Страх от тъмно, високо, змии, затворени пространства, нови познанства... Тук може да се отнесе и интимофобията, която далеч не е толкова рядко срещана. Това не е просто страх от секса, а страх от човешка близост, както физическа, така и духовна.
Психолозите и сексолозите разглеждат интимофобията и като панически страх на човека пред емоционални и доверителни отношения. Човек с такава фобия лесно може да встъпи в непродължителни отношения. Но, щом само партньорът намекне, че иска по-сериозни, дълбоки, доверителни и продължителни отношения, интимофобът веднага изчезва.
Такава фобия се среща, както при жените, така и сред мъжете. Някои психолози дори твърдят, че интимофобия се среща при 30% от възрастните хора.
Страх от секса и нежелание да се градят сериозни отношения могат да се появят, ако например партньорът предизвиква неприятни асоциации или, напротив, твърде е добър за човека (по неговото мнение, разбира се).
От гледна точка на психологията, мъжът може да избягва интимна близост с всяка жена, ако е бил възпитаван от майка си, която винаги го е контролирала, знаела е всичко за него и е изисквала той да се отчита за всичко, което прави. В такъв случай мъжът вижда в половите контакти поглъщане на своята същност, което естествено го отблъсква от партньорката.
Жените, които се страхуват от интимна близост, най-вероятно, са преживели сексуално насилие, тормоз от страна на мъже или възприемат секса като нещо забранено и неприлично. Такова отношение на жената към интимните контакти често води началото си от семейството и зависи пряко от възпитанието.
Проблемът на интимофобите не могат да бъдат решени от някой друг, но ако вие все пак сте се решили на отношения с човек, който страда от подобна фобия, може да се възползвате от съветите на психолозите.
Не бива да се упражнява натиск върху партньора и постоянно да му се намеква, че е време за сватба, деца и семеен живот до дълбока старост. В края на краищата, отношението на интимофоба към тези въпроси е добре известно.
Не изисквайте от партньора постоянна проява на чувства и не му досаждайте с всевъзможно изразяване на собствените чувства.
Не изисквайте от интимофоба да прекарва цялото време с вас – това дори без каквито и да било фобии едва ли се харесва на някого. Позволете на вашия партньор да си отдъхне от вас и да се заеме с нещо свое.
Обърнете се към психолог, тъй като животът с интимофоб ще бъде твърде обременителен за вас, ако имате различни цели и желания.
Бел. ред. С настъпването на Деня на влюбените (14 февруари) идеята за истинската любов сякаш силно се преувеличава, и то с чисто търговски цели. Купените балони сърчица и рози се превръщат по-скоро в задължение, а не в символ на любов. Любовта не е задължение. Не е и повод за страх. „Паническият страх на човека от емоционални отношения” е напълно реален, както посочват психолозите в публикацията, но да не забравяме думите на Шекспир, че „истински живеят само влюбените”.
Огнян СТАВРЕВ
