При бременните жени, които са положителни за COVID-19, и техните новородени бебета има нисък риск от развитие на тежки симптоми, показа ново изследване на Медицинското училище „Саутуестърн” при Тексаския университет.
То демонстрира, че при 95% от жените с положителни тестове за COVID-19 по време на бременността не е имало неблагоприятни изходи. Освен това изследователите са установили, че вирусът е бил предаден на плода едва в 3% от случаите.
„Открихме, че около 5% от всички родилки с инфекция с COVID-19 развиват сериозно или критично заболяване. Пет процента са значителен проблем, когато се разпространява пандемия сред населението; но това е по-ниско от предишни данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) - казва д-р Емили Адхикари, акушер-гинеколог и първи автор на изследването. – Повечето жени с безсимптомна или лека инфекция ще бъдат облекчени да научат, че е малко вероятно бебетата им да бъдат засегнати от вируса.“
Изследователите се заели да измерят как инфекцията с COVID-19 се отразява върху изходите от бременността, колко тежко се разболяват бременните жени и колко често се развиват патологии на плацентата и неонатални инфекции, като проследили 3374 майки в Паркландската здравна и болнична система от март до август тази година. 252 от тях имали положителни тестове за SARS-CoV-2 по време на бременността. Тази група включвала предимно испано-американки (75%), следвани от чернокожи (18%) и бели (4%). Нямало съществени разлики между жените по отношение на възрастта, броя на предишните раждания, индекса на телесната маса или наличието на диабет.
Пандемията засегна населението от испански произход в Далас особено силно. „Въпреки че съставляват 75% от всички над 12 000 жени, които раждат годишно в нашата институция, испано-американките са над 90% от COVID-позитивните жени. По-високата честота при тази група в нашето изследване съответства на данните за расовите и етнически различия в случаите на COVID-19 и смъртните случаи в национален мащаб“, казва Адхикари.
От 252-те жени, които имали положителни тестове, 239, или 95%, били без или първоначално само с леки симптоми. Шест от тях впоследствие развили тежка или животозастрашаваща пневмония. Сравнявайки майките с и без вируса на COVID-19, открит в който и да е момент от бременността, той не увеличавал риска от неблагоприятни изходи, в това число преждевременно раждане, тежка прееклампсия или раждане със секцио заради нарушения в сърдечния ритъм на плода. Но преждевременните раждания били по-чести при майките, които развили тежко или критично заболяване преди 37-ата седмица от бременността. Изследването установило, че диабетът е може би единственият фактор, който повишава риска от тежко или критично заболяване на майката.
Патолозите, които изследвали плацентите – органите, функциониращи като източник на кислород и хранителни вещества за неродените бебета, открили, че повечето не били засегнати от вируса.
Необходими са още изследвания, за да се определи дали майчината инфекция с COVID-19 се отразява върху дългосрочното здраве на майката или бебето, отбелязват авторите.
Лина ПОПОВА и Лия ЕМИЛОВА