Емилия ДИМОВА
Ами сега! Моловете хлопнаха врати, многолюдните други години коледни базари скучаят полупразни, в много градове по света властите направо ги забраниха. „Елате догодина, ще бъде по-весело” - така организаторите на един от големите и традиционно пъстри базари на Париж уговарят разочарованите посетители. Затворени ще останат панаирните къщички и в още много френски градове, в цяла Италия, в Германия... Говори се, че дори и елфите в Рованиеми, финландския дом на Дядо Коледа, са останали тази зима без клиенти.
Но все пак, подаръци ще има - „за всеки от сърце”, както се пееше в една весела празнична песничка. Сега най-весело я пеят продавачите в електронните магазини и потриват ръце, като отчитат еленските скокове на онлайн търговията. Затворени вкъщи заради пандемията, скучаещи пред компютрите и отегчени от карантинното ежедневие, дори хора от третата възраст се научиха да пазаруват в Мрежата, да не говорим за младите. Да, мнозина от нас, по-възрастните, по принуда преодоляхме психологичните си задръжки и предубеждения срещу новата мода в алъш-вериша и плахо пристъпихме във виртуалния свят на „сайтовете с кошница”. Неслучайно словото, избрано от авторитетния британски Collins English Dictionary, за
най-важната дума на 2020 година е „ЛОКДАУН”
- режимът на изолация, въведен в много страни заради пандемията от коронавирус. „Този опит обединява милиарди хора по света през настоящата година”, обясни своето предпочитание изданието, като вероятно е отчело и фактът, че иначе разделеното от социалната дистанция (и много още социални фактори) население, масово бе обединено и чрез придобития тази година „опит” да се пазарува дигитално.
Прогнозата е, че дори и след като Ковид-пандемията отшуми (дано! кога?), този начин на купуване ще се превърне в траен навик за потребителите... Тоест, все по-рядко ще е нужно да отскачаме до кварталния хранителен магазин, все по-необичайна гледка може би ще са изобщо оцелелите магазини, все по-малко наложително ще е да се надигнем от стола пред компютъра, все повече ще се обездвижваме, самоизолираме, уединяваме...
Ако не размишлявахме предпразнично, можехме да се задълбочим в икономическите, социалните, здравните проблеми, с които онлайн търговията е бременна, но сега не върви да умуваме по тях. Пък и да не излезе, че някой хленчи за Нероден Петко, не. Пък и той, Петко де, вече е заченат. Експерти установяват, че пандемичната криза е ускорила
навлизането на електронната търговия
в домакинствата с няколко години. А понеже в сметките им влиза продажбата не само на хранителни стоки, а цялото стоково разнообразие, дали и коледната търговийка (физическата или offline, както предпочитат да се изразяват дигиталните специалисти) не отброява последните си стокообороти?...
Ако бъдещата перспектива се окаже тъкмо такава, на мен, а вероятно и на много хора от моето поколение, ще ни липсва суетнята около коледното пазаруване. Не че ще ни подгони носталгия по някогашната социалистическа търговия (Боже опази!), когато трябваше с дни да обикаляме рехаво заредените магазини и да се редим на изтерзани опашки, докато се доредим да купим нещичко за деца и близки по Нова година (Коледа не беше редно да се празнува) - това „ретро” вече не го желаят и най-твърдоглавите соцносталгици. Но мисля, че ще ни бъде тъжно за друго - за частицата коледен дух, който като купувачи, въпреки умората от обикалянето из бляскаво украсените днес търговски пространства, отнасяме с покупките по домовете си. Тази опция дигиталната търговия не познава и не признава. За компенсация тя обаче ни предлага празничните каталози на сайтовете на онлайн магазините, фокусирани върху все по-атрактивното представяне на „супер” промоции, „скандални” отстъпки, „нечувани” намаления, „черни” петъци...
Какво пък, адреналинът от падащите цени на стоките може да приповдигне коледното настроение на мнозина. Но питам се, няма ли да бъдем по-радостни, по-празнично въодушевени,
ако откажем да празнуваме Коледа като ден за подаръци
Дали ситуацията с пандемия като цяло и с дигиталната търговия в частност, не би помогнала да коригираме отдавна сбърканите ни коледни ценности?
Презаситеният консуматорски апетит ще се развълнува от „намаленията” , но няма да докосне душата - винаги гладна за доброто и любовта. Защо да не опитаме сега, в края на тази трудна година, да я нахраним с радостите, които може да ни достави близостта с любимите ни хора - такава, „лична” Коледа, би била винаги и за всекиго възможна. Например, да отделим на децата вниманието, от което работните ни ангажименти кажи-речи целогодишно ги лишават. Да поговорим с тях за най-хубавите, а и за тъжните неща, преживени през годината, да занесем топли дрехи на някой, който зъзне, да направим семейно домашни меденки, да поиграем заедно на електронни игри, да се посмеем над весела книга или забавен филм, да попеем, да си направим весели снимки ... Възможности - много и всеки може да изрови такива подаръци от съкровището на душата си. (Познавам баща, който на Коледа задължително танцуваше с дъщерите си... Не беше моят баща. Не е и бащата на децата ми, но ако го беше правил, сигурна съм, че щяха завинаги да го запомнят).
Може би тогава, когато раздаваме и получаваме точно такива нетленни дарове, се случва чудото, Коледата да е възможна винаги, дори и при най-трудни житейски обстоятелства. И истински вълшебна...
