в-к Лечител
в-к Лечител
 

АНТИСЕПТИЦИТЕ – ГИГАНТСКА КРАЧКА В МЕДИЦИНАТА

Брой: 31, 5 август 2021 - ДЕХИДРАТАЦИЯТА

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 Едно от най-страшните проклятия на Средновековието без съмнение е  антисанитарността – както в бита, така и в медицината. Огромна част от населението на планетата живеело в мизерна, лишена от всякаква хигиена среда, което водило до невероятно разпространение на инфекциозни заболявания, много от тях – смъртоносни. В медицината нещата били също повече от трагични. Хирурзите въобще не миели ръцете си преди операция и използвали едни и същи инструменти за всяка от тях...В резултат пациентите по-често умирали не от съответната патология, а от заразяване на кръвта.

Разбира се, съществували опити да се промени тази нерадостна картина. Например в Гърция Хипократ препоръчвал използването при операциите на преварена вода и покриване на операционното поле с чисто платно. В народната медицина у много народи за обработване на раните се използвали природни средства – лайка, пелин, тамян, мед, сяра и др. В световните анали е съхранена достоверна информация за чудодейните антисептични свойства на виното, познати от дълбоко древност. Счита се, че благодарение на своите бактерицидни и антисептични свойства виното е спасило стотици хиляди човешки живота по време на Втората световна холерна пандемия (1829-1851 г.), която отнема живота на милиони. Исторически хроники свидетелстват, че най-малко засегнати от смъртоносната болест се оказали районите, в които се консумирало най-много вино – остров Малта и някои други земи в Средиземноморието.

Осмислянето на същността и необходимостта от търсене на решения за предотвратяване на високата смъртност при хирургичните интервенции става далеч по-късно – едва в средата на XIX век. Така през 1847 година унгарският лекар Игнац Земелвайс предлага

преди всяка интервенция да се обработват ръцете с хлорна вар

В резултат той постигнал забележителни резултати – следродовата смъртност на родилките в резултат на сепсис от над 18% намаляла до 1,3%! Колегите му обаче не му простили успеха. Той бил подложен на преследване и невероятни унижения и в крайна сметка въдворен в психиатрична клиника. По ирония на съдбата там той починал от сепсис, вследствие нараняване, получeно при предишна операция. Все пак заслугите му били оценени, макар и след няколко десетки години, и в родината му бил издигнат негов паметник.  

През 1834 година немският химик Фридлоб Рунге изолирал, макар и в нечист вид, фенол от каменовъглената смола. Неговият воден разтвор – карболова киселина, проявявал антисептични свойства, които през 1859 година френският фармацевт и лекар Жюл Лемер използвал с успех за обработка на гнойни рани.

Значителен тласък в търсенето на решения за намаляване на смъртността в лечебната практика дава откритието на знаменития френски химик и биолог Луи Пастьор, който по категоричен начин доказва, че причина за ферментационните и гнилостните процеси са...

микроорганизми, които обитават околната среда

Въпреки че Пастьор не бил лекар, той безпогрешно осъзнал огромното значение на това откритие за медицината и горещо пропагандирал своите идеи в медицинските среди.

През 60-те година на XIX век английският хирург от Глазгоу Джозеф Листер, запознавайки се с трудовете на великия французин, логично стигнал до извода, че в раната микроорганизмите попадат както от въздуха, от използваните инструменти и от ръцете на хирурга. Убеждавайки се в антисептичните свойства на карболовата киселина, използвана с успех от французина Жюл Лемер, той изобретил многослойна превръзка, напоена с карболова киселина, марли, напоени с колофон и бинтове, също пропити с карболова киселина. Успоредно с това с карболова киселина се обработвали инструментите, ръцете на хирурга, а околното пространство се напръсквало с неин спрей. Получените резултата били повече от добри, но предложения от Листер подход срещнал и много противници. Възраженията се дължали главно на изключително раздразнителното и токсично действие на карболовата киселина, както върху тъканите на болния, така и върху ръцете на хирурга. Своите забележителни изследвания Джозеф Листер публикувал през 1867 година в именитото медицинско списание „Lancet”, които породили многобройни спорове в медицинските среди. Все пак медицинската общност постепенно започнала да възприема изказаните идеи, особено след като известният немски бактериолог Хенрих Кох убедително доказал връзката между микроорганизмите и инфекциозните заболявания. В крайна сметка Джозеф Листер влиза в историята на медицината като основоположник на идеята за антисептиците.

