обща слабост, лесна уморяемост, главоболие, мигрена, податливост към всякакви инфекции, хипофункция на щитовидната жлеза, болки в ставите и мускулите, крампи, камъни в бъбреците, жлъчката и черния дроб, атеросклероза, хипертония, диабет тип 2, лошо храносмилане и пр. За съжаление, проучванията сочат, че у около 80% от хората се наблюдава тревожно или критично окиселяване на организма. Едно от най-достъпните средства за противодействие на ацидозата е включването в хранителния режим на алкализиращи храни, една от които безспорно са тиквичките.

Благодарение на високото съдържание на фибри, тиквичките оказват благоприятно въздействие върху стомашно-чревния тракт като стимулират и улесняват чревния транзит. Наред с това те създават чувство на ситост, без да натоварват организма с много калории. Всъщност, тиквичките са нискокалорична храна. Тяхната енергийна стойност (в зависимост от сорта) съставлява от 15,5 до 24 ккал (64,8 – 100,4 kJ)/100 г.

Тиквичките са достъпна, вкусна и много полезна храна, която е податлива на многобройни кулинарни превъплъщения. Тяхното често присъствие на трапезата ни може да донесе единствено ползи.

Доц. д-р Димитър ПОПОВ