Към началото на лятото неговите сътрудници, обработвайки информацията за хиляди случаи, забелязали странна особеност в протичането на болестта примерно при 10% от болните. Заболяването при тях продължавало много седмици или дори няколко месеца, при това разнообразните симптоми ту се появявали, ту изчезвали.
На сайта на проекта е описан подробно един от тези случаи. Рейчъл Поуп, преподавателка в Ливърпулския университет, 3 седмици страдала от симптоми на грип, после, след краткотрайно подобрение – от твърде тежки сърдечно-съдови симптоми (лекарите подозирали дори инфаркт) и общо около 11 седмици – от тежка диария.
Днес, когато броят на преболедувалите от COVID-19 се измерва с милиони, проблемът с помощта за тези, които месеци наред страдат от самото заболяване и неговите последствия, става особено важен.
През август 2020 г. в British Medical Journal била публикувана статия на група учени под ръководството на професора от отделението за първична помощ в Окфордския университет Триша Гринхол. Изследователите предложили да се смятат пациентите с COVID-19 за хронично болни, ако симптомите им продължават повече от 12 седмици.
Професор Гринхол отбелязала
още една черта на новия коронавирус,
отличаваща го от добре изучените инфекции.
„Обикновено именно пациентите с тежка форма на болестта страдат от продължаващи дълго симптоми, но с COVID-19 това работи по друг начин”, посочила тя. За много пациенти самата болест не е толкова страшна, както нейното „второ действие”.
Симптомите на втория акт са изключително разнообразни: те са изнурителна слабост, и проблеми с паметта и концентрацията на внимание, и тахикардия (нарушен сърдечен ритъм), и проблеми с храносмилането. Добавете към това главоболието, скоковете в артериалното налягане, световъртежа, косопада – и ще разберете какво е имала предвид Рейчъл Поуп, говорейки за себе си и за своите колеги по нещастие: „Прекрасно е, че не умряхме, но аз страдам от сериозни симптоми вече повече от 3 месеца, получавайки много малко помощ”.
Октомврийският обзор на групата на професор Спектър, включващ повече от 4000 случая, оценява дела на хроничните пациенти (при които симптомите продължават повече от 12 седмици) на 2,3% във всички възрастови групи, но тези, които страдат от 8 до 12 седмици, което също е дълго, са 4,5%.
10% от боледуващите на възраст от 18 до 49 години се чувствали болни в продължение на 4 седмици след появата на първите симптоми на COVID-19.
В свое изследване белгийски и нидерландски учени установили, че от 1837 амбулаторни пациенти примерно една трета в продължение на 3 месеца след началото на болестта не могла напълно да се върне към самостоятелен живот, нуждаейки се от помощ и грижи.
Каква е причината?
Отговорът на този въпрос е изключително важен, тъй като от него могат да зависят медицинските подходи към помощта за такива болни.
Днес приемливите обяснения са две.
Според първата версия, причината е в способността на вируса SARS-CoV-2 да предизвиква възпалителна реакция в организма, която продължава да въздейства на органите и системите дори след като вируса загине.
Това се потвърждава от данни, получени при изследване на пациенти с усложнения на сърцето. Резултатите от международно изследване свидетелстват, че при 60 пациенти от 100 имало признаци на възпалителни процеси в сърдечния мускул.
Освен това, било установено, че коронавирусът заразява и уврежда клетките на червата – оттук произтичат и продължителните гастроентерологични симптоми.
Още една теория се състои в това, че при някои хора вирусът предизвиква автоимунна реакция.
През юни 2020 г. било публикувано изследване на гръцки учени, свидетелстващо, че примерно при половината от 29 хоспитализирани тежко болни присъствал минимум един тип автоантитела, атакуващи собствените тъкани на организма.
До какво може да доведе?
Този механизъм лежи в основата на дизавтономията – нарушение на автономната нервна система, регулираща непроизволните функции, такива като дишане, сърдечен ритъм, храносмилане.
Предполага се, че възпалителният процес, изначално предизвикан от вируса, нарушава функцията на блуждаещия нерв, който провежда сигнали от мозъка към вътрешните органи, което може да обясни голямото разнообразие от симптоми, продължаващи седмици и месеци.
