Наименованието на креатина произлиза от гръцката дума κρέας, означаваща месо. Действително, Шеврьол открива креатина в скелетните мускули на мишките. Впоследствие е установено, че той присъства в тъканите на човека и всички животни. Сега е известно, че в човешкия организъм той се синтезира (в количество 1-2 г) от три аминокиселини – глицин, аргинин и метионин. Синтезата протича в черния дроб, панкреаса и бъбреците и покрива около половината от потребностите на организма. Останалата част следва да се внася чрез животински храни, които съдържат тази ценна аминокиселина. Богати източници на креатин са херингата (10 г/ кг), свинското месо (5 г/ кг), говеждото месо (4, 5 г/ кг), сьомгата (4,5 г/ кг), рибата тон (4 г/ кг), треската (3 г/ кг) и т.н.
Запасът от креатин в човешкото тяло се оценява на 100-140 г, като около 95% от него се намират в скелетните мускули, а останалата част - в мозъка, сърцето и тестисите.
Направеното от Мишел Шеврьол откритие не предизвикало особен интерес в научните среди, докато през 1847 година не било установено наличието на
пряка връзка между съдържанието на креатин в мускулите и тяхното функциониране
Откритието е свързано с любопитен куриоз – количеството на креатин в тъканта на убита при лов лисица се оказало цели десет пъти по-високо от това в нейна по-щастлива посестрима, която била поставена в клетка.
Разкриването на ролята на креатина в човешкия организъм е едно от бележитите постижения на човешкия ум, тъй като успешно е разгадана тайната, свързана с осигуряването на нужната за функционирането на мускулите енергия, т.е. за движението на човешкото тяло.
Отдавна е известно, че чрез метаболизма на основните хранителни вещества – въглехидрати, протеини, липиди, човешкият организъм си осигурява нужната му енергия, част от която по един невероятно остроумен, гениален начин складира в химично съединение с умопомрачително название - аденозинтрифосфорна киселина (АТФ). Последното се състои от монозахарид - рибоза, азотна база - аденин и три остатъка на фосфорна киселина, последните свързани с две т.нар. макроергични (високоенергийни) връзки. При разкъсването на една от тях се освобождава значително количество енергия, чрез която се „финансират” енергийните разходи на човешкия организъм, свързани с неговата жизнена дейност и синтезата на нови, нужни за развитието му вещества. Главната част на АТФ се синтезира в специализираните клетъчни органели – митохондриите, известни като енергийни фабрики на човешкия организъм, чрез т.нар. окислително фосфорилиране. Въпреки че окислителното фосфорилиране се отнася към жизненоважните реакции в човешкия организъм, в резултат на нейното протичане се образуват редица активни форми на кислорода – т.нар. свободни радикали, които уврежат клетките, водят до тяхното стареене и предизвикват редица патологии. За едно денонощие човешкото тяло синтезира цели 70 кг АТФ, като една молекула претърпява хиляди цикли на разпад и ресинтез.
През 1927 година английските учени от Кеймбриджкия университет - съпрузите Филип и Грейс Еглетон, откриват в човешкото тяло наличието на производно на креатина – креатинфосфат. Изясняването на неговите функции всъщност е ключът към разкриването на
тайните, свързани с човешката енергетика
Креатинфосфатът се получава в резултат на т.нар. каталитично фосфорилиране на креатина с участието на АТФ и ензима креатинкиназа. Подобно на АТФ, креатинфосфатът също е високоенергийно вещество, при разпадането на чиято макроергична връзка се освобождава до 50% повече енергия, в сравнение с тази в молекулата на АТФ.
Креатинфосфатът е първият доставчик на енергия за мускулните клетки. Неговият запас обаче е достатъчен само за първите секунди от мускулните усилия, след което стартира непрекъснат процес на фосфорилиране на креатина, с оглед попълване на запасите от креатинфосфат и снабдяване на организма с нужния енергиен източник – АТФ. Присъствието на достатъчно количество креатин позволява за кратко време организмът да възстанови запасите си от креатинфосфат. Т.е. креатинът повишава енергийния резерв на мускулите и допринася за повишаване на енергията, силата и издръжливостта на човешкия организъм. Отбелязва се, че приемането на креатин повишава с до 25% силата на човешкото тяло. Неслучайно креатинът е една от най-използваните и ефективни хранителни добавки в силовите спортове.
В природата се срещат над десет различни форми на креатина, които са се образували в резултат на присъединяване към неговата молекула на някои други молекули. Това, естествено, води до получаване на производни с допълнителни свойства, най-често свързани с тяхното усвояване от организма. Смята се, че измежду множеството предлагани продукти най-подходяща форма за бодибилдинга, с която се постигат най-впечатляващи резултати, е т.нар. микронизиран монохидрат. Последният е отлично разтворим и се приема много добре от стомаха. Препоръчва се да се приема 3-5 г на ден – по всяко време на деня, но не и преди тренировка. Бидейки натурален продукт, креатинмонохидратът се смята за най-изследваната хранителна добавка. Многобройни изследвания доказват неговата абсолютна безвредност за здравия организъм. Само в САЩ ежегодно се продават над 4 000 тона от този продукт. Използването на креатина и за професионалните спортове е разрешено от Международния олимпийски комитет и Националната колегиална спортна асоциация на САЩ (National Collegiate Athletic Association). Един от главните мотиви е, че той се синтезира и съдържа в човешкия организъм.
Натрупаният опит в употребата на креатина показва, че тя води до широк кръг благотворни въздействия – повишаване на издръжливостта, по-висок силов потенциал, понижение на нивото на холестерол, противодействие на възпалителните процеси, подобряване на когнитивните способности (памет, реч, възприятие, логическо мислене, способност за анализиране.) и т.н. Креатинът се използва не само в спорта, но и в официалната медицина – за лечение на депресия, ревматоиден артрит и „Паркинсон“. Е, има и малко „катран” в общото позитивно звучене, свързано с приложението на креатенина – редовната му употреба води до повишаване на телесната маса с около 2,5 кг годишно. Отбелязват се редица ползи при употребата на креатин от хора с напреднала възраст, една от които е противодействие на мускулната дистрофия.
Креатинът не се препоръчва при бременност, проблеми с бъбреците и диабет. Тъй като няма достатъчно натрупан опит относно въздействието му върху младите организми, ползването му от подрастващите (до 18 години) следва да се избягва. За всички останали креатинът е източник на енергия, здраве и издръжливост.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
