• Наскоро Сдружението стартира петиция с искане във всеки областен град да може да се дарява плазма. Защо се наложи да направите такава петиция? Каква е ситуацията в момента по отношение на местата за даряване на ковид-плазма?

- Доскоро апарати за плазмофереза имаше само в Националния център по трансфузионна хематология – НЦТХ (два), и във ВМА – един. Но от една седмица на още две места може да се дарява плазма – в Регионалния център по трансфузионна хематология (РЦТХ) във Варна и в Пловдив. Очакваме в най-скоро време да отворят врати за дарители РЦТХ в Плевен и РЦТХ в Стара Загора. С това апаратите за даряване на плазма в България стават общо 5, местата – 4. Разбрах, че в болницата в малък испански град, голям колкото Разлог, има 4 апарата. Знае се, че плазмата може да намали смъртността до 50%, ако се приложи до третия ден от постъпването на пациента в интензивно отделение и ако в нея има много антитела. Подчертавам, обаче, че ние говорим за прилагане на плазма като част от общата схема за лечение на КОВИД-19, която включва още няколко важни компонента като ремдесивир, кислородна терапия и други.

• Какви са критериите, на които трябва да отговаря желаещият да дари ковид-плазма?

- Възрастта е от 18 до 65 години, да няма придружаващи заболявания и прием на лекарства, хепатит и разни зависимости. КОВИД-плазмата може да се съхранява до 2 години. Плазмата е 55% от кръвта, а 95% от плазмата е вода, другите 5% са протеини, белтъци, хормони и т.н. За да се отдели плазма, се взема кръв, тя минава през апарат за плазмофереза, там се центруфугира, и всички клетки, като тромбоцити, електроцити, левкоцити и прочие се връщат на донора, а плазмата остава в едно сакче. Хубавото е, че плазма може да се дарява всяка седмица, дори през три дни. Не е като да се дарява кръв – на 3 месеца. Плазмата се възстановява за 2-3 дни при по-богата на протеини храна.

Тук трябва да отбележа един интересен факт, който буди недоумение у много хора – във ВМА приемат хора само с тест за наличие на антитела, докато на останалите места изискват положителен ПСР тест и да са минали 40 дни от него. В нашето Първо отворено писмо до Премиера поискахме възрастта да бъде увеличена от 55 на 60-65 години и НЦТХ да бъде отворен и в събота, и в неделя. 24 часа по-късно тези две искания бяха изпълнени. Сега чакаме отговор и на третото искане – да се дарява плазма само с тест, доказващ наличието на антитела срещу SARS-CoV-2. В България има една Изпълнителна агенция по лекарствата и тя има двоен аршин по отношение на критериите за даряване. За нас това няма логично обяснение.

• Защо толкова бавно върви процесът на оборудване на центровете и хората сами събират средства за купуване на апарати за плазмофереза?

- Да, в Пловдив събират пари за фризер за шоково замразяване, а в Стара Загора клуб „Берое“ дари средства. Не знам защо се получи така – държавата финансира оборудването само на ковид-плазма отделението в НЦТХ. През юли месец Европейската комисия съобщи, че отпуска 40 млн. евро за 200 кръвни центъра в ЕС, но тази процедура все още не е приключила. За нас това е странно, необяснимо и много тревожно. Писахме писма до министъра на здравеопазването, до директора на Изпълнителна агенция по лекарствата – никакъв отговор. Но имаме и хубави новини - институтът „Пирогов“ е купил свой апарат за плазмофереза, временно поставен във ВМА, но много скоро ще бъде преместен в самия институт, поне така съобщи проф. Балтов, директор на „Пирогов“. В същото време на други места – като Силистра и Бургас - започват да събират кръв за отделяне плазма. За нас това е неприемливо, особено ако дарителят не бъде добре информиран какво значи да дари цяла кръв.

• Какво имате предвид?

- С даряване чрез плазмофереза един донор дава 3 дози плазма – по 200 мл всяка. Една доза е достатъчна за подобряване на състоянието на един тежко болен. Второ, процедурата плазмафереза се отразява много добре също и на самия донор, защото се отделят различни вещества, натрупани в организма (не знам дали знаете, че някои хора дават по 1500 лв. за плазмофереза 4 пъти годишно, тъй като тази процедура действа подмладяващо). Трето, донорът може да дарява плазма 3-4 пъти на месец, защото плазмата се възстановява за 2-3 дни. Или - за един месец той може да дари 12 дози плазма и да помогне на 12 души.

Най-добри донори са мъже, които са били средно тежко болни, без придружаващи заболявания, а най-често търсената група е А+, защото тя се среща най-често при болните от КОВИД-19 (Ако в общата популация 45% са с А+, от КОВИД-болните 65% са с кръвна група А(+).

• А какво става, когато дари цяла кръв?

- Следващото даряване е възможно най-рано след 2 месеца, както е при стандартното кръводаряване; извлича се само една доза плазма. И трето, донорът се лишава от нещо, което е много важно за самия него – цялата кръв. При условие че не знаем какви са дългосрочните последици от това коварно заболяване, да кажеш на един човек да дари кръв два месеца след първите симптоми на КОВИД-19, защото държавата не е осигурила апарати за плазмафереза или не разрешава на други места, освен в 4 РЦТХ и в София да се дарява плазма, за нас това не е добър подход.

• Има ли интерес към даряване на плазма в България?

- Да, много хора звънят на нашия телефон, пишат писма. В групата ни във ФБ „Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма“ за 3 месеца влязоха близо 14 000 души. Апел за даряване отправи премиерът, министерството на здравеопазването, други институции. Но важното е лекарите да поискат да лекуват с плазма - има болници, които лекуват предимно с плазма и много успешно, други по-бавно се „отварят“. Искам да подчертая, че нашият консултант д-р Чавдар Ботев има собствени наблюдения върху болни с КОВИД-19, следи ключовите научни проучвания в света. Такова проучване е направено от Майо Клиник в САЩ върху повече от 35 000 тежко болни от КОВИД-19. То установява, че реконвалесцентна плазма, която има високо ниво на антитела и е прелята в първите дни от влошаването на болния, може да намали смъртността до 50%. Важно е болните да стигат навреме до болница, за да може да им се помогне. Смятам, че хората с придружаващи заболявания трябва да постъпват в болница приоритетно, за да има възможност да им се помогне. Плазмата е особено ценна в такива случаи – може да се прелее рано, преди пациентът да се е влошил.

• Какво е новото около лечението с реконвалесцентна плазма в България?

- Освен информационната кампания, която започнахме заедно с Български лекарски съюз, нашето сдружение провежда и постоянно обучение на лекари. Сдружението участва с Протокол за лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма, който беше включен в компендиума, изработен от Медицинския експертен съвет, създаден към Министерския съвет. Този протокол беше обсъден с експерти от Българския лекарски съюз и предаден на Министерството на здравеопазването. На 24 ноември организирахме втори уебинар (семинар, който се провежда в електронна среда), посветен на лечението на КОВИД-19 с двата вида плазма – реконвалесцентна в първата фаза на заболяването и обикновена пряснозамразена плазма, отделена чрез плазмофереза – във втората част на заболяването. Срещнахме се с кмета на Столична община Йорданка Фандъкова. На нея поставихме 3 въпроса за обсъждане – разкриване на център за обучение на лекари в общинска болница; разкриване на нови места за даряване на плазма в столицата; съвместна информационна кампания. Но вие разбирате, че ако в НЦТХ се чака една седмица, за да се запишеш да дариш плазма, защото там има два апарата, както казах в началото, за каква информационна кампания можем да говорим...

• Смятате ли, че реконвалесцентната плазма е панацея при КОВИД-19?

- Сружение „Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма“ е регистрирано на 13 юли 2020 г., в същия ден бяхме приети в Националната пациентска организация. Ние следим темата от самото начало на пандемията и за да разчистим пътя на плазмата в България, написахме много писма, проведохме много срещи. Ние не казваме, че реконвалесцентната плазма е панацея, но в България резултатите от нейното прилагане са добри. В Германия едно сакче плазма струва на болницата или на болния 600 евро, тука то се предоставя безплатно на болницата от съответния Кръвен център. Все повече болници искат да включат реконвалесцентната плазма в цялостната терапевтична схема. Още много неща трябва да бъдат направени, като най-важното е постоянното обучение на лекарите. Затова е добре нашата работа да бъде подкрепена и финансово. Искаме, освен в координационна и консултантска дейност, да насочим усилията си в изследователски проекти, като създадем цялостна методология за профилактика, лечение и рехабилитация на болни; разработване на телемедицински системи за контрол на лечението на пациенти в домашни условия. Досега всички членове на сдружението работим доброволно, сами поемаме разходи за офис, консумативи, телефони, интернет. Вярваме, че нашата кауза „Реконвалесцентната плазма – достъпна за всеки нуждаещ се от нея“ може да стане кауза на всеки в тази извънредна епидемиологична обстановка.

Интервюто взе

Тони МИЛЧЕВА