Едно от най-важните открития в биологията и медицината за последните петнадесет години се състои в това, че стволовите ракови клетки са до голяма степен отговорни за неуспеха на традиционното лечение. Това са ракови клетки, за които са характерни такива ствойства на стволовите клетки, като самообновяване и способност за даване начало на всички типове клетки, открити в конкретната хистологична проба. Тези клетки управляват развитието на тумора, прогресирането, метастазирането и лекарствената устойчивост, а също така притежават висока устойчивост към химио- и лъчетерапия. Всъщност, тези традиционни лечебни методи на практика увеличават количество и злокачествеността на раковите стволови клетки. Още по-лошо е, че традиционната лъчетерапия е способна да превръща нераковите клетки на млечната жлеза в ракови стволови клетки.
Откриването на раковите стволови клетки, лежащи в основата на злокачествените тумори, показва, че съвременният стандарт за медицинска помощ в онкологията носи повече вреда, отколкото полза. Това подчертава отчаяната нужда от по-безопасни, по-ефективни алтернативи, които проявяват селективна цитоксичност, т. е. способни са да убиват само рака и раковите стволови клетки, оставяйки нераковите тъкани невредими.
Отчитайки, че популациите на раковите стволови клетки са основна причина за резистентност към лечението и за злокачественост, всяко ново изследване, хвърлящо светлина по тази тема, има изключително важно значение за всеки човек, който иска да използва своята храна в качеството на лекарство.
Две неотдавнашни изследвания изучили влиянието на екстракта от нар върху раковите стволови клетки.
Първото изследване, чиито резултати били публикувани в списание Food and Chemical Toxicology, предполага, че раковите стволови клетки в дебелото черво „предлагат нова парадигма за лечение на колоректалния рак”.
Изследователи изучили как метаболитите на полифенолите от нара взаимодействат в дебелото черво с раковите стволови клетки и как им влияят. В частност, изследователите анализирали влиянието на раковите стволови клетки, оказвано от смеси на метаболитите на елагитанина и елаговата киселина и производните от чревния микробиом уролитини в концентрациите, открити в тъканите на дебелото черво на човека след прием на съдържащи елагитанин продукти – нар, орехи.
Изследователите потвърдили, че тези смеси били в състояние да потискат раковите стволови клетки в дебелото черво, взети от първичен тумор при пациент с колоректален рак. Оказало се, че те променят фенотипните и молекулярни особености на микроколониите от ракови стволови клетки, които с времето могат да станат инвазивни и смъртоносни ракови тумори. Според авторите на изследването, метаболитите на полифенолите играят важна роля в контрола на химиорезистентността и рецидивирането на рака на дебелото черво.
Второто изследване, публикувано в списание Nutrition and Cancer, оценило способността на екстрактът от нар да променя характеристиките както на отделните стволови клетки на рака на млечната жлеза, така и на техните струпвания, известни като мамосфери. Изследването показало, че екстрактът от нар инхибирал образуването на мамосфери в две различни клетъчни линии – неопластичния епител на млечната жлеза (HMLER) и рака на млечната жлеза (Hs578T).
Освен това, изследователите установили, че екстрактът от нар стимулира диференцирането на стволовите клетки на рака на млечната жлеза (което свидетелства за неговите химиопрофилактични свойства), и предотвратява прехода на епитела в мезенхим, ключова програма в създаването на ракови стволови клетки и поддържане на техните характеристики.
Ивелин ПЕНКОВ