През 1890 година американският лекар Уйлям Холстед – главен лекар в универнитета „Джонс Хопкинс” в гр. Балтимор, щат Мериленд, за първи път в историята на медицината предлага и използва гумени ръкавици за предпазване на ръцете на лекарите и медицинските сестри от дразнещото действие на карболовата киселина. Няколко години по-късно гумените ръкавици – надлежно дезинфекцирани, били повсеместно внедрени в лекарската практика.

Почти три десетилетия след въведената от Джон Листер антисептична практика

в медицината навлиза нов подход – асептичният

В основата му лежи предотвратяване на заразяването на раната, съблюдавайки строга стерилност в хода на подготовката и провеждането на операцията, състояща се в сериозна обработка с антисептични материали на приборите и използваните инструменти. Резултатите били толкова впечатляващи, че дори се чули гласове за отказване от антисептичните мероприятия...Но все пак дотам не се стигнало и антисептиката продължила да е водещо начало в лечебната практика. В по-нататъшното развитие на медицината двете направления - антисептиката и асептиката, тясно се преплитат и без тях е немислима съвременната хирургия.   

Благодарение на значителните успехи в химията, в медицината навлизат редица нови антисептични средства, далеч по-безопасни от карболовата киселина. В наши дни те се подразделят на механични, физични, химични и биологични. Механичната антисептика включва съответен „тоалет” на раната – отстраняване на гнойта, очистване на раневата повърхност, премахване на чуждите тела, чиста превръзка и т.н. Физичните антисептични средства са свързани със създаване в раната на неблагоприятни условия за развитие на микроорганизмите. За целта се използват хигроскопични превързочни материали (марли, тампони), които изсмукват гнойния секрет, микробите и токсините, дренажи, сорбенти, лазер, UV-лъчи и т.н.

Химическите антисептици представляват вещества с мощно антибактериално действие

Понастоящем в медицинската практика се прилагат седемнадесет групи химични антисептици. Към първата група се отнасят т.нар. халоиди - йод и редица препарати, които го съдържат. Йодът е признат за единственото универсално дезинфекционно средство, което е без странични токсични въздействия. До сега не е забелязана резистентност (привикване) на бактерии към него.

Йодът е открит случайно от дребния фабрикант от гр. Дижон (Франция) Бернар Куртоа през далечната 1811 година. Злите езици дори твърдят, че откривател е по-скоро неговият котарак, който неблагоразумно преобърнал стъкленицата със сярна киселина върху купчинката сухи водорасли на работната маса, които Куртоа изследвал като източник за добиване на селитра, използвана за производството на барут. Твърде странно е, че антисептичните свойства на йода, които най-добре са познати на широката публика, са установени цели седемдесет години след неговото откриване. Това сторил друг французин - д-р Алфонс Боане, който в книгата си „Йодотерапията или медико-хирургическото използване на йода и неговите съединения”, публикувана през 1885 година, подробно описва забележителните антисептични свойства на йода. Съществуват обаче множество писмени сведения, съгласно които 1600 години пр.н.е. китайските лечители широко и с успех са използвали съдържащи йод морски водорасли и гъби за обработка на гнойни рани. В Поднебесната империя съществувала важна традиция на родилката да се дава водораслото морско зеле (ламинария), което, както сега е известно, съдържа значително количество от ценния елемент.

Втората група включва редица соли на тежки метали като живачен дихлорид (сублимат), кристали сребърен нитрат (адски камък), цинков оксид, коларгол (колоидно слебро), наносребро и др. Антисептичните свойства на съединенията на живака се използват от края на XIX век. Те проявяват изявен бактериостатично и фунгицидно действие, но са силно токсични, поради което тяхното приложение е много ограничено. Като умерен антисептик в редица кремове се използва цинковият оксид.

От столетия е известно, че среброто проявява бактериостатични свойства. Установено е, че при концентрация 0,1 мг/л (пределната, разрешена от СЗО) водата запазва своите микробиологични и органолептични показатели в продължение на една година! Неотдавна израелски учени от Института по нанотехнологии и съвременни материали в университета Бар-Илан с помощта на специална ултразвукова техника успяват да закрепят върху хартия сребърни наночастици, в резултат на което тя придобила феноменални бактерицидни свойства. Според учените те са успели да създадат опаковъчния материал на бъдещето, който ще удължи многократно срока за безопасно съхранение на храните и дори ще направи излишен...хладилника. В медицинската практика се използват редица спрейове, съдържащи наночастици сребро.

