Антоанета ТИТЯНОВА
Агресията над деца. Темата отново стана актуална напоследък, след като в пловдивски парк младежи нападнаха свои връстници с различна сексуална ориентация, майка в Сандански заради бракоразводно дело уби двете си деца, а в социалните мрежи постоянно излизат видеа на скубещи се и ритащи се тийнейджърки… Виновен трябва да има и според медиите това са институциите, а търсещите „справедливост и отчет“ са предимно неправителствени организации, финансирани откъде ли не.
Виновникът за ширещата се агресията сега, според писанията на медиите, е “коронавирусът, който води до депресия“ (но иначе не съществува и е създаден в лаборатория), а ако не е той – то вината за всичко лошо в държавата задължително е на правителството и главния прокурор, които трябва да си дадат „незабавна оставка“. И ако го направят – всичко ще цъфне и ще върже с помощта на „отровното трио“, на президента, на „Да, България“ и изпаднали извън борда политици, на „Има такъв народ“, на майки от „Системата ни убива“, които ще рестартират държавата и ще сменят МОДЕЛА… И край на агресията, на корупцията, на недоволството!!!
Кои нямат никога вина за агресията?
Естествено родителите, които затварят нерегламентирано кръстовища с невръстни деца на рамене в тъмна доба – те са героите на новото време, които ще „рестартират системата“, погазвайки често закона. В педагогическия им арсенал са лозунги, сеещи омраза, мятане на яйца по институции, къртене на павета, чупене на кола с майка и деца вътре, нападение на пенсионер и полицаи, а защо не и спиране на метро… Все „светли“ примери, достойни за подражание!!!
Демонстрации с ковчези на улицата, барикадиране с дете на медицински сестри в бившия Партиен дом, участие в хулигански акт на енергийния експерт на президента - Еленко Божков, обругалият пенсионерка пиар на кметицата Иванчева, затворил неправомерно Орлов мост – това не са хулиганстващи типове, даващи негативен пример на младите…, а „светлият лъч“ надежда за бъдещето на нашите деца.
При тези мили родни картинки всеки нормален човек се пита как агресията при подобна благодатна почва няма да покълне в нашето общество? Като добавим и приноса на социалните мрежи и случващото се в странство – виждаме, че проблемът с агресията на децата и над децата е много по-сложен, отколкото си мислим.
Поглед в миналото
На 20 декември 2020 г. се отбелязват 19 години от трагедията в дискотека „Индиго“, когато при отваряне на вратите на заведението под напора на струпали се деца, част от тях бяха стъпкани, задушени, премазани. Паметникът напомня за 7-те жертви. Делото се проточи с години и завърши с глоби за двамата охранители, като най-тежко бе наказанието за председателя на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски и за управителя на дискотеката Ангел Николов.
Никой не бива да забравя този тъжен инцидент! Той трябва да бъде като обеца на ухото за повече родители - да се замислят как контролират действията на своите децата, знаят ли къде и с кого прекарват свободното си време, на безопасно място ли са на масови събирания, където неконтролируема тълпа може да им навреди.
Защо се връщам назад към спомените? Защото и до днес синът на моя приятелка М. В. страда от тежко мозъчно заболяване след случайна травма по главата, докато бил зрител на футболен мач. Спомням си и 80-те години, когато моята колежка Гинка Билярска бързо бе извикана в Пирогов, защото по-големи ученици слизали по стълбите на 138-мо ЕСПУ и прегазили 3 по-малки деца, оказали се на пътя им. Спасиха ги, но премазани, със счупвания и колежката ми разказваше как ципът на якето се бил врязъл в кожата и наранил гърдите на сина й, докато други деца го тъпкали с крака…
Защо разказвам това? Защото агресия и насилие винаги е имало и ще има в училище и там, където се събират много младежи, но наличието на социални мрежи днес прави всяка една подобна случка в национална новина. Достатъчно е присъстващ на агресивния инцидент да заснеме с телефон случващото се и след час то ще се появи по всички форуми, медии и мрежи.
Нима, когато сте били деца, не си спомняте как големите батковци караха по-малките да скачат, за да им приберат стотинките за закуска? Показателен е примерът с моя син, който искаше да има уокмен във втори клас, защото другите деца носели. Отказах му с думите: „Някой по-голям ще ти удари два шамара и ще ти го вземе. Малък си!“ Вечерта се прибирам, а синът ми плаче, сестра му стои унила. Разбирам, че му е дала своя уокмен, но му го откраднали. На въпроса ми: “Е, какво? Удариха ти два шамара и ти го взеха?“ Той ме погледна през сълзи и отвърна: „Не, само един път ме удариха“…
Насилието го имаше и преди. Има го и сега
И при децата, и при възрастните. Агресията се удържа от цивилизованите норми и правила на поведение в обществото, от законите и моралните устои. Когато рамката е разхлабена, примитивните нагони у човека избуяват – склонността му към насилие, агресия, садизъм, удоволствие да обиждаш околните. Нещо, което отдавна наблюдаваме от парламентарната трибуна, от думите на политици и депутати, в говореното на президента Радев с вдигнат юмрук…
Развъдник на омраза и липса на всякакви норми на поведение са социалните мрежи. Това безотговорно поведение и говорене се пренесе от тях на улицата, по време на тъй наречените „въстания“, когато целта бе да се делегитимират и оспорят всички държавни институции и публични авторитети. Отдавна не е имало ситуация толкова активно да се руши авторитета на държавността – на премиер, на прокурор, на Парламент, на институции и безнаказано да се практикува лошотията – да се затварят противозаконно улици, да се лагерува денонощно по кръстовищата, защото няма кой да те санкционира.
Полицаите на протестите се превърнаха или в жертви, или във воайори, но не и в блюстители на закона.
Щом мама и татко хвърлят яйца, къртят павета, спират движението, не носят маска… - защо децата да не го правят? Личният пример е най-добрият модел за подражание. В училищните дворове през септември най-честите възгласи бяха „оставка“. Желанието за саморазправа и погазване на достойнството на другия, чувството, че си над него, избуя и при децата.
Кои са жертви на агресията?
Винаги потърпевши са по-слабите, малцинствени групи, по-безобидните. На техен гръб е много лесно да бъдеш „герой“. А и омразата срещу друг е най-простият начин за обединение и легитимация на една група срещу друга – футболни агитки, рокери срещу пънкари, хетеро срещу хомосексуални – както бе в случая в края на септември в Пловдив. (Друг въпрос е как 14-годишни пубертети вече са наясно със сексуалната си ориентация?!?) „Не, тези не са гейове, тях ги оставете” – бе лайтмотивът при хомофобска акция. Веднага се активира Българския хелзинкски комитет, който призовава властите ефективно да изяснят побоя между 14-годишни деца заради хомофобски мотиви в Пловдив. От неправителствената организация излязоха с призив, че „се надяват да има системна и адекватна работа с нападателите и техните семейства. Това ще даде ясен сигнал, че престъпленията от омраза по признак сексуална ориентация не се ползват с мълчалива протекция от страна на правоохранителните и правораздавателните органи…“ Няма лошо в искането на организацията, но защо този Хелзински комитет бди само, когато омразата е при сексуална ориентация или има действия срещу конкретно малцинство? Защо този Комитет действа избирателно и не защитава от насилие и българи, хетеросексуални, хора, които са жертва на насилие, но не са представители на някой етнос…
Нима едните не трябва да бъдат жертва на агресия, а другите – вълците ги яли? Това, че роми грабят и пребиват възрастни хора по селата, че българче е пребито и окрадено от роми – това не е ли агресия според разни НПО-та, които получават финансиране от чужбина, за да поддържат гореща темата за насилието само при определени групи?
Всеки знае Соломоновата притча за истинската майка, която се отказва от детето си, за да не бъде наранено. Какво да кажем за 32-годишната Кристина от Сандански, която закла двете си деца, защото се развежда и по този начин „отмъстила” на бившия си. И това е майка, родител? В междуличностните отношения все повече виждаме егоизъм и липса на човечност, които нямат нищо общо с отговорното родителско поведение. Случаят не е единичен и
на преден план отново излиза въпросът за деморализацията на обществото
Чия е вината? На отчуждението, на консуматорското мислене, на това че все повече деца растат пред екраните, къса се връзката между поколенията, между деца и родители, а социалните мрежи диктуват поведението ни…
Цяло лято българското общество и полицията си затваряше очите срещу противозаконното и инфантилно поведение на цели групи „протестиращи“, недоволни от системата. Част от тях спираха трамваите, за да не могат хората да се приберат с часове по домовете си след работа в нарушение на техните граждански права. Денонощно група „къмпингуващи“ си пиеха бирата и караха хиляди софиянци да ходят пеша, да не могат да ползват градския транспорт в центъра на града и ако някой дръзнеше да възроптае се оказваше мишена за разправа. Бившият пиар на осъдената кметица Иванчева - Петър Кърджилов, нападна възрастна жена на „Орлов мост” на живо в ефира на телевизия, защото възропта срещу протеста. „Първо те са нелегитимни, те нямат разрешение, аз също съм гражданка”, възмущаваше се възрастната жена против блокадите из центъра на столицата, а в този миг Кърджилов се приближи с чаша, пълна с вода, и я лисна в лицето й, викайки „Марш оттук!”, „мърла”. Питаме се това ли е възпитанието и лицето на българската опозиция и демокрацията?!? Това агресия ли е или… Всеки ден от обективите цялото общество бе облъчвано от подобни актове на насилие и беззаконие… Резултатът?!? Ще го виждаме в бъдеще, когато пораснат децата, възпитани в този дух на омразата.
Най-драстична беше случката на 17 август срещу жена, която с децата си се прибира по кръстовището на бул. „Ситняково”. Незаконно протестиращите пред Румънското посолство изпочупват колата й, хвърлят предмети по автомобила, счупват предното стъкло на возилото и фаровете, докато децата на задната седалка на автомобила пищят през цялото време. Какво е това? Демократичен протест? Рестарт на системата? Нов модел на поведение? Или грозен акт на агресия и анархия?
Щом родителите се държат така, какво очакваме от децата на тези граждани – в какво и как възпитават те своите дъщери и синове?
Бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов и енергийният експерт в Стратегическия съвет към президента Румен Радев - Еленко Божков, на 20 юли натискат два от бутоните за аварийно спиране на мотрисите в метрото на метростанцията „Софийски университет“ и веднага след това бягат. Отговорно поведение на политици ли е това?!? В случая не говорим за невръстни деца, а за политически персони, които посред бял ден вършат престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК. И какво от това, че са го направили? Ако беше някой малчуган, щяха да го разобличат, назидават, да го влачат с години по детска педагогическа стая и да очернят за цял живот досието му. Щяха да искат наказание на учители, директори... В случая тази агресия някои се опитаха да я изкарат като героизъм… Срещу кого? Срещу мирни граждани и софиянци.
Щом търпимостта на обществото към подобни прояви е толкова притъпена, как тогава да очакваме, че девойките няма да се скубят посред бял ден и да се ритат като подивели катъри…Щом на първо място са емоциите, щом има претъпено чувство към това кое е допустимо и кое не е, щом всеки си мисли, че може да прави и да говори безнаказано каквото си иска – как тогава агресията в обществото няма да избуява?
И най-малко за това е виновна карантината и Соvid-19. Вирусът на агресията е в човека по рождение, той е част от човешката природа, но за съжаление в последната година мутира в много грозна и нетърпима форма.
Да убиеш врага, да си нахъсан, да побеждаваш, да си гладиатор и да изтърбушиш на арената противника за радост на тълпата, да си див и звяр – това са били качества, които векове са носили слава, дивиденти, толерирали са се. Но днес живеем в друго общество, с други норми и потребности. Да палим ниските страсти на хората, да си вдигаме адреналина, като унижаваме другите и не спазваме обществените нормите на поведение и закона, не води до нищо добро. Агресията и омразата може да са човешки черти, които всеки един от нас носи. Но те трябва да се контролират, защото не живеем по законите на джунглата, а в XXI век.