Втората теория накарала учените и лекарите да си спомнят за една диагноза, която за пръв път била описана през 1993 г., но до неотдавна се срещала изключително рядко. Става дума за синдрома на постуралната ортостатична тахикардия. Това е вид дизавтономия на нервната система, който може да бъде предизвикан от различни причини, най-честата от които е вирусна инфекция.
Симптомите на синдрома на постуралната ортостатична тахикардия включват рязко увеличение на честотата на сърдечните удари (над 90 удара в минута) при преход на тялото във вертикално положение, скокове на артериалното налягане, всяко физическо действие изисква от болния изключителни усилия, световъртеж, възникващ в пациента, когато се изправя, силна умора, трудности с концентрацията на внимание, главоболие, задух, мускулна болка, увреждане на нервните окончания в дланите и стъпалата, което предизвиква парене, изтръпване, отичане, чувство на студ, стомашно-чревни симптоми.
Добрата новина се състои в това, че за постуралната ортостатична тахикардия са разработени стандартни протоколи за лечение.
Тъжната реалност, обаче, засега не позволява да се отговори на въпроса до каква степен ще бъдат ефективни тези протоколи за хората, прекарали COVID-19.
Централната част на терапията на постуралната ортостатична тахикардия е постепенното възстановяване на физическата активност, но дори слаб опит за изпълнение на най-просто упражнение става мъчителен за много болни, страдащи от последствията от коронавирусната инфекция.
Например 46-годишната Трейси Тобишчик от Браунстаун, САЩ, обикновено изминавала около 10 км дневно. Сега тя изпитва силен световъртеж, даже когато просто се изправя на крака.
След като й поставили диагноза постурална ортостатична тахикардия, тя следва точно указанията на лекаря: носи компресионни чорапи и абдоминален бандаж, приема лекарства за повишаване на налягането и понижаване на тахикардията, а така също мек хормонален препарат. Освен това, тя ежедневно е посещавана от медицинска сестра, която й въвежда вътревенозно натриев хлорид, за да се увеличи обемът на циркулиращата кръв.
Трейси преминала два курса на физиотерапия, но максималното, което постигнала, това е, че сега може самостоятелно да стигне до хладилника или банята.
Сега тя се старае да прави упражнения с помощта на тренажори, поставени до леглото, в продължение на десет минути ежедневно. Трейси се надява, че ще успее да възстанови прекрасната си физическа форма, на която се радвала преди да се разболее от COVID-19.
„Всеки ден е борба”, заявила Трейси.
Как изглежда бъдещето?
Процесът на излекуване на постуралната ортостатична тахикардия продължава месеци и дори години. Някои пациенти се оправят напълно, други постигат съществени подобрения, но възстановяването на изгубената физическа форма е възможно само до определена степен.
Какво ще стане с тези, които са получили постурална ортостатична тахикардия в резултат на COVID-19, учените и лекарите не могат да кажат точно.
Важно е да се имат предвид няколко неща.
Лекарите, работещи с пациенти, преболедували COVID-19, в специална клиника, предназначена за лечение на постурална ортостатична тахикардия при Университета „Джонс Хопкинс“, предупредили: до поставянето на такава диагноза пациентът трябва да премине пълно изследване на сърцето и белите дробове. Необходимо е, защото при миокардит, доста разпространено усложнение от COVID-19, стандартното лечение на постурална ортостатична тахикардия – прием на солеви разтвори и значително количество течности – може да предизвика пренапрягане на сърцето и по-нататъшно увреждане на неговите тъкани.
Освен това, необходимо е да се установи дали тахикардията не е резултат от кръвни съсиреци в белите дробове, което също се среща често при COVID-19.
Така или иначе, дори по най-скромни изчисления, броят на преболедувалите от COVID-19, нуждаещи се от продължителна помощ, скоро ще се измерва с милиони хора в целия свят.
По думите на директора на рехабилитационното отделение на болницата „Маунт Синай“ в Ню Йорк Дейвид Путрино, пациентите с „хроничен COVID-19”, очевидно, имат нужда от не по-малко от шест месеца добре организирана терапия.
Съвършено ясно е едно: пълното оздравяване няма да дойде само. И държавните структури за здравеопазване и социална подкрепа, и обществото трябва да окажат на тези хора помощ, на каквато всеки гражданин има право да разчита.
Владислав ПЕНЕВ
