В наши дни феромон е събирателно название
на всички вещества, отделяни от живите организми, които служат за комуникация с другите представители от този вид. Феромоните модифицират тяхното поведение, физиологичното и емоционалното им състояние, както и метаболизма им. По своята химическа природа те могат да бъдат стероидни съединения, наситени или ненаситени киселини, алдехиди, алкохоли или техни смеси. Феромоните представляват малки, летливи молекули, чието присъствие във въздуха може да се установи дори на километри разстояние от източника им. Благодарение на стремителното развитие на аналитичната техника, в частност - на хроматографските методи, с помощта на които могат да се идентифицират свръхмалки количества вещества – под 0,000000001г, към настоящия момент са идентифицирани няколко хиляди феромона.
По своето въздействие се различават два основни типа на тези магически вещества – релийсъри (на английски – releaser), и праймари (на английски – primer). Релийсърите подтикват към незабавни действия и служат за привличане на брачни партньори, подаване на сигнал за опасност или тревога, показване на пътя към открита храна или на обратния път към дома и т.н. Праймарите служат за формиране на определено поведение или оказване на влияние върху развитието на други представители на вида. Например, пчелите-майки отделят специфичен феромон, който потиска половото развитие на другите женски пчели, отреждайки им пожизнено нерадостната съдба на пчели-работнички. Съществуват феромони, които, за избягване на надвиснала опасност, маскират животното като друг вид, както и такива, провокиращи смяна на пола.
Светът на феромоните се оказа изключително интересен и многообразен, забулен с множество тайни, препълнен с безброй предизвикателства и предлагащ невероятни перспективи за практически приложения. В частност, през последните години бяха синтезирани
атрактанти (афродизиаци),
които привличат самците на вредните насекоми към специални капани или подаващи на последните фалшив сигнал за наличие на готови за чифтосване самки. Това води до чувствително намаление на популацията на вредните насекоми, без използване на опасните инсектициди, отравящи необратимо плодородните земи.
Независимо от големия интерес към химическите сигнали за комуникация между тези няколко милиона вида насекоми, обитаващи нашата планета, без съмнение, особен интерес представляват феромоните, излъчвани от човека. През последните две десетилетия в тази област бяха получени изключително интересни резултати, които в значителна степен промениха нашите романтични представи за амурните преживявания на Хомо сапиенс.
В човешкия организъм феромоните се отделят главно от т.нар. апокринни потни жлези, разположени в слабините, под мишниците и в подносовите гънки. Смята се, че те са продукт на действието на определени бактерии върху стероидните полови хормони и някои мазнини. И тъй като наборът от бактерии и тяхното количествено съотношение е индивидуално за всеки човешки индивид, „букетът” от феромони, които той излъчва, е характерен и неповторим за него. Както отпечатъците на пръстите, например. Окосмените части на тялото в посочените зони предоставят отлични условия и терен за действието на бактериите, поради което на последните е отредена важна роля в производството на тези важни за невербалната комуникация субстанции. Известно е писмо на Наполеон до съпругата му Жозефин дьо Боарне, написано две седмици преди неговото завръщане от поредния поход: „Не се мий, скоро пристигам!” За съжаление сърцето не играе в амурните процеси ролята, която му отреждат в романтичните произведения. Основни действащи лица в тях са космите и обитаващите ги безброй бактерии. Никак романтично не звучат факторите, водещи до възникване на трепетните чувства, вдъхновявали векове наред поети, писатели и художници, но такава е прозаичната и обезкуражителна същност на нещата. Биологията все пак далеч не е романтична наука...
Значително количество феромони мъжете отделят със семенната течност, а жените – с влагалищния секрет. Съществува прастара френска рецепта за съблазняване – преди среща дамата прекарва пръстчето си „там”, а след това - зад ушенцето, където непременно ще надникне ухажьорът.
Неслучайно и специалните служби проявяват особен интерес към тази област, поради което много изследвания се извършват при пълна секретност. Все пак изключително примамлива е възможността за идентифициране на престъпниците по оставения от тях на местопрестъплението „ароматен отпечатък”. Съществува възможност чрез феромоните да се манипулира съзнанието, поведението и дори психиката на хората. А какви невероятни хоризонти се разкриват за приложение на
феромоните в медицината?...
Основен мъжки феромон е андростеронът, известен като „ледоразбивача”. Той подава сигнал за мъжественост и сила (т.е. това е мечтаният мъж, който може да ме защити и грижи за мен). Андростеронът подпомага свенливите, боязливи, стеснителни и плахи мъже, повишава чувството на доверие в тях. Андростенонът е метаболит на мъжкия полов хормон тестостерон. Смята се за феромона на мъжката доминантност и агресивност. Много жени са силно податливи на въздействието му, но има и такива, които са апатични към него. Съществува информация и за други феромони, продуцирани от човешкото тяло – андростенол, андростадиенон и т.н.
Основните феромони, излъчвани от женското тяло, са андростенил и копулин. В значителни количества те се отделят чрез вагиналния секрет по време на овулацията, когато вероятността за забременяване е най-висока. Чрез тях женските индивиди подават сигнал за фертилност и готовност за сексуален контакт. Под влиянието на тези феромони жените се струват на силния пол по-красиви, по-привлекателни и по-женствени. Което твърде често води до пламване на неудържима любовна страст. Така хитроумно и подсъзнателно природата управлява и насочва към осъществяване на основното предназначение на всеки жив индивид – продължението на рода.
Смята се, че феромоните, бидейки строго специфични за всеки човешки индивид, носят информация и за неговия генотип, въз основа на която мозъкът на обекта на въздействието взема решение за най-благоприятната генетична комбинация за бъдещото потомство. Така природата подсъзнателно налага императива за създаване на възможно най-здраво и силно поколение.
Неоспорим факт е, че феромоните са сътворен от природата чудесен универсален език за подсъзнателно общуване между двата пола – без езикови бариери, националност, цвят на кожата и социален статус, без лъжи и недомлъвки. Дали да се доверяваме на решението на нашия мозък, взето под въздействието на феромоните? Човекът е сложен индивид, за който душевният комфорт и радостите на живота не се изчерпват единствено с най-подходящия партньор за сексуално общуване и най-добрата генетична комбинация на бъдещото потомство. Т.е. може и да се вслушваме (доколкото е възможно) в „подсказките” на феромоните, но не и безпрекословно и безропотно да им се доверяваме.
Със съжаление трябва да признаем, че начинът на живот на съвременния урбанизиран човек, на който 90% от тялото целогодишно е покрито с дрехи, който всекидневно взема душ, ползва разнообразни козметични средства – дезодоранти, антиперспиранти, тоалетни води, парфюми, афтършейвове, кремове и лосиони и т.н., в огромна степен приглушава тънкия гласец на феромоните, който на практика става неуловим за повечето хора. Съществува необяснимо влечение на не малко представителки на нежния пол да ползват обилно скъпи парфюми, бидейки убедени, че с това стават по-привлекателни за околните, особено за представителите на силния пол. За съжаление, по такъв начин те блокират възприемането на излъчваните от тялото им феромони, оставяйки несигурната възможност да бъдат адекватно оценени от представителите на последния...по качеството на използвания парфюм и външността, дарена им от природата. Трябва да се има предвид, че лакът и другите козметични средства, които се използват при грижите за косата, също свеждат до нула възможността за синтезиране и излъчване на феромоните. Преди години значителното окосмяване в слабините и под мишниците при жените се е смятало за изключително сексуално, което в наши дни вече далеч не е модно. Напротив – съществуват всевъзможни средства за епилация и отстраняване на окосмяването на тези естествени места, на които се „пишат” химическите призивни послания. И ако под мишниците отстраняването на окосмяването е неизбежна потребност, то в зоната на бикините това не следва да е радикално. Поне за тези дами, които се доверяват на ефективността на феромоните, продуцирани от тяхното тяло. Както е казал един древен мъдрец: „Най-добрият мирис на жената е естественит й аромат, когато от нея нищо друго не мирише”. Тревожният факт за липсата на истинска сексуалност и фертилност у съвременния човек е една изключително сериозна заплаха за човечеството в идните години.
През 2005 година шведски изследователски екип, ръководен от Иванка Савич, публикува резултати, чрез които доказва, че мъжките феромони провокират в мозъка на мъжете-гейове сексуална активност по „женски” сценарий. Същият е напълно безразличен към женските феромони – копулините.
Прекрасна възможност за поднасяне на „букета” от своите феромони на желания обект е танцът. По време на танца се повишава телесната температура, засилва се отделянето на пот, което води до секреция на значително количество феромони. Близката дистанция и телесният контакт повишават многократно вероятността химическите депеши да достигнат своя адресат. Трябва само да се изчака как те ще бъдат разчетени и какъв ще бъде отговорът на тях. А той, отговорът, идва за части от секундата, като, за съжаление, присъдата не подлежи на обжалване...