Алкохолите са едни от най-използваните антисептици, притежаващи силно гермицидно действие (убиват всички видове патогенни микроорганизми). В практиката най-често намират приложение етиловият и изопропиловият алкохол. Феноксиетанолът е единственото ефективно антисептично средство срещу опасната бактерия Pseudomonas aeruginosa, предизвикваща редица труднолечими патологии в човешкия организъм. Като антисептици широко се използват формалдехидът - в концентрация 34-38% (формалинов разтвор), лизолът (разтвор на крезоли – метилфеноли, във вода), както и разтвор на фенол във вода (карболова киселина). Формалиновият разтвор най-често се използва за дезинфекция на лекарските инструменти. Предвид токсичното действие на карболовата киселина и нейната натрапчива „болнична” миризма нейното използване е много ограничено. По химичен път са получени много производни на фенола със силно антисептично и дезинфекционно действие. Например тимолът е 25 пъти по-ефективен от карболовата киселина, а хексахлорофенът – над 100 пъти. Съществуват обаче подозрения за канцерогенно действие на последния.

Подчертано антисептично действие имат редица органични киселини

(мравчена, оцетна, млечна, борна, салицилова и др.). Като антисептици се използат и редица окислители (водороден пероксид, калиев перманганат, пероцетна киселина и т.н.). Действието им е свързано с освобождаването на особено активен, атомарен, кислород, който окислява протеините и инактивира определени ензимни системи на микроорганизмите, ограничавайки по такъв начин техния растеж и развитие. Окислителният капацитет на калиевият перманганат зависи от киселинността (рН) на средата – в кисела среда е по-висок. С висок антисептичен потенциал са и редица багрила – брилянтово зелено, метиленово синьо, фуксин и др. Приложение като антисептици намират и редица производни на нитрофурана и хиноксалина, 8-оксихинолина, нитроимидазола, както и т.нар. квартернерни (четвъртични) амониеви соли. Последните са повърхностно активни вещества със силно антисептично и дезинфекционно действие. Известни са и под наименованието инертни сапуни. В медицинската практика се използват и растителни антисептици (невен, хлорофилипт) и сулфонамиди (бисептол, етазол и т.н.).

Сулфонамидите не са антибиотици, а синтетични антибактериални средства с широк спектър на действие. Те потискат образуването на фолиевата киселина, необходима за синтеза на нуклеиновите киселини и по такъв начин препятстват размножаването на щирок кръг болестотворни микроорганизми. Първият сулфонамид е получен през 1908 година при опити да се синтезира оцветител за бурно развиващата се текстилна индустрия. След около двадесет година на основата на получения продукт било създадено азобагрилото пронтозил, у което била установена силна антисептична активност по отношение на стрептококите (Streptococcus). Впоследствие обаче било доказано, че всъщност в организма това вещество се разлага, освобождавайки сулфонамид, който притежавал въпросната противомикробна активност. Пронтозилът получил названието червен стрептоцид, а сулфонамидът – бял. Естествено, широко приложение в медицинската практика получил белият стрептоцид.

С откриването на пеницилина

през 1928 година от английския микробиолог Александър Флеминг се открива нова ера в медицината. Пеницилинът спасява милиони човешки живота. Последват открития на нови и нови антибиотици, с помощта на които битката с патогенните микроорганизми вече не е така отчайващо безнадеждна. В арсенала на съвременните медици има стотици антибиотици – както с широк, така и с тесен спектър на действие. В нашата страна е одобрено използването на 61 от тях. За съжаление, невероятната способност на микроорганизмите да оцеляват, благодарение на уникалния им генетичен апарат, развит за четири милиарда години от тяхната поява на планетата, е един от кошмарите на съвременната медицина. Синтезирайки специфични ензими хитроумните микроорганизми в редица случаи успяват да разградят молекулата на антибиотика или да вградят в нея химически функционални групи, чрез които инактиварт неговото действие. В медицинската терминология се появи страховитият термин микробиална резистентност. За нейното преодоляване е впрегнат интелектът и професионализмът на огромен брой учени по целия свят. Битката определено не е от най-лесните. Напротив! Розовите облаци и еуфорията след откриването на чудотворния пеницилин отдавна се разсеяха...

 



Брой: 31, 5 август 2021
 
 
Продукти
 
РЕМАСАН® (REMASAN)
 
Комплекс за храносмилане Кубирол
 
Вивания® Бюти Колаген
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД