Температура, главоболие, обърканост, припадъци, ампутации и даже смърт – менингитът е изключително сериозна инфекция на мозъка, която може да засегне тялото по много начини и трябва да бъде третирана в рамките на 24 часа от появата й. Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че има близо 3 милиона случая годишно. Измежду четирите основни вида менингит според причинителя му, СЗО е особено загрижена за бактериалния менингит, предизвикван от бактериите Streptococcus pneumoniae (пневмококи).
Въпреки масовото ваксиниране, бактериалният менингит продължава да се свързва с висока смъртност и неврологични последици, включващи загуба на слух, огнищни неврологични дефицити и когнитивно нарушение, за които се смята, че възникват при близо половината от оцеляващите пациенти.
Необходимо е лечение с антибиотици, но при нарастващата резистентност към тях расте потребността от нови лечебни стратегии.
Сега, при ново изследване при плъхове, учени от Копенхагенския университет в Дания и Лундския университет в Швеция успяха да използват собствените имунни клетки на тялото, за да унищожат бактериалната менингитна инфекция.
„При плъхове с менингит наблюдавахме, че неутрофилите, вид имунни клетки, образуват мрежовидна структура в мозъчните обвивки – менингите. Но тази конкретна мрежеста структура причинява и оток на мозъка, и пречи на елиминирането на отпадните продукти. Ние открихме, че ако разтворим структурата, не имунните клетки, тези клетки пак убиват менингитните бактерии, но без да предизвикват мозъчен оток“, казва Киара Паван, първи автор на изследването.
Имунните клетки блокират движението на мозъчната течност
Изследователите демонстрират, че имунните клетки, навлизащи в мозъчната обвивка, създават мрежа, която улавя бактериите, но и блокира движението на гръбначно-мозъчната течност. Тази течност прониква в мозъчната тъкан покрай кръвоносните съдове и е отговорна за прочистването на отпадните продукти, произвеждани от активните мозъчни клетки.
Тази флуидна транспортна система беше наречена глимфатична система от изследователката Майкен Недергаард и беше доказано, че е критична за избягване натрупването на протеинови плаки, каквито се наблюдават при пациентите с Алцхаймер. Глимфатичният транспорт на гръбначно-мозъчната течност е важен и за предотвратяване отока на мозъка при остри патологии като инсулт.
Мозъчният оток, или едем, е животозастрашаващо състояние, защото мозъкът се помещава вътре в черепа. Подуването му притиска кръвоносните съдове, водейки до загуба на мозъчна тъкан, която е фатална, щом престанат да работят мозъчните сектори, които контролират дишането.
Това, че отокът на мозъка при менингита се причинява от блокиране на глимфатичната система, сега беше демонстрирано за първи път при сътрудничество между екипите на Майкен Недергаард от Копенхагенския университет и Ибен Лундгаард от Лундския университет.
„Когато имунните клетки навлязат в мозъка, те изяждат бактериите, но в процеса на това произвеждат и възпалителни компоненти, включително мрежи, които причиняват оток“, казва водещият автор Майкен Недергаард.
„Най-важният аспект на нашето изследване е, че то предполага, че менингитът може да бъде лекуван чрез прилагането на ензим, който разгражда неутрофилните мрежи. Ензимното отстраняване на мрежите елиминираше често смъртоносното натрупване на течност в мозъка при плъхове с бактериален менингит. Това ново лечение може да се комбинира и с антибиотици, ако е необходимо“, казва тя.
Надежда за международно клинично изпитване
Изследователите предполагат, че ако мрежите бъдат разтворени, оставяйки само имунните клетки без техните мрежи в менингите, това би позволило на гръбначно-мозъчната течност да преминава през мозъка свободно.
Мрежестите структури се състоят предимно от ДНК, така че авторите приложили ензим за разрязване на ДНК, т.нар. DNase. Те го дали на плъховете, инфектирани с пневмококови бактерии, които причиняват бактериален менингит.
„Ние приложихме DNase при плъхове, инфектирани с бактериите, и успяхме да покажем, че мрежите се разтварят. Лечението намаляваше мозъчния оток и помагаше за отстраняването на отпадните продукти от метаболизма от инфектирания мозък. За разлика от него, лечението с антибиотици не оказваше ефект върху отока или прочистването на отпадъците“, казва Майкен Недергаард.
На базата на тези резултати, сега авторите се надяват да организират международно клинично изпитване на употребата на DNase за лечение на пациенти с бактериален менингит.
Елица ТАНЧЕВА