Инсектите улавят феромоните чрез своите антени, докато при млекопитаещите (в т.ч. и при човека) за това това служи т.нар.
вомероназален орган (ВНО),
открит случайно (без да подозира неговото предназначение) от нидерландския военен хирург Ф. Рюиш в далечната 1703 година. Наличието на този важен за невербалното общуване на Хомо сапиенс орган беше потвърдено през 80-те години на миналия век от американските учени от университета в Денвър (САЩ, щата Колорадо) Д. Моран и Б. Джефек, които изследват слизистите обвивки на носната кухина на стотици пациенти.
ВНО, известен още като орган на Якобсон, е разположен на 1,5-2 см от входа на двете ноздри. Представлява отверстие към тръбичка с диаметър 0,2-2 мм и дължина от 2 до 10 мм, завършваща с миниатюрна конична камерка. Тръбичката, както и камерката са покрити с огромен брой рецептори за феромони с умопомрачителна чувствителност, позволяваща им да улавят нищожни количества – до 30 пикограма (0,00000000003 г) от тези вещества. У някои хора ВНО е слаборазвит, а при 10% от тях липсва отвор в една от ноздрите със съответните последствия за възможността им да улавят и разчитат изпратените сексуални депеши. ВНО е свързан директно с хипоталамуса – частта от главния мозък, която участва във формирането на емоциите и сексуалното поведение. В резулат на разчитането на химическите послания на противоположния пол мозъкът дава или не дава сигнал на половите хормони да „полудуват”. Как става това „разчитане” и как и с какви критерии мозъкът взема съответното решение на науката все още не е известно. При положителна реакция на подадените сигнали най-важните системи на човешкия организъм – сърдечно-съдова, нервна, дихателна, преминават в особен турбо-режим, който е съпроводен с отделяне на залп от ендорфини – хормоните на радостта. Под тяхното въздействие целият организъм е обхванат от чувство на щастие и блаженство, а душата се рее из розови облаци, понесена от поривите на бликналите чувства. Именно това еуфорично и изпълнено с невероятни усещания чувство заставя човека да го търси и изживява отново и отново. Както наркоманът, изпаднал в абстиненция, търси поредната доза. А всъщност това е поредната хитрост на природата за постигане на вече познатата главна цел – продължението на рода.
Любопитен факт е, че ВНО, който е разположен в лявата ноздра, е по-чувствителен от този в дясната. За да се долови тънкото ухание на феромоните, учените съветват да не се диша чрез устата, а чрез носа. За съжаление, дори и баналната хрема е сериозно препятствие за регистриране на изпратените амурните сигнали. Тъй, че сезонът на грипа далеч не е подходящото време за разпращане на любовни призиви.
Феромоните са не особено стабилни вещества, които бързо се разрушават под действието на кислорода на въздуха. Най-благоприятното време за тях са пролетта и особено – лятото, когато тялото не е така покрито с дрехи, а температурата е по-висока, което благоприятства тяхното синтезиране и разпространение в околното пространство. Най-висока е тяхната концентрация в близката околност на индивида – един метър около него.
Много преди да се получат достатъчно задълбочени и убедителни резултати от изследванията върху феромоните, още в зората на тяхното откриване, в тази необятна терра инкогнита стремглаво се втурнаха предприемчиви производители и търговци на сексуална стръв. На пазара се появиха множество продукти, съдържащи феромони-атрактанти, които обещаваха чудодейни ефекти. И то не само в любовната сфера, а и в деловото общуване – с шефа, при интервюта за работа, както и в публични изяви на артисти, бизнесмени и политици. Накратко – светът лудна по феромоните.
Не може да не се съгласим, че откритието на феромоните е едно от значимите постижения на науката през последните десетилетия. Разгадаването на химическата същност и особено – разчитането и формирането на адекватния отговор на тези послания на живите организми е едно от големите предизвикателства в тази вълнуваща област. Тъжната новина е, че с постепенното навлизане в удивителния свят на феромоните изгубваме романтиката и обаянието на най-възвишените чувства, присъщи единствено на Хомо сапиенс – любовните трепети. Оказва се, че всичко най-хубаво в нашия живот – любовните чувства, доброто храносмилане и приятните спомени са чисто и просто безконечна игра на химични вещества по хитроумна презумпция на природата.
Доц. д-р Димитър ГЕОРГИЕВ
