Хитър Петър някъде отивал с Марко дългоухий. Но верният му другар се запънал досущ като магаре на мост. Ха го теглил стопанинът, ха го бутал, не помръдва оная твар. В чудо се видял Петър, ала не току тъй бил именуван Хитър, наумил как да възмогне предмостовото статукво: натъркал с люта чушка магарешкия дупиняк и неговият едноличен собственик тозчас вдигнал такава скорост, че изфирясал от реч(е)ното полезрение. Ам сега? Що да стори Петър Хитър, че да стигне добичето? И нали кой търси намира, осенила го спасителна мисла: озърнал се нашичкият дали гледа някой, бързом разпасал пояс, свалил потури, с лютата чушка натрил своя задник. Едва смогнал да се загащи, па драснал подир четириногия свой подопечен тъй стреловидно, гаче яхнал метла. И даже го задминал.
Някой ще да сметне горното за неправдоподобно. (Щом е тъй, нека приложи на отзадието си поменатия способ и след туй ще говорим). А съвсем същинско същото видяхме го с нашите очи, па уши, българите. Подир славния и героичен 9-и партията яко натри с люта чушка стотици хиляди дирници (убити без присъда, Народен съд, концлагери над осемдесет, изселвания, отнемане на чужди недвижимости, движимости, влогове...) и народът наш насущний хукна тъй шеметно право къмто вековечното добруване, още благуване, в кратце комунизъм, че даже го задскочихме, та цоп, чак цамбур в дивейш капитализъм. По бързина туй деяние с равнява с Хитър Петровото магаре, така че основателно турям знак на двусъставно равенство: народ = магаре. Чушката бе марксизмо-ленинизмо-сталинизмо. А хитрецът, яко търкал ни гъзеца, е самата партия, она караше маси в едно със столове да търчим, преизпълнявайки петилетни и насрещни планове, къмто заветния връх Комунизъм.
Извод без увод: три неща олицетворяват 47-годишния възторжен времеоткъс:
магаре, Хитър Петър, чушка
Може да се направи чудесно видео: върви кротинко магаринчо, подире му крачи стопанинът, стигат мост над река, четириногият се запиня, следва едноличен опит с тегли/бутай, търкане с лютива чушка, скоростно драсване, Хитър Петър се почесва зад ухото, сваля гащулеци, прилага на своето телесо безотказно ускорителния хват и тозчас вдига, макар двунога, скорост. Клипът започва с бойките звуци на „Интернационалът“, но щом човек и магаре са изчезнали в близката далечина, руква химнът на Европейския съюз и се вижда как другар търчешком изхлузва от ръкав червена лента с надпис „БКП“ и я обръща: „БСП“, синята работническа одежда и платненки мигновено стават изделия бутикови, а вместо връх Бузлуджа с чинияобразния паметник щръква нюйоркската Статуя на свободата. И логото на БКП/БСП е не алена петолъчка, а търчащо синьо магаре, какъвто бе обнадеждяващият цвят на (С)ДС. Шеметната бързина съответства на пъргавелщината, с която борци за равенсто помежду човеците осъмнаха милионери.
