Неотдавна научната общност започна да поставя под въпрос въздействието върху човешкото здраве на степента на преработка на храните. Технологиите през миналия век постигнаха огромен напредък (например масово производство на бързи и лесни за приготвяне храни, намаляване на микробиологичния риск), но въпросът е: дали не отидохме твърде далеч? Влияят ли тези широко консумирани (почти половината от енергийния прием във Великобритания и САЩ) свръхпреработени продукти върху човешкото здраве?
Начинът на хранене в развитите страни се характеризира с висока консумация на високоенергийни свръхпреработени продукти (съдържащи големи количества захар, сол и наситени мазнини) и ограничени количества плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни и съответно – диетични фибри и витамини. Стабилни научни доказателства свързват този начин на хранене с хронични заболявания, което доведе до определянето на насоки за по-добри избори и по-добро качество на храните и напитките (като например Етикет за хранителната стойност Nutri-Score отпред на опаковката, официално приет в седем европейски държави).
Наблюденията показват, че диетата, базирана на свръхпреработени храни, води до повишен прием на калории и наддаване на тегло в сравнение с диетата от обикновени изходни храни. Връзки между СПХ и здравните резултати са наблюдавани дори когато цялостното по-лошо хранително качество на СПХ е напълно отчетено в моделите, което предполага, че други фактори вероятно също играят роля. Добавки като оцветители, емулгатори, консерванти – почти 330 на брой, разрешени за ползване в Европа, са в основата на хипотезата за вредност.
Неотдавна се публикуваха и резултати от ин витро проучвания върху животни за няколко добавки, често използвани в хиляди готови храни. Например някои емулгатори (карбоксиметилцелулоза, полисорбат 80) предизвикват метаболитни смущения, промени в чревната микробиота, възпаления и канцерогенеза на дебелото черво при мишки. Досега, с изключение на конкретни случаи, няма проучвания при хора относно експозицията на добавки и дългосрочните резултати за здравето и едва ли има данни за смесите и техните потенциални ефекти. Тези изводи се правят на база на няколко проведени проучвания в последните години от двама реномирани учени – Бернар Срур и Матилд Тувие, и са публикувани в EClinicalMagazine.
От 2009 г. кохортата NutriNet-Sante събира многократни данни за хранителен прием за почти 3500 генерични храни, всяка от които е представена в десетки индустриални марки. Това позволява да се улови огромното разнообразие в съдържанието на хранителни добавки между различните търговски референции на индивидуално ниво, необходими за етиологични изследвания. В ход е мултидисциплинарна европейска програма за проучване на връзките между излагането на коктейли на хранителни добавки от СПХ и риска от хронични заболявания.
Други хипотези се отнасят до вещества, създадени по време на преработката на храни, като фурани и трансмазнини, както и до замърсители, които могат да се прехвърлят от опаковките върху храните по време на продължителни периоди: фталатите и бисфенолите например, биха могли да водят до ендокринни смущения. По-високата употреба на свръхпреработени храни в изследване в САЩ установява по-високи концентрации на споменатите съединения в урината. Проучват се и ефектите на промяната на хранителната матрица върху ситостта, наличието на полезни хранителни вещества, скоростта на преминаване и склонността на СПХ да насърчават неконтролируемото преяждане с тях.
Учените Срур и Тувие заключават, че има спешна необходимост от публични изследвания, съчетаващи епидемиологични и експериментални подходи, за да се разбере по-добре въздействието на преработката и приготвянето на храни върху здравето и да се установят кои специфични фактори (сред коктейлите от добавки, замърсители и т.н.) са причинно-следствени. Това би било следващата стъпка за прилагане на мерки на равнище на регулациите (например забрана на определени вещества, намаляване на разрешените нива) и на потребителите (оптимизиране на препоръките, качество на научните данни, предоставяни от приложения за храни, подобряване на етикетирането на храни), за да се повлияе положително и върху човешкото здраве, и върху екологичната устойчивост.
Междувременно потребителите трябва да бъдат съветвани да избират хранителни продукти с по-добро хранително качество в съответствие с Nutri-Score етикета (ниско съдържание на сол, захар, наситени мазнини и богати на диетични фибри и т.н.), тъй като за това измерение на балансираната диета и въздействието върху здравето има най-много доказателства. И на второ място, имайте предвид възможните вредни аспекти на диетата, базирана на свръхпреработени храни. В този контекст няколко държави по света и Световната организация по изхранването на ООН вече официално съветват да се ограничи консумацията на СПХ.
Препоръките са ясни: яжте по-малко вредни готови и полуготови храни и повече непреработена или минимално обработена храна. За подобряване на общественото здраве в световен мащаб са необходими политики, които ограничават дела на СПХ в диетата и насърчават консумацията на непреработени или минимално преработени храни. Сред възможните мерки са промени в данъците и информационни кампании за вредата от консумацията им. Тъй като е известно, че боклучавите храни са по-евтини, действията трябва да се насочат към подобряване на достъпа до сурови, пресни и минимално преработени храни – не само в развития западен свят, но и в развиващите се по-бедни държави.
Божана ЛЮБЕНОВА
