в-к Лечител
в-к Лечител
 

КУХНЕНСКИТЕ СЪДОВЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОПАСНИ

Брой: 31, 5 август 2021 - ДЕХИДРАТАЦИЯТА
Редица изследвания относно влиянието на материалите, използвани за производството на домакинските съдове, осъществени през последното десетилетие, се оказаха твърде обезпокоителни. Един от материалите, към който има сериозни възражения относно неговата безвредност, е алуминият. От него са изработени около половината от използваните по света домакински съдове. Алуминият има редица предимства – лесна обработка, лекота, висока топлопроводност и...ниска цена. Независимо от твърде ниската резорбция на алуминия в стомашно-чревния тракт (едва 0,2-1,5%), смята се, че предвид способността му да се акумулира в организма, той представлява сериозна потенциална опасност за човешкото здраве. Многобройни изследвания свидетелстват, че той способства за гибелта на мозъчните клетки, нарушения на когнитивните функции на мозъка и метаболизма на калция и фосфора, артрит, анемия, смущения в отделянето на стомашни и слюнни ензими, рахит, остеопороза и т.н. Например, у страдащите от артрит съдържанието на алуминий в кръвта е пет пъти по-високо от нормалното. Установено беше, че неговото количество в организма на болните от Алцхаймер също е много високо, което даде повод за изказване на хипотезата, че той е един от причинителите на това коварно нервнодегенеративно заболяване. Съществува мнение обаче, че високото съдържание на алуминий не е причина, а следствие от заболяването.

Количеството метал, попадащо в храната от алуминиевите кухненски съдове, зависи от редица фактори – естеството на обработваните продукти, температурата, продължителността на обработката и пр. Например, ако готвенето продължава 15 минути, съдържанието на алуминий в храната се увеличава около 400 пъти, но ако средата е кисела (кисело зеле, домати, оцет) то увеличението е цели 1000 пъти! Аналогична е картината при добре познатото алуминиево фолио, което масово се използва за печене и задушаване на риба, месо, зеленчуци и гъби, особено ако към тях се добавят резенчета лимон. Съществува информация, че алуминият способства за превръщането на съдържащите се в зеленчуците нитрати в нитрити, които инактивират каротеноидите, както и витамините А, В1 и В2. Особено нежелателно е продължителното съхранение в алуминиеви съдове на вече приготвената храна. Смята се, че значително по-безопасни от масово използваните алуминиеви съдове са анодно оксидираните такива, които напоследък се появиха. Още по-добър защитен ефект се постига чрез покритие на алуминиевите съдове със слой от неръждаема стомана. Предвид сериозните възражение срещу алуминиевите кухненски съдове, в повечето страни на ЕС такива не се продават.

За съжаление,

алуминиевите кухненски съдове далеч не са единствения източник на този елемент

за неговото попадане в човешкия организъм. Той се съдържа в питейната вода, за бистренето на която като флокулант се използват алуминиеви соли, в антиацидните лекарствени препарати, в безброй козметични средства (деодоранти, антиперстипарти), в които съдържанието на алуминиеви съединения може да достигне до 25%, и т.н. В значими количества алуминият се съдържа и в хранителните продукти. В растителните храни неговото съдържание е десетки пъти по-високо от животинските. Призово място заемат овесът, пшеницата, оризът, авокадото и картофите. След тях следват патладжаните, артишокът, гулията, прасковите, фасулът, зелето и пр.

Съгласно Европейския орган по безопасността на храните (European Food Safety Authority, EFSA) допустимата дневна доза алуминий съставлява 8,5 мг/кг телесна маса. Има обаче източници, които указват значително по-ниски стойности – 2 мг/кг, 0,3 мг/кг и дори 0,14 мг/кг. Съществува информация, че чрез отделителната система за денонощие човешкият организъм може да изведе до 15 мг алуминий. Т.е. ако телесната маса на човека е 70 кг, то единствено последната от посочените по-горе стойности гарантира, че няма да се достигне до натрупване на алуминий в организма. Трябва определено да се признае, че съществуват още редица бели петна относно физиологичната роля на този елемент в човешкия организъм, както и твърде противоречива информация в тази връзка.

