За възрастните целта на физическите упражнения често е да свалят килограми, но ново изследване на Университета на Джорджия в САЩ предполага, че тя трябва да бъде различна за децата.
Физическото възпитание трябва да се фокусира върху подобряването на физическите способности на децата, знанието им за ползите от спортуването и мотивацията им да бъдат активни. Целта трябва да бъде изграждане на кардио-респираторна издръжливост – мярка за това, как се справя тялото ни с продължителна физическа активност, а не сваляне на килограми, смятат авторите на изследването. Децата могат да бъдат с наднормено тегло (измервано чрез индекса на телесната маса, или ИТМ) и въпреки това без проблем да постигат препоръчваните 60 минути умерена до интензивна физическа активност на ден. А за учениците, които са по-активни в часовете по физическо, въпреки теглото си, е по-вероятно да продължават да бъдат активни и след училище.
„Изследванията показаха, че дори при малките деца тези, които са в по-добра форма от гледна точка на кардио-респираторната издръжливост, участват в по-интензивни физически дейности – казва водещият автор Сами Или-Пиипари. – Не теглото е всъщност определящото. Децата може да са леко пълни, но въпреки това да са в сравнително добра физическа форма.“
Изследването проследило 450 деца на възраст от 10 до 12 години, които задължително играели 90 минути физическо на седмица. Учениците носели акселерометър на дясното бедро през деня за измерване на тяхната обща физическа активност за седмицата, а прости тестове (като например да правят стандартни или модифицирани лицеви опори или коремни преси) били използвани за определяне на степента им на овладяване на физически умения. Изследователите проучили също дали учениците с удоволствие играят физическо или участват по задължение.
Изследването било проведено във Финландия, където средно децата имат повече физическо, отколкото в Америка, и в часовете се обръща внимание на важността на физическата активност и как тя да бъде включена в ежедневието. В потвърждение на предишни изследвания, като цяло момчетата били по-активни от момичетата. Но изненадващото било, че мускулната сила и двигателните способности не оказвали влияние върху нивата на активност. Същото важало и за мотивацията – това, дали детето с желание участва в часовете по физическо, както и за удоволствието от тези часове.
Учениците, които не спортували извън училище, поначало били и по-малко активни през свободното си време. За много от тях часовете по физическо били единственото време, през което се движели достатъчно интензивно, за да се изпотят, което прави още по-важно те да бъдат ефективно използвани по начин, който да накара учениците да се движат и да ги мотивира да го правят редовно.
Изследователите дават следните съвети:
* Недейте просто да поучавате децата и да им казвате да правят нещо. Водете ги на различни места, накарайте ги да се движат и им дайте възможност сами да опитат различни неща.
* Разнообразието е ключово. Запознайте децата с различни начини, по които могат да бъдат активни, и им обяснете защо това е важно.
* И накрая, със своя собствен пример им показвайте, че физическата активност и спортуването имат важна стойност за самите вас. Помагайте им да направят връзката между движението и благотворните ефекти за физическото и умственото здраве, които то може да оказва.
Таня БОРИСЛАВОВА и Нети АНТОНОВА