Напоследък повечето производители на кухненски съдове, независимо от по-високата цена на изделията, се насочиха към неръждаемата стомана, съдържаща 18% хром и 8% никел, като естетичен и далеч по-безопасен от хигиенна гледна точка материал. Последното твърдение следва да се приема с известна условност, тъй като никелът е доказан алерген. От друга страна много производители се насочват към по-евтини варианти на такива съдове, в които се съдържат значителни количества цветни метали, например мед, което ги прави опасни за здравето. При избор на подобни съдове следва да се отдаде предпочитание на такива, които са маркиране с отметката „nickel free”.

Смята се, че

емайлираните кухненски съдове са напълно безопасни, но и тук следва да се имат предвид някои условности

За безопасни се приемат емайлираните съдове с вътрешно покритие с бял, кремав, син, сиво-син и черен цвят, докато тези с жълт, червен и червено-кафяв цвят са потенциално опасни, тъй като вероятно съдържат манган, кадмий и други токсични метали.

Значителен успех за производството на безопасни кухненски съдове представлява откритието през 1938 година на полимеризацията на газа тетрафлуоретилен от американеца Рой Планкет. Полученият продукт – политетрафлуоретилен (тефлон) предизвика истинска революция в редица области на човешката дейност. Предвид неговата висока термоустойчивост, химическа инертност и антиадхезивни (незалепващи) свойства, този полимер се оказа идеалният материал за покритие на кухненските съдове. Съдовете с такова покритие получиха невероятно по своя размах разпространение. Счита се, че само за поръчкови статии и реклама в тази област ежегодно се влагат около два милиарда долара. В скоро време обаче

сянката на съмнението относно безвредността на това покритие

застрашително надвисна над него.

Бяха публикувани редица изследвания, в които се доказва, че при температури на 220 градуса по Целзий тефлоновото покритие отделя редица токсични и канцерогенни вещества - перфлуороктанова киселина, бензен и т.н. които водят до проблеми с инсулина, нивото на холестерол и триглицериди в кръвта, имунната защита и повишаване на риска от развитие на онкологични заболявания. Количеството на тези вещества чувствително се повишава при нарушаване на покритието, както и при продължителното използване на такива съдове – 3-4 години при тези с тънко покритие и 5-6 години при тези с по-плътно такова.

През последните години се появиха

кухненски съдове с т.нар. керамично покритие,

което се получава чрез нанотехнология с подобно на заклинание название „зол-гел технология”. Участници в това покритие са само два химични елемента – силиций и кислород, които образуват стъклоподобен слой с изключителна здравина, термоустойчивост (до 450 градуса по Целзий) и уникални антиадхезивни свойства. Към настоящия момент отсъстват възражения относно безвредността на съдовете с такова покритие. Пример за напълно безвредни, естетични и достъпни кухненски съдове са тези, изработени от огнеупорно стъкло.

Сериозен опит да си пробият път към пазара на кухненски съдове правят тези, изработени от меламин (триаминотриазин). Тези съдове се отличават с изящен външен вид, напомнящ фин порцелан, лекота и прекрасни цветове. Според специалистите обаче те са твърде опасни, особено, ако се използват в микровълновата фурна или в тях се постави гореща храна. Причината е, че при повишена температура меламиновите съдове отделят особено токсичния и канцерогенен формалдехид, както и „букет” от тежки метали, съдържащи се в оцветителите. Силиконовите кухненски съдове, които са термоустойчиви, гъвкави, безвредни и с уникални антиадхезивни свойства, също заеха трайна ниша в съвременната кухня. Сериозен техен недостатък е, че те не могат да служат като „аргумент” в семейните спорове, а още по-малко като средство за отбрана и нападение.

През последните години на пазара се появиха...едливи кухненски съдове – купи, чинии, чаши и дори вилици, лъжици и салфетки, изработени по специални технологии от ориз, нишесте, желатин, бамбук, както и от различни плодове и зеленчуци. Т.е. изяждащ си закуската, обяда или вечерята, а след това - съдовете, приборите и...салфетката. Екологично, безвредно и здравословно. А отпада и вечният спор кой е наред да мие кухненските съдове.


Доц. д-р Димитър ГЕОРГИЕВ

 



Брой: 31, 5 август 2021
 
 
Продукти
 
АМАНТИЛА (AMANTILLA)
 
КОМПЛЕКС против АРТРИТ И РЕВМАТИЗЪМ
 
Слиммикс СуперДетокс
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД